Усвоените тераси компрометират цялата конструкция на панелните блокове

Първите панелни блокове в България са построени в средата на 50-те години на XX век, а последните – около 1990 г. В следващото десетилетие масово терасите на блоковете се усвояваха с цел увеличаване на площта апартаментите. Бутаха се дори цели стени, за които се смяташе, че не са носещи. Могат ли обаче тези промени, направени толкова назад в годините, да са компрометирали до такава степен конструкцията на цялата сграда, че дори и санирането да не успее да удължи живота на панелите?

Отговор на този и много други въпроси, свързани с панелните жилища, търсим с инж. Атанас Ангелов, председател на Управителния съвет на Българската асоциация на архитектите и инженерните консултанти (БААИК). Той е гост в първия епизод на втори сезон на подкаста на Economic.bg – „Едно наум“. Целият разговор с инж. Ангелов очаквайте през септември!

По отношение на терасите, от конструктивна гледна точка, няма проблем с  тяхното усвояване, когато са тип лоджии. Когато са конзолни, трябва да се провери от конструктор натоварването от затварянето на терасата – подзиждане, остъкляване, полезен товар.

Премахване стени в панелните блокове е недопустимо, тъй като всички стени са носещи и премахване на някоя от тях отслабва конструкцията на сградата, обяснява инж. Атанас Ангелов.

Животът на панелните блокове

По повод продължителността на живот на панелните блокове и сега действащата наредба, според която той е 50 години, инж. Ангелов казва, че той може да бъде значително удължен при правилната експлоатация на сградата и полагане на нужните усилия за отстраняване на течове, ако има такива. Основният проблем в България обаче е, че се прави саниране без цялостно обследване на връзките между панелите.

Паспортизация?

Всъщност, тук говорим за липсата на т.нар. технически паспорт на сградата. Припомняме, че последно наредбата, която регламентираше тази паспортизация, както и обследванията на сградния фонд, бе променена през 2021 г. от бившия служебен регионален министър Виолета Комитова. Според тогавашните изчисления издаването на технически паспорти би струвало на всеки собственик в жилищна сграда между 200 и 1000 лв. След негативната обществена реакция тогава, Комитова обяви, че това е излишна процедура, която натоварва бюджетите на хората.

Сега обаче има изискване, което според инж. Ангелов дава възможност за поетапно въвеждане на паспортите, без да се утежнява бюджетът на хората.

В момента кампанията за подобряване на енергийната ефективност изисква всички сгради, които кандидатстват за енергийна ефективност, да имат такива паспорти, както и енергийно обследване и енергиен сертификат. Това е едно от изискванията. Дали ще се въведе за целия сграден фонд, зависи от регионалното министерство. Но вървим в правилна посока“, казва инж. Ангелов.

Той визира възможността, която има по Националния план за възстановяване, да се финансира санирането на многофамилните жилища. По мярката  не се изисква самоучастие от страна на собствениците на жилищата, като за следващия етап от програмата ще се изисква само 20% самоучастие.

Инж. Ангелов е на мнение, че техническите паспорти на сградите са нещо наистина необходимо, защото по този начин освен че се дава ясен картина на състоянието на жилищния фонд в страната, но и собствениците ще станат по-отговорни, когато се налага да се вписва всичко, правено по апартамента.

Целият разговор с инж. Атанас Ангелов очаквайте през септември!

Текстът е редактиран след постъпила допълнителна информация в редакцията на Economic.bg - 18.08.2023 г.