НАСА откри „Земя 2.0“

Ето какво знаем досега за Земя 2.0 или така наречената екзопланета Kepler 452b:

• Тя е 60% по-голяма от Земята.- Най-вероятно е скалиста, което означава, че има твърда повърхност;
• Тя е на около 1400 светлинни години отдалечена от Земята и се намира в съзвездието Лебед;
• Тя обикаля около звездата си на всеки 385 дни, много подобнa на орбиталната дължина на Земята;
• Планетата и звезда, около която обикаля, са  на около 6 млрд. години - 1.5 млрд. години по-стари от нашето слънце.

„От една страна това увеличава шансовете за съществуване на живот на нейната повърхност, а от друга не дава никакви гаранции за това", подчертава Джон Дженкинс, един от авторите на откритието. По новооткритата планета може да се съди каква участ очаква Земята след милиарди години, когато Слънцето ще е по-горещо, твърдят специалисти от института SETI. От института на базата на данните, събрани от телескопа „Кеплер", са съставили каталог на небесните тела-кандидати за екзопланети.

„На 20-ата годишнина от откриването на първата екзопланета, „Кеплер" успя да намери планета и звезда, които най-много се доближават до почти пълните копия на Земята и Слънцето. Тази находка ни позволява да направим поредната крачка към откриването на пълноценни двойници на нашата планета", заяви Джон Грунсфийлд, заместник-директор на НАСА по научните въпроси.

Благодарение на телескопа „Кеплер", който от 3 г. и половина наблюдава хиляди звезди на кръстопътя на съзвездията Лебед и Лира, е съставен нов каталог, в който към 4175 вече известни небесни обекта са добавени още над 500. Сред тях са 12 екзопланети, подобни по размери и условия на Земята. Една от тях - Kepler 452b - може да бъде наречена „по-голямата братовчедка" на нашата планета, заявиха американските учени на пресконференцията на НАСА.

Kepler 452b орбитира около звездата си Kepler 452, чиято маса и спектрален клас са идентични на нашето Слънце. Тя се намира на края на "обитаемата зона" или "зоната на живота" - на такова разстояние от своята звезда, при което на планетата не е нито прекалено горещо, нито прекалено студено и затова може да съществува вода в течно състояние. А това на теория позволява да се говори за евентуално зараждане на живот на повърхността.