За поредна година България е с прекометни икономически дисбаланси

Въпреки постигнатия напредък по миналогодишните препоръки, България за трета поредна година остава в групата на държавите от ЕС с прекомерни макроикономически дисбаланси. Брюксел ще продължи да наблюдава задълбочено как се спазват препоръките и настоява за решителни политически действия.

В групата на държавите с прекомерни дисбаланси са още Франция, Хърватия, Италия, Португалия и Кипър. При тях големите проблеми са свързани с фискалното им състояние - нивото на дефицита и дълга, докато в България  основните проблеми са ненадеждния надзор, прекомерната междуфирмена задлъжнялост и сивата икономика.

Банковият сектор е стабилизиран, но наследството от слабия надзор все още не е преодоляно, смятат от Комисията. Все още са нужни действия за отстраняване на слабостите във финансовия сектор, разкрити от стрес тестовете – включително банковия и небанковия надзор, както и пречките при процедурите за несъстоятелност.

Отчита се висока задлъжнялост на фирмите. Процентът на лошите заеми е двуцифрено число, за разлика от средноевропейското равнище. Сред държавните предприятия с най-големи дългове са тези в енергетиката. За пример се дава АЕЦ Белене, заради която се плати неустойка на Русия от над 601 млн. евро или 1.3% от БВП на страната.

Пазарът на труда се подобрява, но равнището на заетостта продължава да е слабо, а дългосрочната безработица – висока. Сенчестата икономика и недекларираният труд остават големи. Припомня се лошата интеграция на ромите.

Повтаря се проблемът със застаряващото население, а според данните на МОМ 14% от българите живеят извън родината.

Увеличава се и неравенството – приходите на най-богатата част от населението са 7 пъти по-високи спрямо тези на най-бедните слоеве. Повтаря се и проблемът с корупцията и недоверието към правосъдната система, което спъва инвестициите.

Докладът ще бъде обсъден с правителството, от което се очаква национална програма за реформи, съгласувана с общините и социалните партньори. През пролетта се очаква Комисията да отправи конкретен списък с препоръки към България за решаване на икономическите проблеми.

Миналогодишните препоръки са почти неизпълнени, става ясно от доклада. За подобряване на реформите са помогнали задължителните условия за усвояване на еврфондовете, както и плана „Юнкер“ за инвестиции. От безвъзмездните пари по програми сме усвоили 33% от общия бюджет до 2020 г.

Същите проблеми като България имат и Франция, Хърватия, Италия, Португалия и Кипър. Германия, Ирландия, Испания, Нидерландия, Словения и Швеция пък са били засегнати от икономически дисбаланси. От 13-те страни под специален надзор само Финландия напълно е премахнала чрез реформи икономическите си дисбаланси.

От Брюксел отбелязват, че като цяло страните от ЕС са отбелязали напредък при изпълнението на миналогодишните индивидуални насоки за насърчаване на инвестициите, провеждане на структурни реформи и осигуряване на отговорни бюджетни политики.

Анализът показва, че в повечето държави членки икономическото възстановяване е довело до намаляване на безработицата, въпреки че тя все още е по-голяма, отколкото преди кризата. Големите дефицити по текущата сметка са били коригирани, а значителният частен, публичен и външен дълг е започнал да намалява като дял от брутния вътрешен продукт.

Въпреки това редица рискове остават. Сред тях са високите излишъци по текущата сметка. Те се коригират само в ограничена степен, докато значителните по обем натрупани необслужвани кредити влияят върху финансовия сектор в някои държави членки.