Институционалната машина за производство на контрабанда и нелегална търговия
Всяко правителство на Борисов започва управлението си с обещание за нов Наказателен кодекс
© ECONOMIC.BG / Pixabay
~ 4 мин.
Всяко правителство на Борисов започва управлението си с обещание за нов Наказателен кодекс. Но за близо 10 г. управление досега нито един министър на правосъдието в кабинетите на Борисов не представи последователно концептуално обяснение защо това се налага, нито пък доведе процеса до завършек.
Всъщност идеята за нов Наказателен кодекс (НК) се използва първоначално като ответна мярка на властта, за да се отчете нещо по напредъка на страната пред Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка в правосъдието. И веднъж озовала се там, идеята за НК започна да се явява в последващите ежегодни доклади на ЕК като неизпълнено обещание. За близо 10 г. - толкова. Единствено правителството на Орешарски предприе реално изпълнение, но не пожъна успех поради множеството недодялани текстове и нарушената процедура по представяне пред обществото и последващо обсъждане.
И така докато преди 3 дни се оказа, че нелегалното производство на алкохол и цигари, тоест на акцизни стоки, не е престъпление. А след като едно действие не е престъпно, няма как да последва преследване и съответно налагане на наказание за извършването му. Така шумният пример за борба с престъпността и въвлеченият в него български производител на алкохол ще се окаже учебникарски провал. Това означава, че не само алкохолът, но и цигарите като акцизни стоки могат да се произвеждат нелегално и безнаказано.
Трябва ли нов НК?
Действащият към момента кодекс е приет през 1968 година. От една страна, критиците му го атакуват като препълнен с множество излишни наказателни състави, поставящи под закрила държавата и особен тип посегателства към нея. Съвсем основателно е да изтъкнем обаче друго. През далечната 1968 г. ценностната ориентация е била да се закриля държавното стопанство и тогавашния държавен строй. Петдесет години по-късно е редно основен акцент на опазване да бъдат личните права на българските граждани и собствеността им, и именно това да е детайлно разписано в НК.
Оттук тръгват и разминаванията в разбирането какво общество искаме да изградим. Такова, в което сигурен се чувства отделният човек и благодарение на добруването на всеки един имаме силна нация? Или пък с репресии на отделния човек искаме да изградим държава-чудовище, въздигнала сама себе си в ценност, където хората са необходимият пълнеж? Наказателният кодекс би следвало да се се явява естествено продължение на две от главите в Конституцията - „Основни начала” и „Основни права и задължения на гражданите”, без да ги противопоставя. И ако в близко бъдеще юридическата общност и властта ще се отнасят към НК сериозно, то от зачитането именно на тия две конституционни глави следва да се почне изработването на такъв НК, който да не им противоречи.
Нелегалното производство и закона
Всеки прокурор знае, че нелегалното производство на алкохол и цигари не е престъпление. Преследването на нелегалното производство на акцизни стоки към момента се извършва по административен ред (а не по наказателен) със съответната успеваемост. Театралната борба с престъпността на гърба на Винпром Карнобат по-скоро изглежда като умел сценарий, по който държавата да бори престъпността и корупцията, но победени престъпници да няма. Ситуацията напомня периодичните похвали на правителството и самия премиер, че контрабандата и нелегалната търговия са почти изцяло сломени и от това са спестени много пари за бюджета. Но остава неотговорен въпросът на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов: „Ако има спестени пари от контрабанда, къде са контрабандистите?”. Защото без обявено престъпление няма наказание.
Ако от прокуратурата съвсем се затрудняват да намерят практическо решение как да повдигнат обвинение на установените вече нелегални производители на алкохол и цигари, то навярно могат да си припомнят чл. 234 от НК. Разпоредбата обявява за наказуеми продажбата и държането на акцизни стоки без бандерол. А нелегалните производители със сигурност държат в наличност произведената стока, със сигурност и чрез продажба я реализират на пазара. По този ред може да се стигне и до още нелегални производители и разпространители, но тогава съществува рискът веригата да отведе при даващите закрила политици и разпънатия прокурорски чадър.
Възможно решение
До констатацията за ненаказуемост на нелегалното производство на акцизни стоки се стигна на среща между главния прокурор Цацаров, председателя на Правната комисия в Народно събрание Кирилов и финансовия министър Горанов. Всъщност тази констатация не е никак нова. През юни 2018 г. екипът на ИПИ представи анализ относно контрабандата и нелегалната търговия с тютюневи изделия, където този законов пропуск беше коментиран. Едно от водещите ни предложения в тази насока бе да се въведе регистър на машините и съоръженията за производство на цигари и други изделия от тютюн. Към момента, дори и машините да бъдат конфискувани в случаите на разкрито нелегално производство, този акт на конфискация не се отразява в никакъв регистър. След конфискацията често не се стига и до фактическото им унищожаване, а машините биват продавани на свободния пазар от държавата. Това на практика улеснява изкупуването им от потенциални закононарушители, а държавата се превръща в съучастник. По-конкретно, решението на проблема минава през следните стъпки:
Всъщност идеята за нов Наказателен кодекс (НК) се използва първоначално като ответна мярка на властта, за да се отчете нещо по напредъка на страната пред Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка в правосъдието. И веднъж озовала се там, идеята за НК започна да се явява в последващите ежегодни доклади на ЕК като неизпълнено обещание. За близо 10 г. - толкова. Единствено правителството на Орешарски предприе реално изпълнение, но не пожъна успех поради множеството недодялани текстове и нарушената процедура по представяне пред обществото и последващо обсъждане.
И така докато преди 3 дни се оказа, че нелегалното производство на алкохол и цигари, тоест на акцизни стоки, не е престъпление. А след като едно действие не е престъпно, няма как да последва преследване и съответно налагане на наказание за извършването му. Така шумният пример за борба с престъпността и въвлеченият в него български производител на алкохол ще се окаже учебникарски провал. Това означава, че не само алкохолът, но и цигарите като акцизни стоки могат да се произвеждат нелегално и безнаказано.
Трябва ли нов НК?
Действащият към момента кодекс е приет през 1968 година. От една страна, критиците му го атакуват като препълнен с множество излишни наказателни състави, поставящи под закрила държавата и особен тип посегателства към нея. Съвсем основателно е да изтъкнем обаче друго. През далечната 1968 г. ценностната ориентация е била да се закриля държавното стопанство и тогавашния държавен строй. Петдесет години по-късно е редно основен акцент на опазване да бъдат личните права на българските граждани и собствеността им, и именно това да е детайлно разписано в НК.
Оттук тръгват и разминаванията в разбирането какво общество искаме да изградим. Такова, в което сигурен се чувства отделният човек и благодарение на добруването на всеки един имаме силна нация? Или пък с репресии на отделния човек искаме да изградим държава-чудовище, въздигнала сама себе си в ценност, където хората са необходимият пълнеж? Наказателният кодекс би следвало да се се явява естествено продължение на две от главите в Конституцията - „Основни начала” и „Основни права и задължения на гражданите”, без да ги противопоставя. И ако в близко бъдеще юридическата общност и властта ще се отнасят към НК сериозно, то от зачитането именно на тия две конституционни глави следва да се почне изработването на такъв НК, който да не им противоречи.
Нелегалното производство и закона
Всеки прокурор знае, че нелегалното производство на алкохол и цигари не е престъпление. Преследването на нелегалното производство на акцизни стоки към момента се извършва по административен ред (а не по наказателен) със съответната успеваемост. Театралната борба с престъпността на гърба на Винпром Карнобат по-скоро изглежда като умел сценарий, по който държавата да бори престъпността и корупцията, но победени престъпници да няма. Ситуацията напомня периодичните похвали на правителството и самия премиер, че контрабандата и нелегалната търговия са почти изцяло сломени и от това са спестени много пари за бюджета. Но остава неотговорен въпросът на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов: „Ако има спестени пари от контрабанда, къде са контрабандистите?”. Защото без обявено престъпление няма наказание.
Ако от прокуратурата съвсем се затрудняват да намерят практическо решение как да повдигнат обвинение на установените вече нелегални производители на алкохол и цигари, то навярно могат да си припомнят чл. 234 от НК. Разпоредбата обявява за наказуеми продажбата и държането на акцизни стоки без бандерол. А нелегалните производители със сигурност държат в наличност произведената стока, със сигурност и чрез продажба я реализират на пазара. По този ред може да се стигне и до още нелегални производители и разпространители, но тогава съществува рискът веригата да отведе при даващите закрила политици и разпънатия прокурорски чадър.
Възможно решение
До констатацията за ненаказуемост на нелегалното производство на акцизни стоки се стигна на среща между главния прокурор Цацаров, председателя на Правната комисия в Народно събрание Кирилов и финансовия министър Горанов. Всъщност тази констатация не е никак нова. През юни 2018 г. екипът на ИПИ представи анализ относно контрабандата и нелегалната търговия с тютюневи изделия, където този законов пропуск беше коментиран. Едно от водещите ни предложения в тази насока бе да се въведе регистър на машините и съоръженията за производство на цигари и други изделия от тютюн. Към момента, дори и машините да бъдат конфискувани в случаите на разкрито нелегално производство, този акт на конфискация не се отразява в никакъв регистър. След конфискацията често не се стига и до фактическото им унищожаване, а машините биват продавани на свободния пазар от държавата. Това на практика улеснява изкупуването им от потенциални закононарушители, а държавата се превръща в съучастник. По-конкретно, решението на проблема минава през следните стъпки:
- да бъде въведено задължение за регистрация на производствените съоръжения и машини на територията на страната, като регистрацията дава уникален номер на всяка машина,
- последващата им продажба да се извършва само на лица, притежаващи лиценз за производство на тютюневи изделия,
- при липса на интерес за закупуване на машината тя да бъде унищожавана,
- всяка препродажба да се отразява в регистъра, така че да се проследява движението на всяка една машина.
