Публични финанси
Инфлацията – наръчник за употреба
~ 5 мин.
Последният месец постави нов няколкогодишен рекорд на инфлацията в България. През септември общият ръст на ценовото равнище достигна 3,6% спрямо година по-рано, което е най-високата отчетена стойност на инфлацията от март 2013 г. досега, т.е. за пет години и половина. Този ръст на цените със сигурност не е непознат в новата българска история, но след близо три години на дефлация (2013-2015 г.) и минимален ръст на цените след това, и потребители, и бизнес бяха отвикнали от такива темпове на покачване на цените.
Основната причина за инфлацията е „вносна” – международните цени на петрола. Освен върху местните цени на бензина и други горива на петролна основа, цените на петрола влияят и на вътрешните цени на природния газ, в чиято формула влизат. Цените на природния газ вече бяха вдигнати на два пъти последните месеци – един път през юли с 10% и втори път от октомври с 14%. Природният газ от своя страна се „просмуква” в цените на топлата вода и парното за потребителите на топлофикациите. Между другото, тези покачвания на цените на природния газ и парното тепърва ще се усетят от потребителите, тъй като отоплителният сезон още не е настъпил. Извън горивата, лошата реколта на пшеницата тази есен и повишените цени на брашното и хлебните изделия също изиграха своята роля за напомпване на инфлацията последните два месеца.
Инфлацията, дори и в рамките на няколко процента, е изключително вредно явление във всяка една икономика, тъй като „изяжда” от разполагаемия доход на хората, прави планирането на бизнеса по-трудно, увеличава разходите за производство и свива потреблението. Разбира се, колкото по-бързо растат цените, толкова вредата е по-голяма. Накратко, основните последици от инфлацията могат да се обобщят по следния начин:
1/ спад на реалните доходи на населението – най-засегнати са тези, чиито доходи са ниски, не се индексират с инфлацията или не растат по-бързо от нея заради пазарни процеси. Например, един ИТ специалист, чиято заплата расте с 5-10% годишно, страда по-малко от инфлацията в момента от един безработен, чието обезщетение е фиксирано (и реално намалява заради инфлацията). Работещите с професии, които са търсени на пазара на труда, в повечето случай се радват на повишение на възнагражденията си, които до момента изпреварват инфлацията.
Средните пенсии бяха вдигнати с 3,8% от юли, т.е. инфлацията реално ще „изяде” това увеличение, но поне пенсионерите няма да загубят от реалния си доход. За следващата година се готви 10% увеличение на заплатите в целия държавен сектор от януари и 5,7% индексация на пенсиите от юли, така че тези две големи групи от населението ще бъдат „компенсирани” за инфлацията. От другите бюджетно зависими групи, некомпенсирани за инфлацията биха били получателите на социални помощи и обезщетения, за които в момента не се предвижда увлечение. В реалния сектор пък ще пострадат тези, чиито заплати не се индексират с инфлацията, нито се покачват по други причини.
2/ негативни ефекти върху потреблението и съответно съвкупното производство – заради загубата на реални доходи, потреблението на бързооборотни стоки и стоки за дълготрайна употреба най-вероятно ще забави своя ръст, като в зависимост от темпа на инфлация, може да започне и да се свива. Това съответно пък ще повлияе и върху цялостния растеж на икономиката, като ще го забави. Предвид това не би било изненада растежът на БВП през последното тримесечие да падне под 3%.
3/ повишени разходи на бизнеса и по-трудно планиране – тук става въпрос най-вече за по-високите разходи за горива, които удрят повечето бизнеси. Натискът за покачване/индексиране на заплатите също не е за подценяване, особено в условията на дефицитен пазар на труда. Инфлацията прави планирането също по-трудно, особено в силно конкурентни ниши с ниски маржове на печалбата.
4/ реална загуба на спестявания – хората със спестявания, които не носят доходност, изпреварваща инфлацията, последните месеци губят част от спестяванията си). Т.е. те могат да си купят по-малко стоки и услуги с тях спрямо това, което са могли да закупят преди година. Така например, ако лихвата по депозит в банка е около 0%, то този депозит губи своята реална стойност и с него може да се купи все по-малко. Същото важи и за спестявания в кеш или в инструменти с много ниска доходност, която не компенсира инфлацията.
5/ риск от надуване на балони на някои пазари – от гледна точка на българската икономика, това се отнася най-вече за пазара на недвижимите имоти, тъй като българите традиционно спестяват в недвижими имоти. Именно близките до 0% лихви по банковите депозити и инфлацията дават силен стимул за пренасочване на спестявания от банките към недвижимостите. Това пък се отразява върху цените на недвижимите имоти, които бележат бърз ръст, особено в няколко големи града.
6/ макроикономически дисбаланси – вследствие на горното (увеличеното търсене на имоти заради инфлацията и ниски/нулеви лихви по депозитите), България вече две години превишава един от наблюдаваните показатели в т.нар. табло по процедурата при макроикономически дисбаланси на ЕК – ръста на цените на жилищните имоти. Т.е. по-общо погледнато, развитието на имотния пазар последните две години, от гледна точка на ЕК и системата ѝ за икономическото управление (т.нар. economic governance), не е устойчиво и сигнализира дисбаланси. Трябва да се има предвид и че относително ниските лихви по жилищни кредити също влияе върху търсенето на имоти и покачването на цените им.
7/ отдалечаване на перспективите за еврозоната – единият от критериите за членство в еврозоната е именно ценовата стабилност; по-конкретно, инфлацията в кандидат-членка на еврозоната не трябва да превишава средното от средногодишната инфлация в трите страни-членки с най-ниска инфлация в предходните 12 месеца, плюс 1,5 пр. п. По наши сметки, последните 2 месеца – август и септември, България вече прекрачва този праг и съответно не отговаря на Маастрихския критерий за инфлацията. Разбира се, пътят на България към еврото ще е дълъг и тепърва започна това лято с официална подготовка за прием в чакалнята на еврозоната (ERM II) евентуално от лятото на следващата година. В този смисъл към момента неспазването на Маастрихския критерий за инфлацията няма никакво значение, но след 2-3 години би имало, ако тогава вече сме в чакалнята и тези критерии се следят с оглед на бъдещото членство в еврозоната.
8/ краткосрочна печалба за фиска – изненадващата инфлация, т.е. тази, която превишава официалните прогнози, обикновено е благоприятна за бюджета, тъй като „напомпва” приходна част заради по-високи приходи от данъците върху потреблението, докато основните разходи (напр. за пенсии, заплати в бюджетната сфера, социални плащания и др.) остават непроменени. Това важи с пълна сила за бюджета на страната последните месеци, който отбеляза огромен излишък от 2,7 млрд. лева за първите девет месеца. Разбира се, зад високата събираемост на данъчните приходи и излишъка стоят и добрият икономически растеж, и данъчни промени от началото на 2018 г., и по-бавно от предвиденото харчене на капиталовите разходи. Въпреки това, ускоряването на инфлацията също би трябвало да допринася за това.
Като цяло инфлацията, макар и рекордно висока за последните повече от 5 години, все още е далеч от нивата, които сме виждали в България, включително и по време на предишния икономически бум. Въпреки че сегашните темпове на растеж на цените в никакъв случай не са показателни за „висока инфлация”, те имат и тепърва ще имат своите негативни ефекти върху доходите и потреблението, бизнеса и цялостния икономически растеж. Възможностите за противодействие не са кой знае колко много. При фирмите, например, инфлацията е стимул за оптимизация на разходите и повишаване на производителността. Потребителите от своя страна реагират като „пренастройват” потреблението си извън най-поскъпналите стоки и услуги (доколкото им е възможно, т.е. според степента на еластичност на търсенето) и преориентират спестяванията си към по-високодоходни (но и по-рискови) активи или такива, които според тях не губят стойността си. В тези условия обаче надуването на балони е силно вероятно.
