И КЗК: свободните професии са прекалено регулирани

След като Европейската комисия обяви започването на оценка на националните разпоредби за достъп до свободните професии и публикува поредния си доклад, който показва, че те са силно регулирани, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) се застъпи за повече конкуренция в областта на свободните професии. От години пишем за тежкото регулиране, ограничаването на конкуренцията и ощетяването на потребителите в редица гилдии и аргументите и препоръките на КЗК още веднъж подчертават съществуващите проблеми.

Какво констатира КЗК относно регулирането на свободните професии и каква е икономическата теория и логика:

1) КЗК препоръчва премахване на възможността за определяне на минимални цени на услугите при редица професии, тъй като „фиксирането на минимални цени представлява едно от най-тежките нарушения на конкуренцията, тъй като ограничава ценовата конкуренция между участниците на пазара. Минималните цени по никакъв начин не могат да бъдат гаранция за качество. Ефектът от тях е защита на неефективните участници на пазара.”

Ценовите регулации (минимални, максимални, фиксирани цени на услуги) се срещат при почти всички свободни професии. Това е недопустимо при пазарна икономика и ощетява потребителите на всички подобни услуги чрез изкуствено създаване на по-високи цени и невъзможност за „пазарно наказание” на предоставянето на некачествена услуга. Допълнително, подобни изисквания могат да създадат сив пазар.

2) Според КЗК, когато задължителното членство в професионална организация „не е необходимо, професионалистите трябва да имат възможност да избират в коя професионална организация да членуват (архитекти, инженери, ветеринари). В случай, че е възможно, определени функции не следва да бъдат концентрирани в една организация.”

Създаването на камари, които по своята същност са квази-държавни структури и които реално определят кой е правоспособен и може да предоставя услугите, създава сериозни предпоставки за картелизиране, поява на сив сектор и ограничаване на пазарните механизми за контрол върху качеството на услугата. Нещо повече, упражняващите професиите са задължени да плащат членски вноски, да участват в обученията на съответната камара и да взимат успешно изпитите, организирани от нея. На практиката Камарите, а не потребителите, са тези, които определят кой каква услуга ще предоставя.

3) Според КЗК наличието на изисквания за упражняване на професията (например изисквания за образование и стаж) „в някои случаи са по-високи от необходимото и неоправдано ограничават броя на участниците на пазара.”

В анализа на комисията се дават интересни примери за прекомерни изисквания при различни професии. Всъщност, във всички регулирани свободни професии има определени изисквания за стаж и образование, но те всъщност не гарантират по-добри услуги, а просто ограничават конкуренцията. Това отново е предпоставка за по-високи цени, по-некачествена услуга и поява на сив сектор, който може да предостави качествена услуга на потребителите (дори и по-добра), но не може да изпълни изискванията за образование и стаж, посочени в закона.

4) КЗК посочва и наличието на някои необосновани бариери за навлизане на пазара - например възрастовите ограничения за нотариусите и изискванията да са български граждани, забрана за стажант, асистент или заместник ветеринарен лекар да открие професионална практика в радиус от 30 км от кабинета или клиниката, където е работил.

Подобни регулации звучат абсурдно и не се нуждаят от коментар. Подобни са изискванията и за определен брой предоставящи услугата на брой жители. Според действащите закони може да се открие едно място за нотариус на 10 000 жители и едно място за частен съдебен изпълнител на 30 000 жители. Подобно ограничение върху броя на практикуващите, още повече съчетано с наличието на минимални цени, е едно от най-грубите нарушения на конкуренцията и несъмнено създава предпоставки за изкуствено повишаване на цените и намаляване на качеството на предоставените услуги.

5) КЗК отчита, че в някои случаи е налице ограничаване на възможностите на упражняващите свободни професии да се конкурират свободно – например забраната за реклама при нотариусите, както и сравнителната реклама за одиторите и ограничението ветеринарните лекари да упражняват ветеринарномедицинска практика само на територията на един ветеринарен участък.   

Ограничаването на реклама може да се разглежда като бариера за навлизане на пазара, тъй като тя действа в интерес само на съществуващите и утвърдени участници на пазара. Отново се вижда ясно потискане на конкуренцията и ограничаване на избора и информираността на потребителите.

6) КЗК описва някои интересни примери за регулации, които водят до поставяне някои участници на пазара в привилегировано положение спрямо други – например това, че Камарата на ветеринарите определя броя и поименния състав на ветеринарните лекари, с които да се сключи договор за изпълнение на държавната профилактична програма, както и да взема решение на кои ветеринари да се предоставят за безвъзмездно ползване ветеринарни лечебници - държавна собственост.

Даденият пример сам говори за неадекватността на подобни политики.

7) В анализа се разглеждат и регулациите, които водят до ограничаване на възможностите на упражняващите свободни професии сами да решават как да организират дейността си – например забраната за съвместяване на дейността на архитект с тази на строител, строителен предприемач или консултант или изискванията за офис, техника и персонал по отношение на преводачите на легализирани преводи.

Допълнително, в законодателството съществуват и редица ограничения за размера на бизнеса при одиторите (одиторът може да участва само в едно одиторско предприятие), фармацевтите (съществуват различни изисквания за помещението, в което работят аптеките), адвокатите (адвокат не може да бъде съдружник в повече от едно адвокатско дружество; кантората трябва да е в района на адвокатската колегия, където адвокатът членува), независимите оценители. Ограниченията върху организиране на бизнеса могат да имат отрицателен икономически ефект, ако пречат на предлагащите различните услуги на развиват нови продукти или рентабилни бизнес модели.

Като цяло усилията на КЗК за съблюдаване на ефективната конкуренция при регулираните професии са похвални. Икономическата теория и емпирика, а и здрава логика ясно показват, че тежкото регулиране на тези професии ощетява както потребителите (чрез по-високи цени и по-некачествени услуги и като цяло по-ограничена конкуренция), така и самите предоставящи и искащи да предоставят услугата (чрез затваряне на входа към професията, необосновани пречки пред бизнеса, ненужни изисквания). В момента положението не изглежда обнадеждаващо и докладите на ЕК показват, че свободните професии в България са едни от най-регулираните в ЕС. Допълнително, през последните години няколко представители на други гилдии също поискаха регулиране на професиите им – за брокерите и представителите по индустриалната собственост дори имаше законопроекти .

Въпросът сега е как ще се използва анализът на КЗК и дали най-после свободните професии ще станат наистина свободни и няма да се допуска подобно регулиране и на други професии.