Все повече, все по-малки български общини
~ 3 мин.
Явор Алексиев Негативните демографски процеси, които протичат в страната през последните десетилетия, доведоха до чувствителен спад на населението в редица български общини. С всяка изминала година този процес прави все по-актуален въпроса за провеждане на териториално-административна реформа.
Първото по ред изискване на чл. 8 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ЗАТУРБ) за създаване на нова община е наличието на население над 6 хиляди души. Това изискване обаче не се прилага по отношение на вече съществуващи общини, както се вижда от приложената карта.
Общини с население под 6 хиляди души
През 2015 г. в страната има 69 общини, които не отговарят на този първоначален критерий за създаване на община, докато през 2000 г. те са били 32. По-голямата част от тях се намират в пограничните райони, като особено ясна концентрация се наблюдава в Северозападна България. В допълнение, има 16 общини, в които населението е над 6 хиляди, но под 7 хиляди души. Населението в повечето от тези общини е с ясна тенденция към спад, като изключения от това правило са общините Никола Козлево, Приморско, Куклен и Минерални бани.
Въпросът защо изискванията за създаване на нова община не важат за съществуващи вече такива остава отворен, но води до редица проблеми, като:
- превръщането на много общини и общински предприятия във водещ местен работодател, което създава очевидни рискове пред местния демократичен процес;
- невъзможност от провеждане на адекватни политики (вкл. успешна реализация на европейски проекти) поради липса на административен капацитет и достатъчно средства;
- достигане на изключително високи нива на съотношението между броя на общинските служители и местното население.
Нормативната уредба съдържа редица “вратички”, които позволяват създаване и на по-малки общини (по реда на чл. 8 във връзка с чл. 9 от ЗАТУРБ), като в общи линии процесът се свежда до изразяване на волята на местните жители (чрез подписка, последвана от референдум) и решение на Министерски съвет. Такъв беше случаят с най-новата българска община - Сърница.
Има изисквания още за отстояние от не повече от 40 км. на населените места от общинския център, както и за доказване на възможност за финансиране на разходите на съответната община в размер не по-малко от половината от средното им равнище за страната по данни от последния годишен отчет за изпълнението на бюджетите на общините. Последното правило също масово не се прилага от съществуващите общини, като анекдотичен е примерът с най-малката по население българска община - Трекляно. Нейните собствени приходи са около 70 хил. лв. годишно, от които 45 хил. идват от наем на земя и имущество. Годишните разходи на общината са близо 10 пъти по-високи.
При една бъдеща и все по-необходима административно-териториална реформа, всички тези изисквания ще трябва да бъдат изменени. По отношение на условието за доказване на възможност за финансиране е важно да се даде приоритет на процеса на финансова децентрализация и да бъдат оценени ефектите от него, преди да бъдат правени съответните законови промени в ЗАТУРБ. Така най-ясно ще се види кои общини могат да се самофинансират, поне до някаква степен, и за кои ще бъде нужна допълнителна финансова подкрепа.
При всички случаи изискването за отдалеченост от 40 км. от общинския център ще трябва да отпадне, а долният праг по отношение на населението трябва да бъде достатъчно висок, за да гарантира период на устойчивост на новите граници.
Окрупняването на общини не може да се разглежда като панацея на проблемите на регионалното развитие, но текущата раздробеност прави адекватното провеждане на регионална политика невъзможно във все повече региони на страната.
