ЕК готви капан за хай-тек гигантите с нов „революционен“ закон

Европейската комисия е напът да прокара „революционни“ регулации в дигиталното пространство, които може да объркат бизнес моделите на технологичните гиганти. Такова мнение споделят експерти от бранша пред CNBC.

Законът за цифровите услуги (DSA – Digital Services Act), който трябва да бъде представен в началото на декември, се очаква да донесе промени в управлението на съдържанието на платформи като Google и Facebook. Нормативната уредба ще е първата по рода си от 2000 г. насам. А целта на Европейския съюз е да вмени повече отговорност у технологичните гиганти за информацията, която потребителите разпространяват чрез техните услуги, както и да гарантира справедлива конкурентна среда, даваща шанс на по-малките компании.

"Революционно е", каза Томас Виндж, партньор в адвокатската кантора Clifford Chance. Според него бъдещите правила вероятно ще доведат до „драматични промени в бизнес практиките и дори в бизнес моделите“ на технологичните гиганти.

Миналия месец комисарят по конкуренцията Маргрете Вестагер очерта някои от евентуалните промени, които ще бъдат заложени в новия регламент. От думите ѝ стана ясно, че онлайн услугите и платформите ще трябва да предприемат по-прозрачен подход, както и да докладват действията си по свалянето на незаконни материали.

„Те ще трябва да ни кажат как решават каква информация и продукти да ни препоръчат и кои да скрият, както и да ни дадат възможност да влияем върху тези решения, вместо просто да ги вземат вместо нас. И те ще трябва да ни кажат кой плаща за рекламите, които виждаме, и защо сме били таргетирани от определена реклама.“

Това би било огромен удар за технологичните фирми, които отказват да разкрият своите алгоритми от години.

Строгите забрани, заложени в бъдещия DSA, са „цунами от гледна точка на това как платформите правят бизнес в Европа“ според Никола Петти, професор по конкурентно право в European University Institute.

Дълги правни битки

Последните години бяха белязани от дълги и мащабни разследвания на ЕК срещу компании като Google, Amazon, Facebook и Apple (GAFA) поради опасения, че тяхното господство на пазара възпрепятства конкуренцията. Всички те се случиха под зоркото ръководство на Маргрете Вестагер, която пое ресора по конкуренцията през 2014 г.

Реалният ефект от тези дела остава неуловим за сметка на разочарованието от продължителните съдебни действия.

Например през 2017 г. ЕК глоби Google с 2.4 млрд. евро (2.81 млрд. долара) за това, че популяризира собствената си услуга за сравнение при пазаруване, задушавайки конкурентните такива. Гигантът направи някои промени след този случай, но проучване на Lademann & Associates показа през септември, че кой знае каква промяна няма. Според експертите по-малко от 1% от трафика през Google Shopping прехвърля потребителите към конкурентни уебсайтове за пазаруване.

Неотдавна пък беше оспорено решението на Комисията да поиска от Ирландия да си възстанови 13 млрд. евро неплатени данъци от Apple. Генералният съд на ЕС реши през юли, че ЕК не е успяла да докаже, че ирландското правителство е дало данъчно предимство на американската компания. Комисията обжалва решението, но доказването на правотата ѝ може да се окаже по-трудно.

„Може би най-голямото предизвикателство, с което се сблъскваме при прилагането, е да се уверим, че имаме правилната нормативна рамка и правомощия, за да поддържаме цифровите пазари конкурентни и справедливи“, каза Вестагер в края на октомври.

Тревогите на Google

Георгиос Петропулос, научен сътрудник в базирания в Брюксел мозъчен тръст Bruegel, заяви, че технологичните гиганти са „разтревожени“ от предстоящите правила. Google например вече изложи опасенията си.

Вицепрезидентът на корпорацията по публичната политика Каран Батиа излезе с изявление миналата седмица, в което алармира за притеснения относно „някои предложения, които биха могли да попречат на глобалните технологични компании да обслужват нарастващите нужди на европейските потребители и бизнеси“.

От публикацията в блога става ясно, че Google се притеснява, че новите правила могат например да попречат на платформата му за търсене да показва близки ресторанти и да предоставя възможността за резервиране на маса там.

Въпреки че подкрепяме амбицията на DSA да създаде ясни правила за следващите 20 години, които подкрепят икономическия растеж, ние се притесняваме, че вместо това те могат да забавят икономическото възстановяване“, пише той.

Регламентът също така се очаква да засегне Facebook, Amazon и Apple, но и някои по-малки играчи.

Никола Петти казва, че „много европейски стартиращи фирми, търговци или разработчици не са прекалено ентусиазирани“ относно предстоящите правила. Идеята е, че ако по някаква причина те извършат „пазарно убийство“ на някой конкурент, правилата на DSA ще важат и за тях.

Какво може да направят гигантите?

Каквото и да предложи Европейската комисия следващия месец, ще трябва да бъде подписано от държавите членки и от Европейския парламент.

„Трябва да минат няколко месеца преди да имаме пълно законодателство, което е проблем на бързо развиващия се технологичен пазар, но по-важното е, че правилата са само първа стъпка и прилагането им е ключовият въпрос“, коментира Декстър Тилиън, старши анализатор за индустрията на Fitch Solutions.

Според него технологичните играчи ще опитат да натиснат законодателни лостове, за да повлияят на процеса, показвайки, че новите правила ще окажат отрицателно въздействие върху иновациите и цялостната икономика. Крайната им цел ще е да смекчат строгостта на бъдещата нормативна уредба.

Освен известно лобиране обаче, технологичните гиганти не могат да направят нищо, за да спрат задаващите се промени в краткосрочен план, каза Виндж от Clifford Chance.

Те всъщност нямат приятели тук.“