Инатът на Берлин може да помрачи ключова за еврото година

По-скоро поради съвпадение, отколкото преднамерено, тази година еврото ще бъде подложено на един от най-щателните тестове от създаването му досега – за това доколко е устойчиво и работещо, пише Bloomberg в свой анализ.

Точно когато Европейската централна банка (ЕЦБ) започва за пръв път от 2003 г. насам да преразглежда стратегията за паричната си политика, Европейската комисия е напът да предизвика дебат за финансовото управление на Блока. Повод за него е днешното представяне на оценката ѝ за настоящите договорености по финансовата политика. И ЕЦБ, и ЕК имат нови ръководители, всеки от които иска да остави следа.

Синхронизираните оценявания вероятно ще очертаят недостатъците в архитектурата на единната валута – нещо, което би било посрещнато с огромно облекчение. Несвързаният подход на ЕС спрямо финансовите въпроси става все по-очевиден сега, когато представителите във Франкфурт и Брюксел признават, че инструментариумът на ЕЦБ да стимулира икономиката до голяма степен е изразходван.

„Паричната политика в нейния традиционен смисъл не предлага голямо поле за предприемане на маневри“, коментира старши икономическият съветник на HSBC Bank Стивън Кинг. „Европа повече от всеки друг има поле да предлага икономически стимули и ако паричната политика се е изчерпала, вероятно са необходими финансови стимули“, добавя той.

Конкретно Германия изпъква като единствената от Групата на седемте (Г-7), която има бюджетен излишък и сравнително нисък външен дълг. Това е ключовата цел на призивите на ЕЦБ към правителствата с по-големи финансови възможности да увеличат разходите с цел подпомагане икономическия растеж, а към представителите в Брюксел да търсят общ инструмент за насърчаване на въпросния растеж. Берлин демонстрира малка готовност да предприеме действия в която и да е от тези посоки (повече финансови стимули и общ инструмент за икономически тласък), въпреки че няма да спре останалите да опитат да направят това, което сметнат за редно.

При предишния гуверньор Марио Драги ЕЦБ започна нов кръг на изкупуване на облигации и понижи лихвените проценти до рекордно ниски, отрицателни равнища, за да стимулира икономическия растеж. Докато тези облекчения в политиката на централната банка започват да дават резултат, новият ръководител на институцията Кристин Лагард нареди преразглеждане на досегашния режим, фокусиращ се основно върху инфлацията, както и инструментите, с които е бил прилаган.

В синхрон с това, оценката на ЕК има за цел да повдигне дебат за необходимостта от по-добри, алтернативни лостове на икономическата политика. Тя подчертава провалите във финансовата координация на ЕС, определяйки я като „твърде сложна“ и позволяваща на държавите, при които е необходимо ограничаване на разходите, да харчат повече, докато тези, които стимулират икономическия растеж, остават пестеливи.

„Публичният дълг в някои страни членки остава висок, а финансовата позиция на ниво държави често е била проциклична“, гласи част от доклада на Комисията. „Освен това съставът на публичните финанси не е станал по-благоприятстващ икономическия растеж“, пише още там.

Представителите на ЕК повтарят, че е необходим инструмент, който да обединява ресурси – нещо подобно на общ бюджет на Еврозоната. Драги също призова за това преди да напусне поста си, заявявайки, че е грешка да се мисли, че икономически стимули от страна на богатите държави ще се „разлеят“ из всички останали страни членки на ЕС.

„Възможността за управление на финансовата позиция на Еврозоната като цяло остава ограничена. Създаването на капацитет за финансова стабилизация на Еврозоната, който да допълва националните финансови политики, би позволил паричната политика да стане по-ефективна и с по-малко странични ефекти“, гласи още оценката на ЕК.

Такъв механизъм би могъл да е прототип за реализирането на истинската мечта на много представители в Брюксел и Франкфурт – финансов съюз, който да обогати съществуващия паричен такъв.

Трансферирането на средства към общия бюджет обаче ще трябва да бъде осигурено от богатите страни като Германия, докато знаците, че тези правителства са готови да обсъждат стимули на централно или поне национално равнище, не са окуражителни. Представителите на ЕС признават, че различните гледища сред страните членки ще направят предстоящия дебат труден, а постигането на споразумение – непостижимо.

„Както и в САЩ, където можете да прехвърляте плащания от Масачузетс до Мисисипи, може би и Европа се нуждае от някакъв вид трансферно споразумение, чрез което парите да се движат от север на юг. Това, разбира се, би било политически много по-оспорвано“, пише също в доклада на ЕК.

Неотдавнашните преговори Еврозоната да изиграе ролята на своеобразно „убежище“ при бъдеща икономическа криза дават малко причини за оптимизъм. Една от реформите за създаването на спасителен фонд среща пречки по приемането ѝ, докато преговорите за общо застраховане на депозитите се движат изключително бавно. След много дебати е одобрен общ бюджетен инструмент, но той е прекалено малък, за да бъде полезен в управлението на икономиката.

Скорошните лоши данни, че икономиките на Франция и Италия неочаквано са се свили в края на 2019 г. и че Германия остава в производствена рецесия, може да възобновят натиска върху правителствата, разполагащи с големи финансови възможности, да действат. Търговските рискове също се върнаха на преден план, тъй като САЩ възобновиха заплахите си да повишат митата си за вносните коли от ЕС, а Франция на косъм се отърва от това Вашингтон да обмити виното и сиренето ѝ заради дигиталния данък, насочен към американските технологични гиганти.

Що се отнася до създаването на ресурси за обединяване на средства, Стивън Кинг от HCBS има една идея. ЕС може да насочи повече пари към проекти, обединяващи няколко страни от един регион. Така би се постигнало повече трансгранично сътрудничество и предоставяне на икономически стимули. „Ако имате серия от програми за публични разходи с общоевропейски обхват – подобряване свързаността на железопътните системи например – това само по себе си би могло да е полезно“, обяснява той.