ЕК - призрачен кораб в търсене на своя капитан

Всички кандидати за наследник на Жозе Мануел Барозу го казват - следващият председател на Европейската комисия ще трябва да е способен да реформира институцията, която за десет години се превърна в нещо отблъскващо за мнозинството европейски граждани, пише АФП в свой коментар, цитиран от БГНЕС.

В разговорния език Комисията стана "Брюксел", наднационален орган с неясно определени атрибути - 68% от анкетираните във Франция казват, че не знаят името на нейния председател. Тя е критикувана от популистите като отговорна за всички провали в Европа.

Впрочем, Европейската комисия не решава всичко, противно на твърденията на нейните критици. Тя предлага, държавите и Европейският парламент разполагат. "Много е ловко да си присвояваш успехите на национално ниво и да приписваш провалите на Комисията", подчертава кандидатът на социалистите Мартин Шулц. "Но последиците са значително недоверие на гражданите в институциите на Европа и тази загуба на доверие е най-тежкият проблем, пред който сме изправени", допълва той.

Барозу носи тежка отговорност за тази ситуация, защото се отказа от прерогативите на своята функция, подкрепя кандидата на либералите и бивш белгийски премиер Ги Верхофстад. "Казах му: вие имате право на инициатива, но не го използвате. Първо се обаждате в Берлин и Париж и ако нямате зелена светлина, не правите нищо". "Жозе Мануел Барозу ми каза, че се чувства като диспечер на летище и ми довери, че единствената му грижа е да предотврати катастрофа. Аз считам, че председателят на Европейската комисия трябва да напише плана за полета от излитането до кацането, а не само да контролира", отбелязва Шулц.

Грешката е в наложената от европейските ръководители система за вземане на решения, които намалиха ролята на Европейската комисия със съгласието на нейния председател, обяснява Ги Верхофстад. "Междуправителственото начало не може да функционира с отсъстваща Комисия и Съвет на държавите-членки, който не може да постигне съгласие по големите реформи на европейско ниво", допълва той.

Досега номинирането на председател на Европейската комисия беше правомощие на европейските ръководители. Жозе Мануел Барозу, който беше номиниран през 2004 г., по онова време консервативен премиер на Португалия, беше вторият избор след ветото на Лондон на кандидатурата на Верхофстад. Десет години по-късно ситуацията се промени. Европейските политически партии наложиха състезание между кандидатите. Избраникът ще бъде този, който събере подкрепата на мнозинство депутати в новия парламент.

Претендентите настояват за необходимостта от реформиране на институцията. Всички знаят лошите отношения между Барозу и екипа му от комисари и искат това да бъде поправено. "Нуждаем се от Комисия, която вече не е дефанзивна, а използва властта си, за да депозира закони", казва Ги Верхофстад. Кандидатът на консерваторите и бивш премиер на Люксембург Жан-Клод Юнкер иска да върне на институцията нейната политическа роля и да премести центъра на дейността й върху "проблемите, които се нуждаят от общо действие".

Ако бъде избран, той уверява, че иска да избере комисари "с внушителен национален и европейски политически път" и смята да отхвърли предложените от държавите кандидати, ако те не отговарят на този профил. Мартин Шулц пък иска също "да включи гражданите", което налага подход, съсредоточен повече около техните тревоги, и "обмисляне на необходимостта от регулация или дерегулация".

Следващият председател на Комисията ще бъде избран чрез споразумение между двете големи доминиращи семейства в Европейския парламент, консерваторите и социалистите. "Неговата надеждност ще зависи от способността му да се освободи от столиците и да наложи на Съвета и на Парламента да се позиционират върху инициативите му", предупреждава Даниел Кон-Бендит, който 20 години беше член на Европейския парламент.