Кабинетът изхарчил извънредно 250 млн. лева за 3 месеца

От началото на годината до края на март правителството е направило над 250 млн. лв. допълнителни разходи. Средствата са от централния бюджет, който се ползва като буфер от кабинета. Финансовият министър Петър Чобанов за пореден път отказа да посочи какви средства може да преразпределя кабинетът през годината за допълнителни разходи, пише в. Сега.

Голяма част от одобрените допълнителни субсидии покриват извънредно поетите социални ангажименти като еднократните добавки към пенсиите за Великден (57.7 млн. лв.) и еднократните помощи за отоплителния сезон, отпуснати обаче в края му. Кабинетът бе критикуван в предизборно раздаване на пари, а в отговор на критиките реши за 2015 г. подобни плащания да бъдат заложени предварително в държавния бюджет.

Сериозен извънреден разход за тази година възникна и покрай бежанската вълна, за овладяването на която до момента са отпуснати малко над 27 млн. лв. В списъка с допълнителните разходи влиза и провеждането на изборите за Европейски парламент, като план-сметката за момента е 23 886 000 лв.

Докато част от допълнителните субсидии наистина имат извънреден характер и отпускането им през централния бюджет е оправдано, други представляват обичайни разходи, които би следвало да са част от официално одобрения бюджет от НС на министерствата.

На въпрос на колко в крайна сметка е буферът, с който се финансират подобни извънредни разходи, финансовият министър Петър Чобанов за пореден път не пожела да отговори. Още в началото на мандата на кабинета "Орешарски" Чобанов се оплака, че за първите 5 месеца на 2013 г. двете правителства - на Бойко Борисов и Марин Райков, са раздали 357 млн. лв. извънредно от бюджета. Това бе и един от аргументите за актуализацията на бюджет 2013.

Размерът на централния бюджет е "фискална тайна", която се пази ревностно от правителствата. От постановленията, с които се одобряват извънредните плащания, става ясно, че част от разходите фигурират в предварително изготвен списък, докато за други се налага преструктуриране, тоест отказ от финансиране на една дейност за сметка на друга. Но е невъзможно да се установи на какъв принцип става одобряването и отхвърлянето.

Нежеланието на финансовото министерство да отговори на елементарни въпроси за планираните приходи от акцизи за бюджет 2014 продължава. "Сега" поиска по Закона за достъп до обществена информация данни каква част от заложените 4.378 млрд. лв. приходи от акцизи ще дойдат от горива, колко от тях ще са от тютюневите изделия и колко - от алкохол.

Тази информация е тривиална и редовно фигурира в докладите към закона за държавния бюджет, но тази година не беше включена в него. В отговор финансовото министерство уведомява, че питането за акцизите е препратено по компетентност в агенция "Митници". От това излиза, че ведомството, което изготвя и внася в МС закона за държавния бюджет, не знае на какво стъпват залегналите в него суми.