Протестите в Казахстан удариха световната биткойн мрежа

Глобалната изчислителна мощност на биткойн мрежата намаля рязко в резултат на сътресенията и кървавите протести в Казахстан. Именно заради размириците властта реши да спре достъпа до интернет, което пък блокира дейността на миньорите във втората по големина индустрия за добив на криптовалути в света.

Казахстан се превърна във втория по големина център за копаене на биткойн в света след Съединените щати, по данните на Центъра за алтернативни финанси в Кеймбридж. Пренареждането в класацията се случи, след като доскорошният лидер Китай забрани със закон тези дейности.

Към днешна дата обаче ситуацията в Казахстан е повече от критична. Вчера Русия изпрати парашутисти, за да помогнат за потушаването на размириците в цялата страна, след като насилието взе връх в строго контролираната бивша съветска държава. Полицията съобщи, че в резултат на сблъсъците е убила десетки бунтовници в най-големия град Алмати. 13 пък са служителите на реда, които са загубили живота си, съобщават още медиите в страната, цитирани от Reuters.

Онлайн достъпът бе спрян в цялата страна в сряда – ход, който мониторинговият сайт Netblocks нарече „интернет затъмнение в национален мащаб“. Това блокира шанса на местните миньори да използват биткойн мрежата.

Криптовалутите се „копаят“ чрез високоизчислителни компютри, обикновено в центрове за данни в различни части на света, които се състезават за решаване на сложни математически пъзели, костващи огромни разходи на енергия.

През август миналата година, според най-новите налични данни, на Казахстан се падат 18% от глобалния „хешрейт“ – крипто жаргон за количеството изчислителна мощност, използвана от компютрите, свързани към биткойн мрежата. През април, преди рестрикциите в Китай, този дял бе 8%.

Колкото повече миньори има в мрежата, толкова повече компютърна мощност е необходима за копаене на биткойни. Хешрейтът пада, ако такива излязат от мрежата, което на теория улеснява останалите да произвеждат нова монета.

Биткойн падна почти до 41 хил. долара рано тази сутрин, сочи справка в CoinDesk. Това е поредното потъване на цената на фона на отдръпването на инвеститорите от рисковите активи, включително в резултат на предприетия по-строг фокус на властите към децентрализираните финанси.

„Зеленото“ предизвикателство

Казахстанските ферми за криптодобив се захранват предимно от остарели въглищни централи. Сами по себе си те – заедно с въглищните мини и цели градове, построени около тях – са главоболие за властите, стремящи се да декарбонизират икономиката.

Миналата година казахстанското правителство заяви, че планира първо да удари нерегистрираните „сиви“ миньори, за които се счита, че консумират два пъти повече енергия от „белите“ или официално регистрираните. Казахастанското енергийно министерство заяви миналата година, че „сивият“ добив може да консумира до 1.2 GWt електроенергия, което заедно с 600 MWt на „белите“ миньори генерира около 8% от общия производствен капацитет на Казахстан.

Размириците в Казахстан започнаха в първите дни на новата година като реакция срещу скока на цените на горивата.