Седмични новини за енергетика: ЕК разследва сделките на „Булгаргаз“; Още една крачка към нов блок в АЕЦ „Козлодуй“

ЕК разследва мащабната газова сделка между България и Турция

По информация на международния енергиен портал ICIS фокусът на разследването е върху споразумението с "Боташ", което страната ни сключи в началото на тази година и беше една от големите гордости на служебното правителство на Румен Радев, начело с ресорния министър Росен Христов.

Споразумението бе определено като спорно още при самото му подписване и беше обект на много критики от експерти, но голяма част от параметрите му остана недостъпна под претекста, че са "търговска тайна". Опасенията са, че то може да нарушава европейските правила, тъй като българският обществен доставчик може да е единствената базирана в ЕС компания с достъп до природен газ през турската инфраструктура и потенциално действаща като посредник за газ, осигурен в Турция и транспортиран до региона.

Нашата цел е да следим за спазването на европейските правила за пазара на енергия. В случай на признаци на отклонения, включително нарушаване на европейските антитръстови правила, няма да се поколебаем да вземем съответните мерки", каза говорител на комисията по-късно днес пред БТА. 

Новата такса за руския газ през България – дяволът е в детайлите

Новата такса за руския газ през България разбуни духовете в сектора. "Акцизът" от 20 лв./MWh ($103/1000 м3) ще се начислява върху вноса, който се продава на българския пазар и върху транзита и това ядоса Сърбия и Унгария. Двете страни остро възразиха срещу него, определяйки решението на София като "враждебно". След реакцията им днес стана ясно, че в разговорите ще се намеси и ЕК. По последна официална информация Европейската комисия обсъжда мярката със страната ни. В свое изказване говорител на комисията, цитиран от БТА, казва, че

Санкциите на ЕС срещу Русия се определят, одобряват и преразглеждат на европейско равнище,

Белград обаче не може да направи почти нищо, за да попречи на България да въведе извънредна енергийна такса за транзита на руския газ през нейна територия. Според Гърция България е намерила "странен начин да увеличи държавния си приход и да подпомогне собствените си потребители на природен газ и електричество, се посочва в коментарен материал на гръцкия Katimerini. 

Това, което Унгария би могла да направи, е да заплаши някои решения на европейско ниво, да каже например, че ще наложи вето или ще ги блокира, за да влезе в преговори, коментира пред Economic.bg енергийният експерт Костанца Рангелова. 

Продължавайки на тема "газ" конфликтът между Израел и групировката "Хамас" разклати пазарите и нямаше как да не се отрази на цените на газа, тъй като има опасения от разрастването му и включването на други държави. Европейските цени на природния газ са нестабилни и реагират нагоре-надолу. Така този месец

„Булгаргаз“ прогнозира над 50% по-висока цена на газа през декември

Значителният скок в цената на газа за българските потребители ще достигне 92.19 лв./MWh (без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС). От дружеството уточняват, че цената е изчислена съобразно котировките на газов хъб TTF към 16 октомври и посочиха, че изчислената стойност е с 10% по-ниска от прогнозните цени на европейските газови хъбове за декември. Финалното предложение за цената на природния газ за декември 2023 г., ще бъде депозирано в КЕВР на 01.12.2023 г.

На 11 октомври "Булгаргаз" внесе в КЕВР заявление за утвърждаване на цена на природния газ за ноември в размер на 67.27 лв./MWh, което означава, при всички условности и взимайки предварителните оценки, че на месечна база поскъпването през декември ще е с 37%.

Тази седмица в страната ни публично се заговори и затова, за което отдавна всички говорят, а именно:

„Лукойл“ вече търси купувач за рафинерията в Бургас

Новината за продажбата на най-голямата компания за нефтопреработване на Балканския полуостров - "Лукойл Нефтохим Бургас" гръмко съобщи финансовият министър Асен Василев пред международното издание Financial Times. Освен това, по думите му има и заявен интерес към нея. Още същия ден обаче тя беше отречена.

„Лукойл“ отрече да продава рафинерията в Бургас

Швейцарското дъщерно дружество Litasco SA каза, че не е получавало предложения за продажба. 

Интересното в случая е, че финансовият министър подчертава пред FT, че правителството не участва в продажбата, но след изявлението на руската компания се появяват съмнения относно това дали всъщност държавата не води предварителни преговори за продажбата на рафинерията и не търси клиенти, без да е уведомила самата "Лукойл". 

Критики към Василев веднага се появиха от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов и от председателя на енергийната комисия Делян Добрев.

"Необмислено, самохвално интервю", каза Борисов за Василев. Добави и, че дори и министърът на финансите да разполага с информация за евентуална продажба, "я е придобил по непрозрачен начин".

Откъде знае, че се продава? Участвал ли е в такива разговори? В метрото ли го чу? Или в трамвая?", попита Борисов по време на обиколка в Перник.

Енергийните новини тази седмица продължиха и с развитие по ядрените теми у нас, тъй като 

Westinghouse избра 5 български фирми да строят 7-ми блок в АЕЦ „Козлодуй“

Събитието, на което присъстваха и политици, включително енергийният министър Румен Радев, даде предпоставка, че има воля в действителност 7-ми блок на АЕЦ "Козлодуй" да се случи. 

Той обеща, че правителството и Министерството на енергетиката ще съдействат с каквото е необходимо, за да се реализира проектът.

5-те компании, които ще се включат като консултанти, доставчици и изпълнители са "Оскар – ЕЛ", "Главболгарстрой" (ГБС), "Енпро Консулт", "ЕнергоСервиз" и "ИКюИ”. Идеята е да се използва местният потенциал на бизнеса и академичните среди и да се включат още български фирми.

На европейско ниво най-после се пребориха с ключовата реформа на енергийния пазар след

„Голяма победа за Франция“: Реформата на енергийния пазар излезе от задънената улица

Плановете на Европейския съюз да направи пазара по-малко уязвим на нестабилност като отговор на руската инвазия в Украйна, която накара цените на енергията да скочат спираловидно за потребителите и бизнеса миналата година, се придвижиха напред.

Държавите-членки на ЕС постигнаха споразумение за реформиране на пазара на електроенергия след месеци на спорове между Франция и Германия относно държавната подкрепа за ядрената енергия.

Реформата има за цел да намали сметките на домакинствата и предприятията с дългосрочни договори, за да изглади въздействието на нестабилността на цената на газа.

Тя беше блокирана от френско-германско несъгласие, след като Париж настоя за мерки в подкрепа на ядрената енергия, което разтревожи Берлин.

В крайна сметка споразумението на 27-те държави-членки позволява държавна подкрепа за съществуващи атомни електроцентрали при спазване на правилата на ЕС за държавна помощ. То беше определено от френското президентство като 

голяма победа за Франция".