Путин търси механизъм бъдещи промени в управлението да не бъдат съдбоносни за Русия

Георги Минчев е председател на УС на Българо-руската търговско-промишлена палата (БРТПП). Завършил е УНСС в София със специалност социално-икономическа информация, специализирал е статистика. От 1993 г. е управител на частните фирми "Гефес" ООД и "Транс Балкани" ООД. От 2003 г. е в ръководството на Националното сдружение на българските спедитори, от 2006 до 2012 г. е председател на УС на сдружението, а по-късно –и председател на неговия Контролен съвет. От 2001 г. е член на УС и зам.-председател на БРТПП – до избирането му за председател през 2017 г.

- Г-н Минчев, какво означават, според Вас, внезапните промени в руското правителство?

- Да, именно внезапността е и съществената характеристика на случващото се в Русия. Всичко се случи толкова внезапно – до степен на всеобщ потрес. Може би това е нормално, тъй като досега съществено място в обръщенията на президента Владимир Путин към Държавната Дума заемаха въпроси, свързани с отбраната, реда и сигурността, както и с международната политика. Сега по въпросите за отбраната и сигурността Путин просто потвърди констатацията, че Русия е гарантирала устойчиво външната си сигурност, както той се изрази – „за десетилетия напред”. Другата цел, свързана с възстановяване на международния статут на Русия като геополитическа свръхсила, според президента, също вече е реализирана. Така, според Владимир Путин, останаха за разрешаване проблемите на вътрешното устройство на Русия – вътрешноикономическите и социалните въпроси, проблемите, свързани с икономическото разслоение на обществото, които през последните пет години, във връзка с прилагането на санкциите и контрасанкциите, достигна грандиозни мащаби. Затова допринесе и огромната по мащабите си антируска кампания, целяща блокирането на Руската федерация във външноикономически аспект, която беше сравнена по мащабите си с ерата на Студената война, като според мнозина експерти дори я надвиши по своя обхват и по емоционалния си градус.

Въпреки това обаче Русия като държава и икономика издържа, но цената, която заплати и продължава да плаща, беше поета най-вече от обикновения руснак. Гражданите загубиха около 30% от реалните си доходи, платиха с няколко години сериозна двуцифрена инфлация, както и с понижаване на качеството на потребителския си пазар в редица стокови групи. Десетки милиони руснаци платиха със сериозна загуба на качеството си на живот - процес, в който богатите станаха още по-богати, а животът на бедните се срина до чертата на оцеляването. Всичко това създаде огромен конфликтен потенциал, който трябва да бъде решен.

В същото време Русия си прилича и с всички останали развити страни по света, а именно – по наличието на очевидна криза на модела на обществено развитие. Разбира се, тази криза е чисто руска, поради което не е абсолютно аналогична на кризата в развитите западни страни, нито пък могат да се правят аналогии с китайския модел на развитие. В Русия е налице изчерпване на съществуващия модел на обществено развитие, който трябва да се припомни и беше създаден в една изключително кризисна обстановка в края на 90-те години на ХХ век, когато Русия понасящи рискове, граничещи с директни заплахи за териториалната ѝ цялост и дори със съществуването ѝ като държава в този ѝ вид. Това, разбира се, се отрази на цялата система на общественото ѝ устройство при управлението на Владимир Путин, включително и на това, че Русия стана може би най-президентската държава в света. Поради това редица процеси в продължение на две десетилетия бяха не само под прякото наблюдение на Владимир Путин, но и се управляваха на ръчен режим лично от него или от подбран, доверен и отчитащ се само на него малък кръг от експерти. 

И този модел, очевидно, е изживял времето си, тъй като, първо, Русия вече не се намира в онова кризисно състояние от края на 90-те години на миналия век, и второ, самият Владимир Путин явно вече също го намира за твърде архаичен при днешните условия.

- А и не само той, но и мнозина политици в руското общество, които напоследък все по-често критикуват тази централизация на властта в ръцете на руския президент, нали?

- Да, дискусия по тези теми върви вече няколко години в руското общество и самият президент многократно е отговарял на въпроси, свързани с необходимостта от промяна на модела на управление. Включително и по въпроса как ще се сменят персоналните носители на властта в Русия, в това число и самият Путин, когато му дойде времето, и какви последствия ще има това за бъдещето на държавата. Тук му е мястото да кажем, че в историята си Русия поне няколко пъти е правила опити за решаването именно на този въпрос – за смяната на управлението, и винаги се е проваляла.

Така че и тази причина, вероятно, предизвика фокуса на последното изявление на руския президент пред Държавната Дума да е изцяло върху вътрешното развитие на страната, социалната сфера, демографската криза, намирането на нов модел за устойчиво развитие, както и на промяна на системата на управление, така че да може да се гарантира редовното опресняване на ръководните кадри – т.е. социалните лифтове да работят, хората да се сменят, когато им дойде времето, а не когато дойдат поредните кризи. Крайната цел на тази започваща промяна е да се излезе от тази персонализация на държавни отговорности и множество управленски функции, събрани у Владимир Путин.

- Всъщност, може би основният въпрос, който се задава по света след оставката на правителството, е именно с тези промени Путин гарантира ли си властта и занапред, или изпуска юздите на управлението?

- Не, Путин прави нещо друго. Според мен опитът да се търси само този близък индивидуализиран въпрос в никакъв случай не покрива съдържанието на започналия процес. Въпросът не е в персоналната съдба на Путин. В крайна сметка президентът на Русия е пред очите на целия свят от 20 години и ако има нещо, което може да се каже със сигурност за него е, че той несъмнено е патриот, който винаги поставя интересите на страната си над всякакви партийни, финансови, групови и дори лични интереси. Така че крайната цел на започналите промени в Москва е да се намери механизъм, при който промяната на отделните ръководители да не бъде съдбоносна за бъдещето на Русия.

В края на краищата руското общество в началото на ерата Путин все още си беше едно постсъветско общество в период на значителен социално-икономически преход. Сега, две десетилетия по-късно, руското общество вече има доста по-устойчива физиономия, по-здрава структура, която най-вероятно ще се възпроизвежда през следващите десетилетия относително устойчиво, без някакви революционни промени. Така че на тази нова структура на руското общество вече е време да се намери някаква нова, адекватна система на управление. Това в никакъв случай не води до компрометиране на идеята за запазване на възможността за централизиране на властта, особено в кризисни периоди. Тук е и ролята, която все още не е разшифрована като структура, като съдържание и функции, на Съвета за сигурност към президента. Въпросът е чисто функционално какво място ще заемат отделните елементи на властта в структурата на управление на руската държава, по какъв начин ще си взаимодействат една с друга, какви ще са системите за взаимен контрол и за осигуряване на баланс, който да гарантира успешното развитие на държавата.

Така че лично аз не бих се и опитал да спекулирам на тема, че едва ли не Путин сега търси някаква достойна фигура на заместник, на която да прехвърли същите функции и отговорности, каквито той носеше досега, а той да отиде да си живее спокойно старините.

С оставката на правителството на Дмитрий Медведев и посочването на негов заместник в лицето на Михаил Мишустин, който в най-близко време ще трябва да посочи състава на нов кабинет, който да бъде гласуван от Думата, Путин направи още нещо. Той назначи специална комисия, която да работи върху предложенията, които той представи вчера пред Държавната Дума, да ги облече в проектодокументи, които да предложи за широко обществено обсъждане и след постигането на задоволителен консенсус относно тази нова система на управление – тези документи в крайна сметка  да бъдат утвърдени на най-високо ниво на референдум от руския народ. Става дума за подготовка на много силно модернизиран съвременен модел на устройство на Руската федерация.

Така че изобщо не става въпрос нито за козметични промени, нито за намирането на място под слънцето на отделни хора, близки до обкръжението на Владимир Путин, нито пък за отвличане на общественото внимание, както се опитват да ни убедят някои, а за бъдещето на страната. Видно е, че Владимир Путин има ясна концепция в главата си как трябва да бъдат подредени нещата в интерес на руския народ както в самата Русия, така и световните дела. И Путин не един път е доказал през последните две десетилетия, че е изключително последователен, настойчив и успешен в реализацията на своите намерения и планове. Просто сега явно е дошло времето да се реформира руската система на управление така, че тя да отговаря на най-съвременните национални и международни изисквания.

И най-накрая – Русия е сравнително малка като население, за да може да се затвори в себе си и успешно да се самовъзпроизвежда. Затова целта на Русия сега е да направи такъв модел на обществено управление, който да е привлекателен и за други общества. Защото изследванията на икономисти показват, че през следващите десетилетия пазарни сегменти от световната икономика, които обхващат по-малко от 300 млн. потребители, имат много слаби шансове да просъществуват и да се самопроизвеждат. Тъй като населението на Русия е около 150 млн. души, тя трябва да създаде не само собствен модел, който да отговаря на нейните вътрешни интереси, но и такъв модел на обществено устройство, който, грубо казано, да бъде „продаваем”, привлекателен поне за още 150 милиона хора в региона на влияние, където Москва има най-големи интереси.

- Говорите вероятно за клуба БРИКС или за вдъхване на нов живот на модела ОНД?

- По-скоро за създаване на нов международен клъстер, доминиран от Русия, с тези стратегически предимства, които тя има в областта на критичните върхови технологии и способност да се самозащитава и да проектира и гарантира сигурност във важните за нея зони на влияние, с огромните си природни ресурси и дори кадрови потенциал, ако щете. И в този вече глобален руски модел при определени условия да се включват и други общества, които виждат в този бъдещ клъстер защита и на своите жизнени интереси.

- Как би трябвало да тълкуваме факта, че за бъдещ премиер беше посочен данъчният експерт Михаил Мишустин?

- Михаил Мишустин е изключително интересна фигура. По преценка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие през последните години руската данъчна служба се оформи като вероятно най-успешната данъчна система в кръга на 40-те икономически най-развити държави в света. Тя най-бързо и успешно се реформира на базата на съвременните информационни технологии, което накара колегите на Мишустин от повечето от останалите 39 най-развити страни в света, образно казано, да направят  пътека до Москва, за да изучават опита на руската данъчна служба. Фактически тя е първата данъчна служба в света, която успя да вкара всяка сделка в реално време да се отразява в данъчните сървъри.

Освен това руската данъчна служба успя да направи големия кръг от услуги, които предоставя, общодостъпен за всички икономически субекти, лесен за ползване и гарантиран като качество, включително и като защитата на информацията и на личните данни за милионите си клиенти. За разлика от сървърите на нашата НАП, които, знаете, гърмяха, не работеха, изтичаха лични данни и пр., и пр. Явно всичко това е допринесло за издигането на Михаил Мишустин до премиер на Руската федерация.