IT браншът с обща позиция: Държавата вдигна максималния праг без анализ

Не подкрепяме решението за вдигане на максималния осигурителен праг до 3400 лв. от 1 април 2022 г. и в нито един момент не сме изразявали съгласие с това. Това за пореден път се прави без анализ, без оценка на въздействието и без никаква промяна в качеството на социалните услуги.

Така звучи общата позиция на водещите браншови асоциации в областта на високите технологии, която те изпратиха до медиите по повод окончателното решение на депутатите да вдигнат осигурителния таван с 400 лв. Това звучи в контраст с многократните заявки на "Продължаваме промяната", че всички важни решения ще се взимат след анализ. Така например се чака анализа на КЕВР, за да се действа по проблема с високите цени на тока, а самият Асен Василев ще прави свой анализ преди да одобри вдигането на заплатите за полицаите и пожарникарите.

Смятаме, че преди да се взимат толкова важни решения, които засягат пряко високотехнологичната индустрия, е редно те да се обсъждат с бранша предварително, а не диалогът да стартира постфактум с очакването бизнесът да валидира вече взето решение от правителството.“

Въпреки това оттам изтъкват готовност да участват в бъдещия диалог за изработване на механизъм, по който да се изчислява максималният осигурителен доход в бъдеще. Според информация от управляващата коалиция вече се обсъждат десетки формули за това.

През последните седмици за пореден път се разрази дискусия около вдигането на максималния осигурителен праг. От правителството настояват, че това е крачка към трансформацията на българската икономика и придобиването на профил с по-висока добавена стойност. Самият вицепремиер Асен Василев настоява, че страната трябва да излезе от образа си на „ишлеме икономика“.

По адрес на коментари като този, от IT бранша сега отвръщат, че именно техните компании са „повод за национална гордост“ – както заради иновативните решения, които създават, така и заради факта, че са успешни не просто у нас, а се конкурират с целия свят. Актуалният БАСКОМ барометър показва, че приходите само на софтуерната индустрия растат с над 20% през 2021 г., като 80% от тях са именно от износ.

Те са посланиците, които брандират държавата ни като привлекателно място за бизнес и иновации (...) Не е преувеличено да се каже, че това бъдеще е въпрос на цивилизационен избор и ние разчитаме, че с настоящото българско правителство правим един и същ избор – дигитална, а не аналогова България“, изтъкват в становището си.

В него браншът настоява за прозрачен диалог с управляващите и „сериозни реформи“ за привличане на висококвалифицирани кадри, липсата на които е основната пречка пред напредъка на индустрията. Искат и такива в областта на е-управлението, образованието и научноразвойната дейност.

На фона на всичко това изтъкват, че техният бизнес е коректен спрямо своите задължения към държавата.

Увеличаването на задълженията към държавата именно за високотехнологичния сектор, който осигурява растежа, иновациите и цялостната дигитализация, е лош сигнал за бъдещето на българската икономика и устойчивостта на сектора, която апелираме да не се приема за даденост.“

Становището е подписано от Асоциация за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST), Българска асоциация по информационни технологии (БАИТ), Българска асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), Българска стартъп асоциация (БЕСКО), Фондация „Клъстер информационни и комуникационни технологии“ (ИКТ Клъстер) и Българска работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ).