Индексирането на таксите ще засегне най-слабо клиентите с ниски сметки

– Г-н Димитров, софийският административен съд отхвърли жалбата на „А1 България“ срещу държавната забрана за корекция на цените с двугодишната инфлация. Ще обжалвате ли и защо? 

– Въпросното определение на съда само потвърждава предварителното изпълнение на заповедта на председателя на Комисията за защита на потребителите по отношение на индексацията, но то не е съдебно решение, тъй като жалбата ни още не е разглеждана по същество. Това означава, че за съжаление с него съдебният спор не приключва. Продължаваме да вярваме, че трябва да сме в диалог с институциите, за да намерим най-доброто решение за крайния клиент и бизнеса. Ние не можем да си позволим такъв важен въпрос за потребителите и компанията да се проточи и да остане неразрешен дълго време. Затова обмисляме различен подход, който ще е най-добър за клиентите и едновременно с това ще ни даде възможност да компенсираме увеличените си разходи заради растящата инфлация в страната. 

– Държавата в лицето на Корнелия Нинова изтъква, че индексация с инфлацията за две години противоречи на закона. Как ще защитите избрания от компанията подход? 

– Възможността за индексация е заложена в нашите договорни отношения с клиентите от много години, но до момента не ни се е налагало да я използваме. Избрахме този подход на първо място, защото той е най-прозрачен – потребителите знаят причината за индексацията и кои услуги с колко ще се увеличат. Има надежден показател, който е публичен и се използва от всички финансови и държавни органи – индексът на потребителски цени, който се изготвя от Националния статистически институт. Този подход ще засегне в най-малка степен клиентите с по-ниски сметки, тъй като при тях базата е по-ниска. По отношение на искането ни да индексираме цените за две години, смятаме, че по този начин можем да извършим индексацията наведнъж и то отложено. Това е по-изгодно за потребителите, защото когато индексацията се направи наведнъж, не начисляваме втория индекс върху вече увеличената цена. 

– Мотивът за индексацията е повишената инфлация, движена от поскъпването на електроенергията и горивата. През миналата година обаче цените им бяха по-ниски (при горивата осезаемо и под средното), а благодарение и на бума на потреблението А1 отчете годишен ръст на общите приходи от 5.7%. В този ред на мисли как ще обясните използването на ИПЦ за 2020 г.? 

– Ръстът на приходите на А1 се дължи най-вече на навлизането на нови пазари като бизнес ICT услуги, финтех, ексклузивно спортно съдържание и други. Пазарът на телекомуникационни услуги е добре развит в България и няма много място за ръст по отношение на традиционните телко услуги, особено при тенденцията за запазване на цените и предоставяне на повече услуги в различни пакети и оферти. Но по време на пандемията потреблението на телекомуникационни услуги нарасна значително и това се отрази също на резултатите ни. Клиентите използваха повече услуги, без ние да вдигаме цените им. За пример можем да дадем всички хора в home office и децата им, които се учеха дистанционно.

Точно през 2020 г., след началото на пандемията, нашите мобилни и фиксирани мрежи регистрираха над 50% по-голям трафик. Имаше периоди, в които обществото беше напълно зависимо от нашата мрежа и тя издържа на натоварването, за разлика от други страни, където имаше сериозни затруднения със свързаността. Успяхме да поемем за наша сметка извънредното натоварване и свързаните с него разходи, без да прехвърляме тежестта върху клиентите ни и без това да се отрази на финансовото ни представяне, благодарение на ефективното управление, адаптивността ни и ориентацията към нови източници на приходи в променената ситуация. Допълнителен фактор е и възстановяването на роуминг услугите през 2021 г. след резкия спад през 2020-та, което също е част от причината за доброто финансово представяне през 2021 г. 

Отчетената инфлация от НСИ за 2020 година е 1.7% и тя не се дължи само на увеличението на цените на енергийните продукти. Потребителската кошница на индекса на потребителите цени обхваща много групи, а тежестта на горивата и енергоносителите е под 13%, но тяхното увеличение е най-видимо в момента. Инфлацията обаче оказва своето негативно влияние върху всички сфери на живота и бизнеса. Цените на материалите, които ползваме за нашата мрежа и технологични услуги, се увеличиха и тук говорим както за строителни материали, така и за апаратура; заплатите се увеличиха както за нашите служители, така и за подизпълнителите, които ползваме.

– Ще индексирате ли цените с инфлацията само за 2021 г.? 

– Очакваме обявяването на индекса на потребителските цени за 2021 г., което е планирано за 18 януари. На базата на тази информация ще вземем решение как да продължим с индексацията и какви ще са следващите ни стъпки.

– С двуцифрени ръстове на приходите и печалбата, финансовите показатели на А1 запазиха възходящия си тренд и през 2021 г.? В крайна сметка защо повишението от около 1 лев на абонаментните такси е наложително за компанията? 

– Това, че компанията се развива добре и диверсифицира своя бизнес не означа, че не трябва да управлява максимално ефективно приходната и разходната си част и да се съобразява с промените в пазарните условия. Индексацията на цените спрямо индекса на потребителските цени е практика в много страни, включително и в ЕС, и това е нормален и общоприет механизъм на пазара, който е част и от нашите договори. Тази възможност е залегнала в договорните ни отношения от много години и ние до последно се опитвахме да поемем удара от инфлацията и да не повишаваме цените си, но в дългосрочен план това вече е невъзможно, затова увеличението е неизбежно, макар и в минимален размер. Голяма част от цените на основни продукти и услуги се повишиха през последната година с пъти по-голям процент от този, който е планиран от нас. Вярваме, че ще успеем да намерим правилния баланс между грижата за нашите клиенти и разумното управление на компанията, за да можем да продължим да предоставяме надеждни и качествени услуги.

– А1 влага много в развиването на мрежата си и надграждането на мобилната инфраструктура до следващо поколение, като през 2021 г. не се поколеба да плати и най-високата цена за 5G лиценз. Какви са направените досега инвестиции в 5G и какви са планираните за 2022 г.?

– Във финансово изражение за 2020 и 2021 г. сме вложили в 5G мрежата ни 5G ULTRA общо 56.6 млн. лева, а през настоящата година планираме инвестиции на стойност от още 40.9 млн. лв. Отвъд финансовите инвестиции полагаме усилия за непрекъснато развитие на служителите, тъй като технологичните иновации изискват всеки от нас да учи и да надгражда знанията си постоянно. 5G е бъдещето на мобилните мрежи и прогнозите са, че тази технология скоро ще се превърне в двигател на икономическия растеж в ЕС, освен че вече осигурява гигабитов мобилен достъп за крайните клиенти. Инвестицията в 5G е важна за развитието на икономиката и страната ни не може да си позволи да изостане в това отношение, ако иска да бъде конкурентна. 

– Как се развиват 5G услугите у нас към момента? Кога очаквате тяхното потребление да изпревари това на 4G? 

– Инвестициите в 5G ULTRA мрежата ни я правят все по-желана от клиентите и виждаме растящо търсене на мобилни планове с достъп до 5G ULTRA и 5G смартфони. За една година след старта на мрежата отбелязахме петкратно увеличение на броя на активните абонати на 5G услуги. Потреблението също следва логиката на пазара и трафикът през 5G ULTRA регистрира увеличение почти осем пъти от търговския старт през април 2020 г. до октомври 2021 г. Един от основните фактори за високия трафик е услугата за домашен интернет по мобилна мрежа – Net Box. 

От гледна точка на потребление бих казал, че 5G услугите вече са изместили 4G, тъй като клиентите с достъп до 5G ULTRA консумират значително по-голямо количество мобилен интернет в сравнение с тези на 4G – почти двойно повече. Бързата скорост е ключова за мобилното преживяване и с нейното покачване потребителите имат повече възможности за общуване, забавление и работа. Като брой клиенти и общ трафик трябва да минат още няколко години, докато 5G изпревари 4G мрежата. Разбира се, това много зависи от фактори като икономическа ситуация, регулаторна рамка, наличието на свободен честотен спектър, инвестиции в развитие на мрежата и др.

– А кога скоростите на мрежата от пето поколение ще достигнат пълните си възможности в България? 

– Теоретичните максимални скорости на 5G могат да се постигнат само с комбинация от елементи, включително наличния честотен ресурс, възможностите на крайното устройство, апаратурата на базовите станции. В момента нашата 5G ULTRA мрежа позволява скорости от над 1 000 Mbps, като имаме отчетени скорости на сваляне на информацията от над 1 500 Mbps. Това е повече от достатъчно, за да задоволи настоящите нужди на потребителите като стрийминг на видео, дори и в 4K резолюция, VR, AR, гейминг, управление на дронове. През следващите няколко години ще се работи най-вече за увеличаване на покритието. В момента нашата 5G ULTRA мрежа предлага гигабитови скорости в над 75 града и курорта, но плановете ни са да разширим и подобрим нашето покритие през следващите няколко месеца.

– В последно време А1 все повече се утвърждава като технологична компания, надхвърляща значително представата за просто мобилен оператор. Кои са сегментите, на които залагате приоритетно и защо фокусът пада върху тях? Какви са целите за развитие? 

– Трансформацията ни от Telco в Techco компания продължава вече няколко години и е част от нашата дългосрочна стратегия на групово и локално ниво. Този процес се развива доста успешно и вече заемаме водещи позиции на пазара на дигитални бизнес услуги, като нашите амбиции включват и да се превърнем във водещия системен интегратор в страната. В портфолиото ни за корпоративните клиенти и публичния сектор ключови са ICT решенията като Infrastructure as a Service, Software as a Service, услуги за киберсигурност, IoT решенията за подобряване на градската среда и ефективността на бизнеса.

Развиваме партньорства с едни от водещите технологични световни компании като IBM, SAP, Dell, VMware, f5 и др. Не бих казал, че целим един определен сегмент, тъй като дигитализацията реално засяга всички организации без значение от коя индустрия са или какъв е техният размер. Добър пример в тази посока и основен фокус за нас са решенията за киберсигурност. Всеки бизнес трябва да може да защити себе си и своите клиенти от киберзаплахите. Други приоритетни сфери са системната интеграция, за която споменах, облачните услуги, решенията за умни градове, центрове за данни, услугите за онлайн реклама, видеонаблюдение и други дигитални решения, които не са лукс, а необходимост за всяка успешна компания и институция.

– Телеком пазарът видимо се окрупнява. Ще продължи ли според Вас тази тенденция в България и планира ли А1 придобивания, подобно на свои конкуренти? Ако да, какви и очакват ли се такива през тази или следващата година? 

– Процесът на окрупняване на пазара в страната е нещо нормално и очаквано. От една страна голяма част от по-малките оператори са в сивата икономика, не плащат данъци, мрежите им не отговарят на нужните изисквания и не плащат за авторски права, което има негативно влияние върху индустрията като цяло. От друга, внедряването на нови технологии и услуги често е свързано с непосилни инвестиции от по-малки компании, което забавя развитието на свързаността в дадени региони. Поради тези причини вярваме, че консолидацията на пазара ще помогне в посока за изсветляване на сектора и ще допринесе за по-добри услуги за крайните клиенти. 

Според нас придобиванията не бива да са самоцелни, а да отговарят на цялостната стратегия за развитие на една компания. Нашата фиксирана мрежа и услуги, включително сателитна телевизия, са добре развити и имаме покритие в почти цялата страната. За сметка на това следим IT пазара, тъй като един от нашите фокуси е разширяването на ICT бизнес услугите, а за нас е важно бизнесът, който евентуално можем да купим, да ни доведе една стъпка по-близо до постигането на дългосрочните ни цели. 

– От номер 4 в света по скорост на фиксирания интернет за десет години България се срина до номер 53 в класацията на Ookla. На какво се дължи това според Вас? Има ли потенциал за връщане обратно нагоре?

– Внушенията в медиите за забавяне на развитието на фиксирания интернет в България са неверни и се надявам да спрат да бъдат тиражирани. Големите оператори у нас имат технологичната възможност и предоставят истински гигабитови скорости на клиентите си. Това важи в пълна сила не само за нас, но и за нашия основен конкурент във фиксираната свързаност. Проблемът за крайния потребител идва от малките оператори, които нямат ресурс за сериозни инвестиции в технологии и мрежа, а такива има все още много на нашия пазар. Важен фактор в този процес е и държавата, която не упражнява ефективно своята роля в борбата с нелегални доставчици на интернет, които драстично свалят качеството на телеком услугите и изкривяват негативно общата картина. 

По данни на ЕК (Индекс за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI), 2021 г. – б.р.) за България, през 2020 г. се наблюдава леко увеличение при внедряването на фиксираната широколентова мрежа, като покритието с високоскоростен широколентов достъп от следващо поколение се подобрява от 77% през 2019 г. до 79%. Средната стойност за ЕС е 87%, но процентът на разгръщане на мрежите в България е доста висок. Телекомите са направили значителни инвестиции в разгръщане на високоскоростни мрежи с осигуряване на FTTC/FTTB, но се наблюдава проблем при „абонатните линии“. Причината е, че са налични редица правни проблеми, свързани с навлизането в етажната собственост, както и с трайното нежелание на клиентите да се прехвърлят от една технология за предоставяне услугата към друга.

Нека вземем за пример WiFi, който реално е „last mile” в голяма част от случаите. „Last mile” или „абонатна линия“ включва етапа на „влизане“ в сградата и дома на абоната, където ще се ползва услугата. В този етап обикновено значително се редуцира капацитетът (получава се т.нар. Bottleneck) заради използваното от клиента крайно устройство, което не може да предложи пълния потенциал на мрежата. Най-използваните устройства в момента, когато говорим за нови инсталации, са такива със стандарт WiFi5 802.11ac Wave 2. Той има реални максимални скорости около 500-600 Mbps, а основните услуги като стрийминг на видео (4-25 Mbps на стрийм), гейминг, сърфиране в интернет не могат да запълнят този капацитет. За достигане на гигабитови скорости са нужни WIFI6 устройства, а те все още не са масово разпространени.

– Как А1 ще приключи финансовата година? Какви са очакванията за приходи и печалба?

– Данните дотук са обнадеждаващи. Както и вие отбелязахте по-рано, през третото тримесечие на 2021 г. се движим с двуцифрен ръст (13.3%) на оборота и почти двуцифрен (9.1%) на печалбата. Диверсификацията, която компанията развива през последните няколко години – ексклузивното спортно съдържание със спортните канали MAX Sport и затвърждаването на позициите ни на пазара на ICT услуги – са две от направленията, които ще продължим да развиваме и очакваме те да допринесат за ръста на компанията.

Друго направление е продажбата на устройства, които традиционно са силни през последното тримесечие на годината. Ние сме един от най-големите играчи на този пазар, особено след като разширихме портфолиото си и вече предлагаме не само мобилни устройства като смартфони и таблети, но и носими технологии, аксесоари, телевизори, компютри и др. Разбира се, към тях трябва да добавим и стабилно представяне на мобилните и фиксираните ни услуги, които продължават да са в основата на нашия бизнес.