Област Варна: висока заетост и добро образование

Област Варна остава сред първенците по брутен вътрешен продукт на човек от населението. Заплатите и доходите продължават да нарастват. Подоходното неравенство и бедността се задържат на сравнително ниски нива. Варна е областта с най-висока заетост. Безработицата пък е втората най-ниска в страната.

Инвестиционната и бизнес активност са сравнително високи. Усвояването на европейски средства изостава. Инфраструктурата на областта е добре развита. Местните данъци в общините в област Варна остават високи. Работата на администрацията се оценява добре.

Варна е сред областите със сравнително благоприятно демографско развитие. В сферата на образованието тенденциите са положителни. Представянето на учениците е много добро. Спрямо средните стойности в страната лекарите в област Варна са повече, но при леглата в болниците има недостиг. Престъпленията са относително много, а разкриваемостта им – сравнително ниска. Варна е сред областите с висок обем на образуваните битови отпадъци, но и делът на предадените за третиране и рециклиране обеми остава голям. Културният живот е интензивен, а туризмът – добре развит.

Икономическо развитие

Доходи и стандарт на живот

Брутният вътрешен продукт в областта нараства сравнително бързо и през 2022 г. и отново я нарежда веднага след челната тройка (столицата и областите Стара Загора и София). Заплатите и пенсиите се увеличават с близък до средния за страната темп и са сравнително високи. Средната годишна брутна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение достига 19,4 хил. лв. през 2022 г., а размерът на средната месечна пенсия е 830 лв. (при 784 лв. в страната) през 2023 година.

Неравенството и бедността в областта се задържат на сравнително ниски нива и през 2023 година. Коефициентът на Джини на подоходното неравенство е 33,1 (при 37,2 в страната). Делът на населението, живеещо под националната линия на бедност, е 14,6% (при 20,6% в страната) и отново е вторият най-нисък в страната (след този в столицата).

Пазар на труда

Представянето на област Варна в тази категория отново е сред най-добрите в страната. Делът на населението в трудоспособна възраст остава висок (60,4% при 58,5% в страната). През 2023 г. Варна е областта с най-висока заетост с коефициент от 82,9% (при 76,2% в страната). Безработицата пък е втората най-ниска в страната (след тази в столицата) – 3,3% (при 5,3% в страната).

Образователната структура на работната сила също е сравнително благоприятна. Делът на висшистите сред населението на 25–64 години нараства до 37% (при 31% в страната), а на тези с основно и по-ниско образование намалява до 15%, колкото е и средната му стойност в страната.

Инвестиции и бизнес

Инвестиционната и бизнес активност в област Варна остават сравнително добри. Броят на нефинансовите предприятия в областта продължава да е висок – 78 на хиляда души от населението (при 70 на хиляда души в страната). Вътрешните и външните инвестиции нарастват. Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи достигат 3,6 хил. лв. на човек от населението, а преките чуждестранни инвестиции – 4,0 хил. евро на човек. Произведената продукция също се увеличава до 108,5 хил. лв. на нает през 2022 година. Делът на приходите от износ в нетните приходи от продажби в областта е под средния за страната.

Сравнително слабо обаче остава усвояването на европейски средства. Към 30 юни 2024 г. стойността на изплатените суми на бенефициенти по оперативните програми е 2165 лв. на човек (при 3175 лв. на човек в страната). Най-много средства са изплатени в община Бяла, а най-малко – в Дългопол.

Разходите за научноизследователска и развойна дейност са относително високи.

Инфраструктура

Инфраструктурата на Варна е сравнително добре развита. Гъстотата на пътната и на железопътната мрежа е висока. Значителен е и делът на автомагистралите и първокласните пътища – 28% (при 19% в страната). Качеството на пътната настилка се задържа високо и през 2023 година. В добро състояние са 56% от пътищата в областта (при 40% в страната).  

Достъпът на домакинствата до интернет е близък до средния за страната – 87% в областта при 89% в страната.

Делът на населението с достъп до обществена канализация е сред най-високите в страната – 87% (при 75% в страната), като почти цялата мрежа е свързана с пречиствателни станции за отпадъчни води – 86% (при 67% в страната).

Местни данъци

Усредненото ниво на разглежданите местни данъци в общините в област Варна остава високо и през 2024 година. Особено големи са разликите със средните за страната нива на облагането при прехвърлянето на собственост, търговията на дребно и превозните средства. Облагането на недвижимите нежилищни имоти на юридическите лица също е сравнително тежко. В рамките на областта най-високи са местните данъци в община Варна, а най-ниски – в община Долни чифлик.

Администрация

Област Варна продължава да е сред първенците в тази категория. И през 2024 г. самооценките на местните администрации за развитието на електронното правителство и предоставянето на услуги на „едно гише“ нарастват и са сред най-високите в страната. Оценката за прозрачността в работата на органите на местното самоуправление в областта се свива, но също остава сред най-високите.

Сравнително големият дял на собствените от общите приходи на общините от областта поставя Варна на четвърто място в страната със средно 32% (при 27% в страната) за 2023 година. Варна заема третото място по покритие на общинските разходи с местни приходи с 85% (при 74% в страната).  

Социално развитие

Демография

Варна е сред областите с много добро демографско развитие и през 2023 г., което я поставя на трето място (след столицата и област Сливен) в тази категория. Коефициентът на естествен прираст е –4,7‰ и е сред най-високите и далеч над средните стойности за страната (–6,8‰). Област Варна продължава да привлича жители – коефициентът на механичен прираст остава положителен и е третият най-висок в страната (след тези в областите Кърджали и Бургас) – 12,4‰.

Делът на децата до 4 годишна възраст в областта се запазва по-висок от средния за страната (4,7% при 4,5% в страната), а този на населението над 65 години – по-нисък (21,5% при 23,8% в страната).

Варна е сред областите със сравнително висока гъстота на населението в урбанизираните територии – 1623 души на кв. км при 1221 души на кв. км в страната.

Образование

Варна е сред областите с най-добро представяне в сферата на образованието (отново след столицата). През 2023 г. делът на децата в детските градини е 91% (при 88% в страната), а коефициентът на записване на населението в V–VII клас е 92% (при 90% в страната). Делът на второгодниците остава сравнително нисък – 0,8% (при 1,2% в страната). Съответствието между специалностите в професионалното образование и профила на икономиката в областта е сравнително високо.

На националното външно оценяване по математика след VII клас през 2024 г. учениците от областта са с втория най-висок резултат (след този в столицата) – 51,3 т. при 42,9 т. в страната. На матурата по български език и литература средният успех е близък, но също над този в страната – „Добър“ 4,36 в областта (при „Добър“ 4,30 в страната). Делът на слабите оценки е 8,7%, колкото е и този в страната.

Броят на студентите в областта се запазва относително висок.

Здравеопазване

Варна продължава да е сред областите със сравнително нисък дял на здравноосигурените лица и през 2023 г. – 91% (при 95% в страната). Спрямо средните стойности в страната лекарите в област Варна са повече (както общопрактикуващите, така и специалистите), но при леглата в многопрофилните болниците има недостиг – броят им е 4,7 на хиляда души от населението (при 6,1 на хиляда души в страната). Използваемостта им също е по-ниска – 52% (при 56% в страната). Броят на аптеките спрямо населението е сходен със средния за страната.

Коефициентът на детска смъртност остава сравнително нисък. Средната продължителност на живота на жителите на областта е сред най-високите в страната – 74,4 години (при 73,5 години в страната).

Ред и сигурност

Въпреки че натовареността на съдиите в област Варна продължава да е сравнително ниска, това не се отразява на бързината на правораздаването. През 2023 г. един съдия в Окръжния съд разглежда средно по 13,8 дела на месец (при 14,4 дела месечно на съдия в страната), а в Административния – 12,8 (при 14,8 в страната). Същевременно делът на наказателните дела, приключили в 3-месечен срок, е 90% (при 91% в страната), на гражданските – 63% (при 65% в страната), а на административните – 71% (при 72% в страната).

През 2023 г. престъпленията в областта се увеличават и са сред най-многобройните в страната (на второ място спрямо населението след област Видин), но и разкриваемостта им се повишава, въпреки че остава ниска. Броят на регистрираните престъпления срещу личността и собствеността в област Варна е 14,9 на хиляда души от населението (при 11,3 на хиляда души в страната). Разкриваемостта на престъпленията е 42% (при 53% в страната) и е втората най-ниска след тази в столицата. Относителният брой на полицаите в областта също е сравнително нисък – 3,9 на хиляда души на населението (при 4,2 на хиляда души в страната).

Околна среда

Варна е сред областите с висок обем на образуваните битови отпадъци и през 2022 г. – 524 кг на човек при 488 кг на човек в страната. Същевременно делът на предадените за третиране и рециклиране отпадъци остава сравнително висок – 92% при 76% в страната.

Делът на горската територия в областта е по-нисък от средния за страната, а на нарушената – по-висок. Инсталираните ВЕИ мощности спрямо населението са значително по-ниски от средните за останалите области.

Култура и туризъм

Варна е сред областите със силно застъпени култура и туризъм и през 2023 година. Мащабът на легловата база в местата за настаняване е сред най-високите в страната с 149 легла на хиляда души (при 56 на хиляда души в страната). Реализираните нощувки пък достигат 10 555 на хиляда души (при 4167 на хиляда души в страната), а тези през онлайн платформи на споделената икономика – 1148 на хиляда души (при 500 на хиляда души в страната).

Броят на посещенията в кината нараства до 1114 на хиляда души (при 684 на хиляда души в страната). Посещенията в местните театри, музеи и библиотеки също нарастват, но остават под средните за страната спрямо броя на населението.

Източник: Институт за пазарна икономика