Финансовата независимост на общините падна под 25%

Въпреки че разходите на общините растат с над 2 милиарда лева само за една година, делът на собствените им приходи постоянно намалява, като през 2024 г. за първи път падат под 25% от общия им бюджет, сочат актуалните данни на Министерство на финансите. Това от своя страна задълбочава зависимостта им от държавния бюджет и за пореден път подчертават спешната нужда от фискална децентрализация.

Разходите на общинските бюджети в България достигат 14,7 милиарда лева през 2024 г. За периода 2014-2024 г. общинските разходи са се увеличили номинално със 201%, а само за последните 5 години – със 101%  Разходите са се увеличили и в относително изражение, като те нарастват  от 5,8% от БВП през 2014 г. до 6,8% през 2024 г. Този растеж се дължи до голяма степен на увеличение на трансферите от централното правителство, включително за делегирани от държавата дейности. В същото време собствените приходи на общините достигат 3,5 милиарда лева през 2024 г., отбелязвайки ръст от 89% през последните 10 години и 49% само през последните пет години. Това обаче представлява спад в относително изражение, тъй като собствените приходи в общините са намалели от 2,2% от БВП през 2014 г. до 1,8% от БВП през 2024 г.

През последните 10 години, и особено след пандемията виждаме сериозен спад във финансовата автономност на общините, измерена чрез дела на собствените данъчни и неданъчни приходи в общите разходи на местно ниво. Делът на собствените приходи в общите разходи на общините в България се е свил от над 40% през 2015-2017 г. до едва 24,9% през 2024 г. В България предимно туристическите и минните общини се характеризират с относително висока финансова автономност, което означава по-висок дял на собствените приходи в местния бюджет – Челопеч (78%), Приморско (59%), Несебър (69%), Созопол (56%) са такива примери.

Това се дължи на по-активния пазар на недвижими имоти в туристическите общини, приходите от туристическа такса, а в минните райони – на въздействието на концесионните такси, които се споделят с местния бюджет. Най-големите общини в страната също генерират относително висок дял собствени приходи – София (38%), Варна (35%), Бургас (29%) и Пловдив (31%) – но и там той е отчетливо по-нисък от половината от разходите. Общините с най-нисък дял собствени приходи са сравнително малки – Трекляно (3%), Чупрене, Сатовча и Белица (6%), което означава, че са практически напълно зависими от трансферите от централното правителство. За две трети от общините собствените приходи съставляват под 1/5 от всички разходи.

Ако разгледаме динамиката на дела на собствените приходи на общините от 2020 г. насам, ерозията е почти повсеместна – увеличение се наблюдава при едва 40 от 265-те общини на страната. Обратно, при останалите има видим спад, най-отчетлив в част от туристическите райони – в Приморско делът на собствените приходи е спаднал с 24 пр.п., в Аврен – с 20 пр.п. в рамките на едва 4 години. Големите градове също не остават незасегнати – в София и Варна зависимостта от централния бюджет се е повишила с 10 пункта, в Пловдив – с 4, в Стара Загора – със 7.

Ниският (и намаляващ) дял на финансовата независимост на общините има някои ключови последици:

• Висока зависимост от държавния бюджет, която обвързва финансовото им състояние пряко с политическите решения и приоритетите на централната власт, които не съвпадат непременно с местните;
• Ограничена автономия и липса на способност за провеждане на истински локални политики, които да отговарят на местните приоритети и потребности;
• Фокусиране на усилията върху средствата от европейските фондове, в това число и за осигуряване на фундаментални социални услуги в някои общини;
• Липса на възможност за капиталови инвестиции отвъд субсидията от държавния бюджет или оперативните програми;
• Ограничена способност за подобряване на местната среда за правене на бизнес и привличане на частни инвестиции отвъд националните мерки.

Източник: Институт за пазарна икономика