Масово българите нямат спестявания „за черни дни“

Mасово българите не разполагат със спестявания за т. нар. „черни дни“, сочи последното проучване на Евробарометър относно финансовата култура на гражданите на Европейския съюз. В случай на загуба на основния доход, едва 24% от хората в страната могат да поддържат настоящия си стандарт на живот около и над половин година.

23% от българите пък казват, че нямат спестявания за извънредни случаи, 12% биха издържали само седмица при загуба на основния си доход, 19% – само месец, а 16% – около три месеца. С други думи: над две трети от българите не могат да останат без основния си източник на приходи за половин година.

Картината в страната доста се различава от средноевропейската. На територията на Блока една трета от гражданите могат да издържат около и над 6 месеца при загуба на основния доход. В по-богатите страни, като Люксембург, Нидерландия и Швеция, този дял докосва 50%. По-зле от българите са единствено гражданите на Гърция, Хърватия, Румъния, Унгария и Латвия.

Също така средно за Европа само 16% нямат спестявания за извънредни поводи.

Над две трети от българите не са уверени, че ще имат достатъчно средства, когато излязат в пенсия, показва още проучването. Средно за Европейския съюз неуверените в спокойните со старини са над половината хора.

Българите се нареждат и като едни от най-недоверчивите в пенсионната система в целия Европейски съюз.

Данните от проучването показват още, че българите са наравно със средния европеец по доверие в онлайн плащанията и използването на онлайн и мобилно банкиране – средно около 75 – 77% се чувстват „комфортно“ с използването им.

Проучването показва още, че като финансови продукти българите, а и европейците, най-често използват застраховка за колата или жилището. В България се използват основно и потребителски заеми – близо една трета от тях, а средно в Европа делът е 14%.

Коренна разлика между България и средно за Европейския съюз има при ипотеките, които са използвани от 20% от европейците и едва 9% от българите. Значителна разлика има и при използването на инвестиционни продукти, като фондове, акции и облигации. Едва 9% от българите са използвали такива през последните две години, докато средно в Блока този дял достига 24%.

Изследването показва, че има още много какво да се желае по отношение на финансовата грамотност на българите. Резултатите показват, че 18% от гражданите на Европейския съюз показват високо ниво на финансова грамотност, 64% – средно, а останалите 18% – ниско ниво. В България само 15% имат големи финансови познания, а 20% имат по-скоро слаби познания за управлението на парите.