Да видиш бъдещето

Развиването на грамотност за бъдещето минава през разбирането на сигнали от настоящето, които учени и експерти изучават, или участват в тяхното създаване.

Въпреки че това познание е ново за българското общество и бизнес, разполагаме със специалисти, които виждат бъдещето.

Срещаме ви с такива от сферите на медицината, епигенетиката и изкуствения интелект (ИИ), които споделят своите визии за предстоящото.

Проф. Милена Георгиева:

„Медицината на дълголетието“ е в центъра на голяма революция

Проф. Милена Георгиева е комуникатор на науката, автор на над 100 научни публикации в реферирани международни списания. Има специализации по генетика и епигенетика в Института Кюри и в Университета в Страсбург, Франция. Специализирала е биология на стареенето в Международния научен център по биоинженерството в Триест, Италия. Работи в Лаборатория по Молекулярна генетика, епигенетика и дълголетие към Институт по Молекулярна биология – БАН. Милена е главен научен директор и един от основателите на компанията EPIX.AI, иновативен стартъп, който разработва модерни подходи за забавяне на стареенето и свързаните с него заболявания – Снимка Личен архив

Проф. Георгиева, медицината и генетиката са науките, в които научните пробиви се базират на изследвания, които отнемат години. Връщайки се, например, 5 г. назад, кои са големите открития или пробиви, които се случиха?

Пробивите в науките молекулярна биология, генетика, епигенетика и биомедицина са повече от интересни в последните години. Като цяло най-важните сред тях са разработените ваксини срещу вируса SARS-CoV-2; геномното редактиране с техниката CRISPR/Cas; продължаващите изследвания в генетиката на различни видове; разработването на клетъчни терапии; сериозното навлизане на геномните технологии в медицинската практика с цел персонализирано лечение и диагностика на различни заболявания.

Тези пробиви са от голямо значение за науката и основа за научен и технологичен прогрес. За някои от тези научни разработки учените бяха наградени с Нобелова награда. Нобеловата награда за физиология или медицина за 2023 г. беше връчена на Каталин Карико и Дрю Вайсман за откритията им, свързани с разработването на иРНК ваксини срещу COVID-19. През 2022 г. Сванте Паабо получи Нобел за откритията си, свързани с геномите на изчезнали хоминини и човешката еволюция. През 2020 г. в категорията Химия Нобел беше връчен на Еманюел Шарпентие и Дженифър Дудна за разработването на метода CRISPR/Cas за прецизно редактиране на генома. С други думи, постиженията в тези науки са в основата на най-важните открития в последните години, резултат на научния и технологичен прогрес.

COVID епидемията е най-яркият пример напоследък за медицинско явление, което рязко промени парадигмата ни. Защо се оказахме неподготвени? Каква е ролята на учените в развитието на „грамотност за бъдещето“, която да предотвратява подобни кризи?

Ковид пандемията промени живота ни. Определено повиши грамотността за 21-и век, като ни накара да се вгледаме по-сериозно в науката и нейните възможности да решава сложни предизвикателства. Не бих казала, че се оказахме неподготвени. По-скоро бяхме изненадани от бързото разпространение на вируса и последвалите усложнения. Последното не беше заради „невъзможността“ на медицината да реши тези проблеми, по-скоро беше заради „неграмотността“ и „фалшивите“ новини, които целяха по-скоро дезинформация, отколкото нещо друго. И успяха.

Обществата се разделиха на такива, които вярваха, че Ковид пандемията е реална и се налагат спешни и сложни мерки за справяне с нея, и други, които тотално отрекоха нейното съществуване. Това е големият проблем с пандемията. Ролята на учените е да отсеят важната и истинска информация от света на науката и да я комуникират с цел вземане на правилни решения.

Вие работите в сферата на генетиката и епигенетика, които улавят много сигнали за това, които би предстояло. Бихте споделили какви сигнали за възможно бъдеще улавяте?

Науката за нашата наследственост и начинът, по който взаимодейства с факторите на околната среда, е в центъра на бързо развиващите се науки и в голяма степен се повлиява от модерните технологични решения, включително и изкуствения интелект (ИИ). Сигналите, които долавям като отзвук на последните достижения в тази наука, насочват изследванията към разработване на персонализирани протоколи за борба със социално-значими заболявания и физиологични процеси като остаряване.

Събирането на големи масиви генетични, епигенетични и други биомедицински данни за човешкото тяло с цел създаване на т.нар. „дигитални близнаци“, върху които могат да се проектират различни интервенции, сценарии и терапии, е важна цел. Това осигурява информация за сложни процеси в човешкия организъм, позволява тяхната дигитална проекция и моделиране и дава ценна информация за разработване на успешни и персонализирани терапии. Това предстои в много близко бъдеще и е в центъра на голяма революция в медицинския свят, а именно разработването и прилагането на „Медицината на дълголетието“. Дано не сме отново скептични или дезинформирани за значимостта на тези развития. Това би спряло този прогрес.

Как оценявате готовността на българското общество и бизнес да приема възможни бъдеща?

„Възможни бъдеща“, както ги наричате вие, са сценариите, които ние, учените, създаваме ежедневно. Именно тези бъдещи тенденции и сценарии учените трябва да познаваме и комуникираме правилно пред бизнеса и обществото. Разбирането им идва от познаването на новите разработки в различните сфери на науката и осъзнаването на тяхната значимост за човечеството. За успехите на науката и бизнеса разбирането им е много важно. Само когато разберем тези тенденции и бъдещето, което чертаят, можем да прилагаме стратегии и решения за адаптация и правилно прилагане в обществото и бизнеса.

Много ярък пример е навлизането на технологиите на ИИ и машинното обучение в сферите на нашия живот. Науката и бизнесът трябва много бързо да се адаптират, с цел намиране на най-адекватните приложения на тези разработки в реалния живот. И именно това се случва. Това е силен пример за готовността и смелостта на обществото да прилага модерните разработки на практика. България не закъснява в тази посока. Темата за ИИ и неговите приложения е тема с приоритет във всички сфери: наука, образование, медицина, бизнес и общество.

Кои са примерите от България?

Има такива примери и това е похвално за технологичната и научна екосистема в България. Генетичните изследвания навлизат бързо в медицината. Все повече диагностични компании се насочват към предлагане на тестове за генетична предизпозиция към различни заболявания, създават се стартъп компании, които таргетират биорегенерация чрез 3D-биопринтиране, разработват възможности за виртуални клинични изпитвания и други. В сферата на дълголетието интересен напредък се наблюдава в дейността на компанията ЕПИКС.ИИ (EPIX.AI), която създадохме преди година, и която обединява науки като генетика и епигенетика на стареенето със способите на ИИ. Тя цели забавяне на биологичното стареене и свързаните с него социални заболявания чрез персонализиран подход за измерване на биологична възраст с помощта на ИИ. В сферата на персонализираното дълголетие ЕПИКС е водеща на българския пазар.

Какво предстои през 2024 -2025 г.?

Това е кратък период за много голям скок от технологична гледна точка, но е възможност да осъзнаем и начертаем важните тенденции на развитие на науката, обществото и бизнеса. Това, което очаквам в сферата на генетиката, епигенетиката и медицината на дълголетието, е именно създаването на прецизни технологии за следене и измерване на биологичната възраст в реално време и разработки, които да подпомагат индивида при вземане на важни решения за начина на живот. В обществото очаквам по-голямо осъзнаване на значението на факторите на средата за здравето на всеки, както и по-голяма вяра във възможностите на модерната наука и медицина. От бизнеса очаквам отвореност и осъзната необходимост от прилагане на научните разработки и технологии на практика. И това са много реални очаквания. Защото общество и бизнес, които не се интересуват от нови разработки и наука, са обречени на провал, особено в бързо променящия се „прекрасен нов свят“.

Д-р Галя Манчева:

Следващите 20 г. ще са ерата на изкуствения интелект в Европа

Д-р Галя Манчева е изпълнителен директор на Ai-аdvy, консултантска компания, която помага на малки и средни фирми да бъдат в съответствие с регулацията на ЕС относно изкуствения интелект. Експерт е по качеството на ИИ, създаван във финансовите технологии във връзка с Базелските споразумение и международните счетоводни стандарти в европейски и неевропейски финансови институции – Снимка Личен архив

Д-р Манчева, според футуролозите изкуственият интелект е сигнал, който формира възможен сценарий за бъдещето. Какво се случва днес в тази сфера, което е важно да знаем?

Много хора бъркат роботиката с изкуствения интелект и създават плашещи сценарии. Терминът „изкуствен интелект“ е използван за първи път през 1956 г. за „наука и инженерство за създаване на интелигентни машини”. Последното описание в европейската регулация от 21/04/2021 във връзка с термина, е: „Изкуственият интелект е бързо развиващо се семейство от технологии, които могат да осигурят множество икономически и социални ползи в спектъра от индустрии и социални дейности“. То се доближава най-много до същността на изкуствения интелект днес.

В този смисъл, ИИ ще доведе до качествени промени в бизнеса, но и в живота ни. Аз не виждам нищо притеснително във връзка с навлизането му в Европа, която сериозно изостава от лидерите в областта – Китай и САЩ.

Това, което ми прави впечатление, е прекомерното преекспониране на чат ботовете, които създават известни улеснения за хората или бизнеса, но не са в обсега на Предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на хармонизирани правила относно изкуствения интелект. То цели да стимулира внедряването на високорискови системи в бизнеса. Ако мога да обобщя, ИИ, това са технологии, чието внедряване в бизнеса под формата на високорискови системи, ще донесе много ползи, ще улесни и ще ускори много процеси. Единственото важно условие е това внедряване да се извършва в съответствие с регламента, с което ще се гарантират правата на потребителите, а компаниите ще се защитят от санкции.

Какви рискове, ползи и предизвикателства от управлението на живота ни с ИИ е нужно да отчетем, за да се случи благоприятен сценарий за бъдещето?

Мога да изброя някои от тях като: ИИ може да се приложи към повечето индустриални дейности на малките и средни предприятия (МСП); да предизвика нова продуктова революция; да подобри условията им за бизнес, като ги облекчи; ще им позволи да променят своите модели и практики, което ще увеличи производителността и разрастването; ще внесе промяна във вътрешната верига на компанията.

Предизвикателствата могат да се оформят в следните направления. На първо място - висока цена и несигурност относно ползите от ИИ. На следващо - човешкият фактор: ИИ ще отвори нови възможности за работа, но ще изисква специфичен набор от умения и обучения; ще има неяснота относно потенциала и риска от използването на ИИ от мениджъри и служители.

Що се касае до рисковете, внедряването на високорискови системи ще изисква тяхното управление, което е много специфично знание и умение. Тук идва ролята на компании като Ai advy, чрез която помагаме на МСП да внедряват високорискови системи в бизнеса си в съответствие с регулаторните изисквания на ЕС.

Надбягваме ли се с времето, или сме „в час“ с прогреса?

Към днешна дата се надбягваме с времето. Европейският съюз значително изостава в надпреварата, свързана с ИИ. Забави се в регулаторен план и се наложи всяка една от държавите-членки да регламентира или насърчава ИИ независимо от другите. Като първенци се очертаха Германия, Франция, Испания и Италия. Така или иначе, за да напредне ЕС по отношение на ИИ, е нужна регулация, поради неконсистентността на Съюза. Това ще бъде голяма крачка както за бизнеса в Европа, така и в световната надпревара.

Какво предстои за ИИ в Европа?

Моята прогноза е, че следващите 20 години ще бъдат именно ерата на ИИ в Европа. Броят на компаниите и процесите, в които се използват високорискови системи ще нараства с много по-бързи темпове. Бизнесът ще развие култура за внедряване на ИИ в съответствие с нормативната уредба.

В глобален план Европа ще запази времевия лаг от изоставането си, който вече няма как да бъде компенсиран, но се надявам, че той няма да бъде удължен. За ЕС, който съставен от различни по икономическо развитие държави, придвижването ще става много по-бавно, в сравнение с лидерите - Китай и САЩ.

Текстът е част от бр. 117 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.