В България има две „умни“ фабрики и неразкрит потенциал за развитие на AI

Администрация, корупция и липса на върховенство на правото спират високотехнологичните компании да инвестират тук

В България има две „умни“ фабрики и неразкрит потенциал за развитие на AI

Снимка: Красимир Свраков

Мирела Вавова Автор: Мирела Вавова

Автоматизацията е една от основните тенденции, които коронавирусната пандемия само подчертава по-дебело. За това какви са перспективите пред роботиката в България разговаряме с Кристиян Михайлов, съосновател на Асоциацията по роботика и автоматизация (PARA). Тази седмица организацията ще представи и ежегодния си доклад за състоянието на сектора у нас по време на предстоящия на 22 октомври Robotics Strategy Forum 2020.

– Г-н Михайлов, какво е „умна“ фабрика и има ли такива в България?

– В „умните“ фабрики има изключително високо ниво на автоматизация – над 50%, отделните процеси не зависят от човешка дейност и в реално време може да се проследи какво се случва в производството. В България има две такива. Едната е фабриката на „Атаро клима“, която няма нужда дори от светлина, т.е. тя работи на тъмно и пести от енергия. Другата е на Schneider Electric в Пловдив.

– Каква научно-развойна дейност в сферата на роботиката се развива тук?

– Има две български компании, които се занимават активно с роботика. Едната е стартъп, другата е вече добре установена на пазара. Първата е стартъпът "Гига Аутомата". Те успяха да направят колаборативен робот – такъв, който може да работи рамо до рамо с човека благодарение на сензорите си за безопасност. Другият тип автомати стоят в клетки, които очертават границите на работа, докато колаборативните роботи могат да засекат, че има някой на определено отстоянието от тях и да спрат. Също така могат да се обучават – хваща се рамото му и стъпка по стъпка му се показва какво и къде трябва да направи, след което той започва да изпълнява точно движенията. "Гига Аутомата" вече достигна масово производство, като го прави на принципа manufacturing on demand, т.е. няма складова наличност, а произвежда по поръчка.

Другата българска компания в сферата на роботиката е "Милара", която се занимава с интегрирането, производството и програмирането на роботи. Базирана е в Пловдив и развива дейност близо 15 години. Те правят CNC машини, които се използват в металорежещата промишленост, например за производство на автомобилни елементи. Компанията основно работи за Азия и САЩ.

От гледна точка на R&D центрове, Schnider, освен производството си, имат и научно-развойна дейност в България. Тук са и компании като швейцарската Zuhlke, както и Bosch.

– Какъв потенциал има България в областта на изкуствения интелект?

– Проучване на SeeNews от миналата година показва, че у нас 47 компании разработват изкуствен интелект (AI). Според него до 2021 г. ще има поне 10 международно признати български AI компании с годишен оборот от над 50 млн. евро. Изглежда, че България става изключително интересно и ценно място за развитие на AI. Имаме един неразкрит потенциал, който тепърва ще се показва по отношение на развитието на високи технологии.

– Всяка година PARA прави проучване относно автоматизацията на бизнеса в България. Какво показват данните от 2020 г.? А кои са индустриите, които са най-автоматизирани?

– Много зависи за кои сектори говорим. В нашето проучване за 2020 г. се включиха 31 компании от сектори като електроника, машиностроене, автомобилния бранш, агророботика, производство на козметика и хранително-вкусовата промишленост. Това са индустрии, котио активно използват автоматизацията за своите производствени и бизнес процеси. Тези 31 компании използват малко под 230 робота.

– Как се отрази кризата върху плановете за инвестиции?

– Пандемията тази година определено повлия на българския бизнес. Малко под 40% казват, че тя е забавила плановете за инвестиции в автоматизация. Но за други 40% пък ги е ускорила или въобще не им е повлияла.

– Какви тенденции се очертават в бъдеще?

– Всяка криза дава възможност за засилена автоматизация, като на ниво България това ще помогне за повишаване на продуктивността. Ще се даде тласък на автоматизиране на определени процеси по веригата. Ще за засили търсенето на решения, свързани с наблюдение и диагностика на процесите в реално време, както и начини за оптимизация на разходите. След коронавируса очаквам услугите „robotics as a service“ да са все по-застъпени. Това ще рече, че ако аз съм компания, която произвежда роботи, няма да ги продам, а ще ги отдам под наем и ще се грижа цялостно за тях. Тези, които произвеждат колаборативни роботи, все по-активно ще бъдат търсене за такъв тип услуга с цел спестяване на разходи, оптимизация на производство и гъвкавост на бизнеса.

– Как се развиват инвестициите в роботика и какво ги движи нагоре?

– По информация на Международната федерация по роботи в света се използват над 2.7 млн. индустриални робота. Стойността на новите инсталации се изчислява на 13.8 млрд. долара, а 73% от тях се намират в Китай, Япония, САЩ, Южна Корея и Германия. На 10 000 служители средно се падат 111 робота в производството.

Инвестициите растат през годините, защото се вижда, че има нужда от решения, които да дават все по-висока стойност в производството – от логистични до бизнес процеси. Бизнесът става все по-комплексен и нуждата му от внедряване на специфични решения е все по-активна. Типичен пример е следенето на фабриките в реално време и тяхната свързаност. Schneider Electric например може да наблюдава какво се случва с машините във фабриката си в Пловдив, в Кипър и т.н. „Умните“ производства ще се увеличават, все по-активно ще се намалява нуждата от хора на място, които да се занимават с мръсните, бавни и опасни производствени процеси, а по-скоро тяхната роля ще е да поддържат машините и да вземат важните решения.

– Какво е нивото на българските инженери и специалисти по роботика?

– Смея да кажа, че е много високо, тъй като имаме компании, които автоматизират и имплементират изключително сложни технологични решения за автомобилния бранш, а и не само. Имаме високо квалифицирани инженери, които могат да дадат решения на проблеми от всякакво естество. Основното предизвикателство е, че не се изучават активно такива специалности и обществото не е осъзнало нуждата от такъв тип специалисти. Това вероятно ще се промени през следващите години, защото на пазара на труда се вижда, че има най-голямо търсене на такива кадри, наред с лекари и учители.

– В този ред на мисли каква е ролята на клубовете по роботика за деца? Колко сa те в България и какви тенденции се наблюдават в тази посока?

– В PARA направихме проучване, според което през последните 10-15 години в клубовете по роботика са обучени около 20 000 деца. В момента в страната има над 60, като частните са 40% от всички. Интересна тенденция от последните години е развиването на франчайз модел. Като цяло обаче клубовете са доста разпокъсани и всеки работи сам за себе си. Има отделни инициативи, но те са локални. Нашата идея е да направим симбиозата между тях и да ги свързваме, да видим какви са им проблемите.

Оказа се, че част от училищата с клубове по роботика доста активно работят по системата на дуално образование. Целта ни е да акцентираме върху него, да покажем защо е работещо за индустрията. Младежи, които са технологично напреднали, могат да влязат в едно предприятие и да помогнат за автоматизирането на определен процес. Идеята е компании да имат възможност да инвестират в клубове, а децата и научният им ръководител да създадат готов продукт за нея. Трупането на опит от ранна възраст ще помогне за по-лесната и успешна реализация на пазара на труда. Що се отнася до ползите за бизнеса, доказано е, че детското любопитство може да помогне за решаването на сложни проблеми и пример за това може да бъде даден дори с изобретяването на космонавтския костюм. Чрез дуалното обучение може да се справим и с демографската криза, задържайки повече млади хора да остават тук.

– Как според Вас се справя България с привличането на чуждестранни инвеститори? Кои са основните предимства, на които трябва да акцентира?

– Експертите са един от ключовите фактори, но в последно време се видя, че има и много други. Ако искаме високотехнологични компании да идват при нас, то стъпките са комплексни, започвайки от липсата на корупция и върховенство на правото до план за създаване на висококвалифицирани инженери, които да останат тук. Ние нямаме работещи механизми за привличане на високотехнологична компания, включително защото връзката между експертите, които могат да помогнат за това, и държавната администрация е скъсана. Тук разбирането, че нещо трябва да бъде свършено бързо и ефективно, особено когато един външен инвеститор го иска, някак си липсва. Типичен пример е изборът на Microsoft да стъпи в Гърция.

– За какво е знак той според Вас?

– Знак, че българската администрация няма връзка с реалността за това какво наистина големите технологични компании искат. Липсва стратегия за привличането на такива, като сега това се случва на парче. Ако трябва да похваля някой, това са търговските ни аташета и ИАНМСП, които са бели лястовици. Разбира се, има много експерти в държавната администрация, които си вършат добре работата, но според мен липсва разбирането за това, че когато привличаме една голяма компания от типа на Microsoft, трябва да вземем предвид всички фактори, които тя ще разгледа. И не е добре да се хвалим с евтин труд. Имаме потенциално много други плюсове. Проблемът е, че не знаем как да се маркетираме и продаваме.

Коментари: 0