Парламент, правителство и президент си отиват с високо недоверие

Управлението на кабинета „Борисов” 2 и на мандата на президента Росен Плевнелиев приключват на високи нива на недоверие сред обществото. Това е равносметката от завършващия им мандат според социологическия портрет на "Галъп интернешънъл", който изследва нагласите към правителство, парламент и президент.

Около 20 на сто от пълнолетните българи имат трайни положителни оценки за парламента, негативно настроени са над 70 на сто. Малко по-благоприятна е картината по отношение на правителството. Средно позитивни оценки в последните месеци дават около 30% от анкетираните над 60 на сто - негативни.

По нива на доверие отиващите си парламент и правителство изглеждат по-добре в сравнение с мандата "Орешарски". Въпреки това обаче на хората им липсва ентусиазмът в подкрепата, какъвто имаше в първия мандат на Борисов, коментират социолозите.

В последните месеци преди президентските избори доверие в държавния глава са изразили 1/4 от запитаните, а недоверие около 2/3. Недоверието към Плевнелиев е достигнало исторически нива, сочат данните. Подобна трайна негативна ситуация в показателите за одобрение на президента за последно беше фиксирана в края на мандата на президента Желю Желев, припомнят от "Галъп". Те уточняват, че сравняването на различни мандати трябва да се съобразява с факта, че в различните исторически периоди ситуацията се различава съществено.

Помолени да изберат между доверие и недоверие в дадена институция, българите продължават да декларират по-скоро негативни оценки - често дори и по инерция.

В по-голямата част от мандата доверието в парламента и правителството запазва относителната стабилност. Победата в местните избори от есента на 2015 г. даде психологически "бонус" подкрепа за властта, респективно за правителството.

Загубата в президентските избори през есента на 2016 г. обаче подейства обратно. Изборът на президента Румен Радев явно се отрази негативно и на личния рейтинг на премиера в оставка Бойко Борисов. Той започна новата година с 25% доверие и с 61% недоверие, отбелязват от агенцията.

Според демографския анализ доверието във властта е закономерно по-високо в групите с по-високи доходи и образование. Неодобрението към парламента е повсеместно. Това не е новост в българския политически процес, посочват от "Галъп".

В последната година доверието в Цецка Цачева, председател на Народното събрание, се движи на нива от около 20 на сто, а недоверието - около 65%.

Мандатът на президента Плевнелиев се разви на фона на сложна политическа обстановка и това явно беше неблагоприятно за популярността на институцията, коментират социолозите. През 2013 г. е констатиран първият осезаем спад в доверието към него. Тогава Росен Плевнелиев подкрепи едната от страните в мащабната обществена дискусия по повод протестите срещу кабинета на Пламен Орешарски и загуби подкрепата на отсрещната страна, припомнят от агенцията. През есента на 2015 г. беше проведен референдум за въвеждане на електронно гласуване, който беше иницииран с основното участие на президента Плевнелиев. Може би това беше едно от обстоятелствата, довели до временен спад в недоверието, смятат анализаторите. Допълнителна роля според тях явно е изиграл и фактът, че в провелите се успоредно с референдума местни избори е спечелила ГЕРБ - партията, която издигна Плевнелиев, въпреки че в хода на мандата между него и ГЕРБ са се проявявали различия.