Световната парична катастрофа: Mасовото държавно задлъжняване

Намираме се в ранен етап на глобален паричен катаклизъм, причинен основно от  неразумното увеличение на публичните разходи и държавните дългове в последно време. Пандемията ускори устрема към катастрофата, който стана още по-видим от набъбналата инфлация и недостига на стоки.

Зависимостите между националните валути, търговията и производството са изключително сложни, като за тях са изписани редица академични трудове. Тази статия е просто кратък обзор на случващото се в момента.

В столетието преди Първата световна война, когато златният стандарт и свободната търговия са норма, правителствата не могат да теглят заеми безконтролно. С изместването от златен към доларов стандарт в периода от 1914 до 1971 година, когато последната връзка със златото бива прекъсната, фискалната дисциплина също се пречупва. При наличие на икономически ръст от средно 2% до 3% годишно, САЩ биха могли да си позволят умерени – не повече от 3% от БВП - бюджетни и търговски дефицити в дългосрочен план. Този подход се наблюдава от първата администрация на Роналд Рейгън до настъпването на COVID пандемията, когато всякаква фискална дисциплина бива загърбена.

Поради неразумното харчене и теглене на заеми, отношението на държавния дълг към БВП на страната преминава прага от 100%. Освен ако държавните разходи и увеличението на паричната маса не бъдат драстично ограничени, цената по обслужването на дълга ще нарасне много по-бързо от държавните приходи, което от своя страна ще ускори инфлацията и в крайна сметка ще предизвика икономически колапс.

Санкциите, ограничаващи вноса на суровини като петрол и природен газ от Русия, допълнително задълбочават глобалния инфлационен натиск. Една от целите на тези мерки беше срива на рублата, което бе постигнато за няколко дена до момента, в който Русия не изиска страните в Европа да плащат за доставки на газ с рубли или злато. В случай че европейците са принудени да купуват рубли, Русия ще бъде в позиция да контролира до голяма степен стойността им и тяхната цена, измерена в евро или други валути ще се покачи;  , т.е. цялото начинание ще се окаже контрапродуктивно.

Европейските страни допуснаха голяма грешка като позволиха да станат енергийно зависими от Русия. Администрацията на Байдън ги уверява, че САЩ ще предложат алтернативни доставки на втечнен природен газ. Проблемът е, че изграждането на терминал за втечнен газ, както и тръбите, които трябва да го свържат с потребителите, отнема много време. Положението бива допълнително усложнено поради действията на участващите в редица европейски правителства зелени партии, които са противници на изкопаемите горива и активно се опитват да предотвратят или забавят проектите, свързани с тях. Финансиране за газови тръби, терминали и кораби трудно ще се намери преди регулаторните проблеми да бъдат изчистени. Всъщност в Европа също има немалки залежи на природен газ, които биха били достъпни чрез фракинг, който обаче е несъвместим с популярни на континента  зелените политики.

Същевременно и Русия направи грешка, позволявайки си да стане толкова зависима от износа на суровини и по-конкретно - на газ към Европа, вместо да изгради диверсифицирана икономика по примера на Китай. Да, Китай, Индия и други държави сигурно ще купуват повече руски суровини занапред, но изграждането на нужната инфраструктура ще отнеме време, предвид че наличната е създадена да обслужва предимно Европа.

И макар повечето суровини, включително петролът и природният газ да се търгуват в долари, Русия ще бъде склонна да приеме китайска и индийска валута, стига това да ѝ гарантира достъп до нужните стоки и услуги. Русия, Китай, Иран и други страни от известно време работят съвместно за обособяването на алтернатива на това, което те разглеждат като „тирания на долара“. Начинанието обаче няма да е нито лесно, нито бързо.  

Китай е в най-изгодна позиция да остане незасегнат световния паричен хаос. Поради притесненията за нарастващото напрежение в отношенията със САЩ, страната се е запасила със значително количество ключови суровини, включително зърно и други видове хранителни продукти. Все пак китайската икономика ще пострада от глобалния инфлационен натиск, тъй като стагнацията на реалните доходи ще ограничи търсенето на китайски стоки.

С влошаването на глобалната икономическа ситуация, хората и институциите ще започнат да намират всевъзможни решения за собствените си предизвикателства. Укриването на данъци ще нарасне при провал на правителствата да нагодят данъчните ставки спрямо инфлацията. Различни продукти, алтернативи на парите -  криптовалути и валути, подплатени от суровини, ще се създават и използват за заобикаляне на данъци и регулации. По-сложни разновидности на бартера ще се появят като начин да се избегне намесата на правителствата в дадена транзакция. Светът ще прилича все повече на центровете на някои американски градове. Добрата новина е - в случай че живеете достатъчно дълго, за да го видите - че в даден момент хората ще си кажат „Достатъчно!“ и нови лидери ще насочат света в нова посока.

*Преводът е на Теодор Недев, стажант в ИПИ