Зад цифровата желязна завеса: Отцепва ли се Русия от интернет и какво значи това?

Руската инвазия в Украйна предизвика безпрецедентна вълна от строги санкции на правителства и бизнеси от цял свят. Където успя, Москва бързо предприе контрадействия, например в сферата на медиите и социалните мрежи. Създалата се икономическа и геополитическа ситуация все повече напомня за спускането на нова желязна завеса, в това число цифрова.

А сегашното изключване на Русия от глобалната мрежа на Cogent Communications подчерта още по-дебело посоката на тази тенденция. Напомни и за павирания от Кремъл път към т.н. „руски“ интернет – чрез специалния закон от 2019 г., който задълбочи опасенията за разрастването на проблема със свободата на словото. Сега въпросът е дали с наказателните си мерки Западът няма да спомогне допълнително за информационното затъмнение на инакомислещите руснаци.

Значението на Cogent за Русия

Cogent Communications е американски доставчик на опорна интернет свързаност, осигуряваща основните маршрути за данни между големите и стратегически мрежи и основни рутери на интернет по света. С други думи, чрез нейната технология става възможен взаимния обмен на трафик на информация между отделните държави и континенти.

Базираната в САЩ Cogent е един от най-големите световни доставчици на такъв тип опорна свързаност. Тя обслужва клиенти в 50 страни, включително редица високопоставени руски компании като подкрепяния от държавата телекомуникационен гигант Ростелеком, руската търсачка Yandex и два от най-големите мобилни оператора в страната MegaFon и VEON.

В писмо до руски клиенти Cogent цитира „икономическите санкции“ и „все по-нестабилната ситуация със сигурността“ като мотиви за изключването на Русия от нейната мрежа. Пред The Verge компанията уточни, че „прекратява договорите си“ с руски клиенти в съответствие с хода на Европейския съюз да забрани подкрепяните от Кремъл проправителствени медии.

Потенциалните ефекти 

Изваждането на Русия от глобалната мрежа на Cogent вероятно ще доведе до по-бавна свързаност, но няма да изключи напълно руснаците от интернет, обяснява Дъг Мадори пред The Verge. Вместо това трафикът от вече бившите клиенти на Cogent ще се пренесе към други доставчици на такава инфраструктура в страната, което потенциално ще доведе до претоварване на мрежата.

Към момента няма данни други доставчици от типа на Cogent също да планират спиране на услугите си в Русия. ICANN пък вече отказа искането на Украйна за отрязване на съседката ѝ от глобалната мрежа с мотива, че „интернет е децентрализиран и няма собственик“, а компанията е „създадена, за да гарантира, че интернет ще продължи да работи… а не е да налага наказания“.

Активистите за цифрови права разкритикуваха решението на Cogent да изключи Русия. Според тях това може да попречи на руските граждани да получат достоверна информация за инвазията в Украйна. 

Отрязването на достъпа на руснаците до интернет ги отрязва от източници на независими новини и възможността да организират антивоенни протести“, коментира в Twitter Ева Галперин, директор по киберсигурност в групата за цифрови права Electronic Frontier Foundation.

Изпълнителният директор на Cogent Дейв Шефър коментира казуса пред The Washington Post, като настоя, че целта на компанията не е да възпрепятства достъпа на руски граждани до интернет, а да попречи на Кремъл да използва мрежите ѝ за кибератаки и пропаганда.

Самото руско правителство вече затрудни достъпа на руснаците до източници на новини и социални платформи. Кремъл прие нов закон за забрана на „фалшивите новини“, който преобърна напълно представите за свободна журналистика и накара световните медии като BBC, CNN, Bloomberg и Reuters да спрат репортажите си оттам. Също така напълно блокира достъпа до Facebook, ограничи използването на Twitter и заплаши да блокира Wikipedia заради „фалшиви съобщения“ за войната в Украйна. 

Пристъпва ли наистина Русия към отделяне от глобалния интернет?

През есента на 2019 г. в Русия влезе в сила противоречивият закон за „суверенния интернет“, който гарантира възможността на правителството да изключи страната от глобалната мрежа. Той бе подписан от президента Путин половин година по-рано с мотива, че мярката ще гарантира сигурността в случай на извънредна ситуация или чужда киберзаплаха.

На теория това е свързано с маршрутизирането на уеб трафика и подсигуряването на работата на собствени вътрешни мрежи, които да функционират независимо от останалата част на интернет. Накратко, става дума за контролирана от държавата инфраструктура. Тогава експерти се усъмниха в техническите възможности за това, като обърнаха внимание, че за целта страната трябва да има предварително изградена система.

Сега, три години и една война по-късно се появиха първите знаци, че Русия може да подготвя отделянето си от глобалната мрежа. В независимата медийна платформа Nexta бе споделено копие от документ, чрез който правителството задължава всички държавни сайтове и услуги да преминат към руската система за имена на домейни (.ru) до 11 март. Дотогава те трябва да напуснат чуждестранните хостинги и едновременно с това да засилят политиката си за пароли.

#Russia began active preparations for disconnection from the global Internet

No later than March 11, all servers and domains must be transferred to the #Russian zone. In addition, detailed data on the network infrastructure of the sites is being collected. pic.twitter.com/wOCdRqOJej

— NEXTA (@nexta_tv) March 6, 2022

Мярката се взема като превенция срещу кибератаки и възможни прекъсвания на връзката отвън. От Министерството на цифровото развитие посочват, че се готвят за различни сценарии, но изтъкват, че нямат планове за отцепване на Русия от глобалния интернет. Източник на „Коммерсантъ“ отбелязва, че ако ставало дума за изключването на руския интернет от външната мрежа, инструкции щели да получат не само държавните звена, но и компаниите, които „също ще трябва да променят маршрута на движението“.

Още преди да избухне войната в Украйна обаче в Русия се забелязва явна тенденция към блокиране на различни сайтове и услуги от регулатора „Роскомнадзор“. Според „Коммерсантъ“ това е причинило редовни сривове през септември 2021 г. Руската медия напомня за затрудненията с достъпа до големи услуги за игри и стрийминг, включително World of Tanks, Twitch, FlashScore и BitTorrent. Компаниите и телекомуникационните оператори приписаха проблемите с блокирането на VPN услуги, което „Роскомнадзор“ започна на 3 септември.

Иван Бегтин, директор на „Информационной культуры“, отбелязва, че международната общност разполага с много инструменти за изключване на руския сегмент на интернет от световната мрежа: „Например, можете да отделите зоната на домейна .ru или да прекъснете достъпа до интернет за руснаците на ниво опорни доставчици (б.р. – като това на Cogent)“. Санкции като тези досега са прилагани срещу Иран. Бегтин обаче отбелязва, че близкоизточната страна не е била толкова интегрирана в световните процеси, колкото Русия.

Колко интернет-а може да има?

За своеобразното фрагментиране на глобалната мрежа се говори от години покрай Голямата защитна стена (Great Firewall) на Китай. Чрез виртуалната преграда, представляваща микс от законодателни и технологични действия, Пекин на практика установи контрол върху онова, което хората могат да виждат онлайн. В резултат на това те нямат Facebook и Google. А редица други приложения имат специално разработени версии за китайските и за западните потребители, както е с TikTok и местното Douyin.

Тенденцията роди термина „splinternet“ (б.р. – от англ. „split“ – разделям, и „internet“ – интернет). Постепенно той започна да се използва по адрес на Русия, особено след закона за „суверенния интернет“, а също на Индия през миналата година.

Наративът влезе в дневния ред и покрай офанзивата на предходната американска администрация срещу китайски компании като TikTok и Huawei. По време на мандата си 44-ият президент на САЩ Доналд Тръмп разгърна концепцията за т.н. „чист“ интернет, което в неговия случай означаваше преди всичко интернет без китайски технологии. Водената политика на Вашингтон отново постави въпроса дали няма да се стигне до разделянето на глобалната мрежа.