Иновации
Над 70% от завършващите медици напускат България
Отдавна остана в миналото стандартът на един лекар да има поне три медицински сестри
© ECONOMIC.BG / Pixabay
~ 3 мин.
Над 70% от завършващите в България студенти по медицина се насочват към чужбина. Това коментира пред БТА проф. Аспарух Аспарухов, декан на медицинския факултет в Плевен. „На практика нашата държава харчи много пари за обучението на тези млади хора и всъщност захранва здравните системи на по-богатите страни“, казва професорът.
Проблемите на българското здравеопазване и пътищата за тяхното разрешаване бяха една от темите на 28-та асамблея на Интернационалната медицинска асоциация "България", която се проведе наскоро край Варна. При дебатите експертите откроиха намаляването на кадрите и недофинансирането на болниците, особено общинските.
Лекарите са скептични дали може да "внасяме" медицински кадри от чужбина. В туризма това не е проблем, посочи проф. Аспарухов. В здравеопазването обаче първо пристигащите трябва да докажат компетентността си и задължително да знаят български, иначе няма да могат да общуват с пациентите си. Отдавна остана в миналото стандартът на един лекар да има поне три медицински сестри, посочи зам.-председателят на БЛС проф. Огнян Хаджийски. По думите му в момента съотношението е едно към 0.9. Освен сестри, трудно се намира и помощен персонал, ситуацията със санитарите също е трагична. Заради ниското заплащане в болниците работят много пенсионирани сестри, които обаче трудно издържат на натоварването.
Проф. Весела Кристенсен, която от години работи в Норвегия, посочи, че няма здравна система в света, която да е без проблеми и да е изцяло задоволена финансово. Нейната позиция е, че дори в скандинавската страна, където живее, въпреки подкрепата на държава, всяка година болниците приключват на минус с бюджета.
Основната причина е, че медицинското обслужване става все по-скъпо, апаратурата и консумативите изискват огромно финансиране и държавите, колкото и богати да са, не смогват да заделят толкова много средства.
В българската доболнична помощ проблемите с годините се задълбочават, но сега по-сериозно е положението с общинските болници, каза проф. Огнян Хаджийски. Неговата позиция е, че въпреки трудностите фалит на такива лечебници няма да има. Никой административно няма да каже, че ще се закрива болница, това е въпрос на пазарна икономика, на решение на тези, които работят в тези лечебни заведения и на съответните общини, посочи той.
Проф. Хаджийски уточни, че до голяма степен проблемите трябва да се решат на местно ниво, от общините, а не от държавата. Той допълни, че вече има закрити отделения в част от общинските болници, но не по решение на директора или на министерството, а защото остават без персонал. Хората започват да си търсят работа другаде и заминават, обясни зам.-председателят на БЛС. По думите му изчезналите структури са западали постепенно и тъй като не отговарят на стандартите и на определените нива на компетентност, отпадането им става от само себе си.
Основните звена в болниците обаче ще си останат и ще работят, допълни проф. Хаджийски. По думите му това не означава, че лечебниците ще оказват само спешна помощ, а ще лекуват и хора със социално значими заболявания.
Проблемът е, че много от пациентите в страната нямат възможности да пътуват до съответния областен център или още по-зле - до съседни градове.
Недофинансирането на общинското здравеопазване е катастрофално, смята проф. Аспарух Аспарухов. По думите му, тъй като самите общини са в лошо икономическо състояние, те прехвърлят отговорностите си на държавата. Броят на болниците у нас - над 400, е огромен и не е логично всички да са на нужното високо ниво, с модерна апаратура и висококвалифицирани кадри, посочи проф. Аспарухов. Според него би било по-разумно здравните заведения да се окрупнят и пациентите да бъдат обслужвани в областните центрове, но задължителното условие е да има осигурен превоз от малките населени места.
Всяка година парите за здравеопазване от държавния бюджет се увеличават, а недостигът се задълбочава, посочи проф. Аспарухов. Според него този парадокс няма да се разреши, ако парите продължава да се разпределят между толкова много лечебници. Нужно е да има някаква концентрация, която ще позволи по-добро оборудване и по-високо заплащане за хората, смята проф. Аспарухов.
