Българските ядрени надежди – затрупани с неизвестни

Докато напоследък всички говорят за слънчеви панели и вятърни паркове, развитието на българската ядрена енергетика не изглежда толкова бурно, колкото зелените мощности. В последните три години, покрай COVID пандемията, „Булатом“ сложи на пауза иначе ежегодната си ядрена конференция, на която се обсъждат проблемите, перспективите и възможностите в сектора. Тази година форумът беше възобновен, но очаквано руски представители почти нямаше.

Презентации обаче имаха новите партньори на България, като френската EDF. На събитието присъстваха и посланици на седем държави, както и представители на Европейската комисия (ЕК).

Планът за АЕЦ „Козлодуй“

Възраждането на идеята за 7-ми блок в АЕЦ „Козлодуй“ започна още през 2020 г. от правителството на Бойко Борисов, който заговори за проект с „коренно различна технология от досегашната“, която е руска. Друга идея беше в новите блокове да се използва наличното оборудване за АЕЦ „Белене“, тя обаче отпадна и започнаха да се търсят американски компании за изграждането на новите мощности. Три години по-късно, в началото на тази година, Народното събрание прие решение Министерският съвет да преговаря с правителството на САЩ за сключването на междуправителствено споразумение за изграждане на нова ядрена мощност в АЕЦ "Козлодуй" с технология АР 1000. Такова все още не е сключено. През март между Westinghouse и дружеството АЕЦ „Козлодуй – Нови мощности“ беше подписан меморандум за разбирателство за планиране и евентуално изграждане на нов ядрен блок. Създаде се съвместна работна група между двете страни, която ще планира потенциално внедряване на един или повече реактори AP1000.

По време на конференцията на „Булатом“ Валентин Илиев, който отскоро отново застана начело на компанията за нов реактор, коментира, че резултатите от предпроектното проучване (FEED) с американското дружество ще са готови през 2024 г. За изграждане на нова ядрена централа има утвърдена площадка от Агенцията за ядрено регулиране (АЯР). За изграждането на 7-ми блок има влязъл в сила ОВОС, който е в правното си действие.

За седми блок имаме цялата готовност за започване на действие“, заяви Илиев.

Дотук всичко звучи добре, но за да се вземе официално решение ще се строи ли нова ядрена мощност, преди всичко е необходимо страната ни да има работещ парламент и правителство. 

Според Илиев именно по тази причина нещата вървят „бавно и мъчително“, но той се надява да потръгнат с подкрепата на новия кабинет. 

При желание има основания да вземе решение и да продължим напред. Без подкрепата на правителството всичко тук се обезсмисля.“

Той обясни, че за 8-ми блок нещата не са толкова ясни и напреднали.

За 8-ми блок обаче процедурите все още не са стартирали, а проблеми може да се появят заради съществуващо техническо охлаждане на АЕЦ „Козлодуй“, което по думите му с новите два блока е почти на лимита си.

Илиев каза още, че проектът от 11 години е на етапа утвърдена площадка, а ако искаме да спазим стратегическата визия (7-ми блок до 2045 г. – бел. ред.), трябва нещата да са по-експедитивни.

Въпреки че проучването вече е в ход, разчет колко ще струва новият блок, все още няма, каза Илиев. На въпрос на Economic.bg дали очаква отново рокада на поста си, той коментира, че АЕЦ „Козлодуй – Нови мощности“ е държавна компания и всичко зависи от правителството. 

Възможността за изграждането на 7-ми блок засега е най-бързият вариант на България да има нова базова мощност, но три години след рестартирането на проекта той все още е на същия етап, на какъвто беше и преди повече от 10 години, а именно – проучване на Westinghouse, която и тогава обещаваше инвестиции, развитие на проекта и откриване на хиляди работни места, но през 2015 г. се отказа. 

Трябва да се отбележи, че решението за изграждане на „американски“ блок в АЕЦ „Козлодуй“ в началото на тази година беше подкрепено от ГЕРБ-СДС, ДПС и „Демократична България“, от „Продължаваме промяната“ гласуваха с „въздържал се“, а БСП и „Възраждане“ застанаха твърдо против новата мощност с технология от САЩ.

Авантюрата АЕЦ „Белене" 

За изграждането на "втора атомна" в България се заговаря преди повече от половин век и за историята ѝ може да бъде написана книга. Централата излезе отново на преден план в стратегическата визия на бившия ресорен министър Росен Христов, а като причина се изтъкна неизплзваният актив на площадката. По време на ядрената конференция статусът на проекта беше представен от Лорин Лоринков, ръководител на отдел в Националната електрическа компания (НЕК). От него стана ясно, че има одобрена от АЯР площадка, има действащ ОВОС, налична инфраструктура и два руски реактора за 2.5 млрд. лв. За тях от Русия все още трябва да бъдат доставени някои дребни части, което според експертите няма да е проблем.

От Електроенергийния системен оператор (ЕСО) коментираха включването на централата към системата като за целта трябва да бъде изграден електропровод с дължина 100 км и нова подстанция, което ще струва около 250 млн. лв. 

И въпреки че според Росен Христов има инвеститорски интерес към проекта, официално такъв никой не е заявявал. 

Всъщност, към централата вниманието си насочват предимно строители, които искат да я изграждат, но не и да инвестират в нея. Такъв е и френският гигант EDF, с който скоро трябва да бъде подписан договор за поредно проучване на възможностите. Целта му е да ни каже могат ли руските реактори да заработят с европейски технологии и да няма зависимост от Русия в реализацията и експлоатацията им.

По време на конференцията коментарът на EDF беше, че ще "помагат" на България в ядрените ѝ проекти. Анализите на толкова сложни проекти отнемат поне година, което означава, че яснота и визия за "Белене" не се очакват нито тази, нито следващата година, тъй като споразумение с EDF все още липсва. Накратко: статусът на проекта е, че имаме няколко милиарда актив на площадката, но не знаем какво и дали има смисъл да правим за него. Едно обаче е ясно – за завършването на централата ще са необходими още много милиарди, които не се знае откъде ще дойдат. 

Бизнесът и икономистите също нямат еднозначен отговор на въпроса необходими ли са новите ядрени мощности на България. Причината е неизвестните около тях – кой ще ги строи, колко ще струват, кога ще са готови, на каква цена ще произвеждат, конкурентна ли ще е на пазара и не на последно място, кой ще работи в тях. 

Индустрията обаче има нужда от предвидимост и навременни решения. Изпълнителният директор на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) Ивайло Найденов коментира, че 

новите енергийни проекти трябва да се развиват само на пазарна основа (без преференциални тарифи и т.н.)."

Според Калоян Стайков, главен икономист в Институт за енергиен мениджмънт

икономическият цикъл се обърна и е време за повече разум и вземане на политически и инвестиционни решения в правилния момент."

По думите му вече е все по-трудно да се правят прогнози как ще изглежда пазарът след години,

стратегия до 2050 г. е абсурд, при положение, че не знаем какво ще стане това лято и зима". 

Въпросите и по двата проекта все още са много повече от отговорите, а след като платим проучванията за двата ядрени проекта и те бъдат готови, не се знае каква ще бъде политическата обстановка в страната. Напоследък тя е доста нестабилна, а за реализацията на проекти с такъв мащаб се изисква силна политическа воля. Така отново може да се окажем в ситуация на полуготови решения и колелото да продължи да се върти, без реално да знаем какво точно правим.

Ядрената енергетика винаги е била специален отрасъл за България, в който страната ни има много натрупан опит и експертиза. Проучванията показват, че обществото също подкрепя развитието ѝ, въпреки че не разбира от темата. България със сигурност трябва да замести базовите си въглищни мощности и това е един от вариантите, но икономическият потенциал и пред двата проекта все още е толкова неясен, колкото беше и в началото им.