Турция притесни инвеститорите с новите кредити за бизнеса

Анализаторите се опасяват, че Анкара предприема грешни ходове с цел краткосрочно подобрение на икономика

15:10 01.03.2019 ~ 2 мин.

Турция ще предложи на малките и средни предприятия (МСП) втори пакет от заеми на обща стойност 25 млрд. турски лири (4.1 млрд. евро). Това обяви днес финансовият министър на страната Берат Албайрак, пише агенция Reuters. По думите му целта на средствата е да стимулират загубилата инерция икономическа дейност в страната.

Общо 17 банки участват във финансирането на новия пакет кредити за малките и средни компании, а 20 млрд. лири ще бъдат осигурени от турското финансово министерство. Заемите ще са с падеж 36 месеца, а гратисният период ще е половин година. Месечната лихва ще е 1.54%, а годишната – 18.48%. Сумите ще започнат да се отпускат на фирмите другата седмица. Турция отпусна сходен пакет през януари, когато участваха 13 банки.

С отпусканите на компаниите заеми правителството се надява да съживи местната икономика, след като валутната криза, която се разгоря през миналата година, забави икономическия ръст до 1.6% през третото тримесечие и повиши годишната инфлация до над 20%.

Пьотр Матис, стратег за развиващите се пазари в холандската банка Rabobank, смята обаче, че пазарите може да интерпретират хода на турското правителство като опит за временно насърчаване на икономическия ръст преди местните избори на 31 март, отколкото за дългосрочно стабилизиране на икономиката на югоизточната ни съседка.

„Това може да се окаже рискован ход във време, когато пазарът е разочарован от липсата на напредък по структурните реформи, които биха създали силна основа за добре балансиран и устойчив ръст в дългосрочен план“, коментира Матис.

Опасенията на анализаторите са оправдани предвид факта, че преди валутната криза икономическият бум в Турция беше от подхранен от бърз растеж в кредитирането, което обаче не беше подплатено с достатъчни запаси от чуждестранна валута в местните банки. При разгарянето на финансовата криза стана ясно, че Анкара няма добър план за икономическото развитие на страната, а че разчита основно на изгодно кредитиране в страната с пари от международните заемодатели. Когато миналата година турската лира поевтиня с около 30% спрямо долара и еврото, югоизточната ни съседка изпадна в ситуация, в която сериозно се затрудни да плаща външните си дългове и да продължи да внася необходимите ѝ стоки.

Именно затова е очаквано, че инвеститорите и анализаторите са притеснени от новото отваряне на портфейла на Турция за местните компании. Това притеснение проличава по днешното движение на курса на турската лира, който към 15 ч. българско време се е понижил с 0.37% спрямо този на долара и с 0.44% спрямо този на еврото.