Къде се разминават управляващи и опозиция за бюджет 2016

Бюджет 2016 вече е приет на първо четене. Дебатите в пленарната зала ще продължат и през следващата седмица, преди той да бъде гласуван окончателно.

Очаквано се чуха доста критики към заложените параметри за следващите години, но най-съществените от тях бяха относно липсата на заявки за реформи и прокараната в последния момент актуализация на бюджета за тази година.

Economic.bg потърси мнението на представители от управляващите и опозицията, за да видим къде се разминава дългосрочната им визия относно бюджета.

Според бившия финансов министър и настоящ депутат от ДПС Петър Чобанов като основна критика се налага мнението, че бюджетът не е насочен към осигуряване на дългосрочен и стабилен икономически растеж. „В последните години се наблюдават хронични бюджетни дефицити, които през 2014 и 2015 г. надхвърлят 3% на касова основа. Това поставя въпроса дали събираме достатъчно приходи, за да финансираме разходите”, обяви той. „Макар тази година да са събрани повече приходи в размер на 1,3 млрд. лв., това не успя да свие бюджетния дефицит, а отвори апетит за много повече харчове”, заяви Чобанов. По думите му тенденцията разходите да се финансират с увеличаващ се по обем държавен дълг трябва да бъде пречупена.

„Това може да стане по 2 начина: единият е да се увеличат данъците, което не се препоръчва, тъй като ще натовари допълнително хората и бизнеса, но може да се получи и с дълбоки структурни реформи в основните сфери на разходите като здравеопазване, образование и най-вече - държавата да харчи в рамките на това, което събира. За съжаление, и това е другата основна критика, ние не виждаме подобен тип реформи, а напротив, министрите си позволиха допълнителни разходи през 2015 г.”, допълни той.

Депутатът Румен Гечев обвини управляващите, че вкарват страната в дългова спирала с двукратно увеличение на дълга само за 3 години. „Проблемът е, че не могат да ни отговорят на настойчивите запитвания какво ще стане през 2019 г., когато ще дойде друго правителство. То как ще излезе от този дълг, в който ни вкарва настоящото? Всички разбират, че през 2019 г. няма как изведнъж да спре тегленето на заеми”, категоричен е Гечев. Според депутата фактът, че няма финансови сривове в Европа и партньорите на България, прави актуализацията скандална.  Той припомни и думите на финансовия министър, който в редица интервюта заяви, че тази година няма да има актуализация на бюджета.

Депутатът обвини управляващите, че крият реалните харчове от хазната. „В края на юли МФ обяви, че имаме малко над 11 млрд. лв. фискален резерв . В закона за бюджет 2016 пише, че фискалният резерв в края на 2016 г. няма да е по-нисък от 4, 5 млрд. лв. Тоест те искат от нас да им узаконим да изхарчат още 6,5 млрд. от резерва. Ако е вярно, че е имало 11 млрд.  лв. и като съберем 6,5 млрд. лв. с 5,3 млрд. лв. дълг виждаме, че те имат намерение през 2016 г. да похарчат към 12 млрд. лв. над бюджетните приходи.”, обясни той.

Гечев заяви, че реформите трябва да тръгнат от обвързването на бюджета с икономическото развитие, както е в цяла Европа. Той разкритикува управляващите, че в България основната цел на бюджета е да се запази финансовата стабилност, тоест да се запази мизерията. „Каква ми е ползата от финансова стабилност в мизерия. Ние искаме стабилност, но с развитие, както например правят Германия, Франция, дори Италия”, каза той.

В отговор депутатът от Реформаторския блок Мартин Димитров обясни, че дефицит от 3% означава 2,5 млрд. нов дълг на година или 10 млрд. лв. за 4 години. Опозицията настоява за дефицити не по-малки от 3%, но без нарастване на дълга. „Това е най-сбърканата им теза”, смята той. Димитров обясни, че все още сме сред отличниците в Европа по ниво на дълг. За да запазим тази тенденция, трябва да намалим бюджетният дефицит. „Много е важно заложеното намаление до 2% за догодина да бъде изпълнено и да няма компромиси”, категоричен бе той. За тази цел трябва да се изпълнят административната, съдебната и останалите предвидени реформи. По този начин ще бъде и компенсирана актуализацията за тази година.

Според Димитров грешката на правителството по отношение на сектор „Сигурност” е, че се е действало много прибързано. „Трябваше да се тръгне от разделянето на хората, които поемат по-големи рискове и тези, които са зад бюро. Най-важното е на хората да им се обясни защо правим промените, те трябва да ги разберат и така ще ги подкрепят”, каза той.

Според зам.-председателя на бюджетната комисия Диана Йорданова макар това да не е най-добрият бюджет, това е възможният бюджет, който отразява реалностите и потребностите на икономиката. Тя сподели още, че най-важното е, че бюджет 2016 гарантира стабилността на фона на обкръжаващата ни среда.

Йорданова обясни, че предлаганата актуализация на бюджета за тази година надхвърля с 50 млн. лв. очакваното по-добро изпълнение на приходите от 830 млн. лв. Тя допълни, че голяма част от средствата ще бъдат възстановени от европейските програми. Общото повишаване на консолидираната фискална програма, което се предлага, е дефицит от 3,3% на касова основа при заложен първоначално 3%. Тя подчерта обаче, че това е най-консервативната прогноза и вероятно този дефицит няма да бъде достигнат.

Планираният заем от 5,3 млрд. лв. включва в себе си заложения дефицит за миналата година, погашения по стари дългове, като е заделен и буфер за ликвидност при непредвидени обстоятелства във финансовата система или икономиката. Зам.-председателят на бюджетната комисия припомни, че догодина предстои независима оценка на качеството на активите и стрес тестове, което може да наложи капитализация на банки от страна на държавата. Освен това 5,3 млрд. лв. е максимално заложеният дълг и най-вероятно този лимит няма да бъде достигнат така, както и през 2015 г.

В отговор на критиката, че не се извършват реформи, Йорданова сподели, че тече реформата в здравеопазването, в бюджета на ДОО вече започват да влияят положително промените в пенсионната система и намаляването на субсидията от държавния бюджет. Тя посочи, че ако усилията и темповете на събираемост на приходите продължат, можем да слезем и до дефицит под 2%. Йорданова заяви, че правителството ще се стреми да намали бюджетния дефицит под 1% през следващата година, въпреки официално заложените 2%.  

Очаквайте интервю с Диана Йорданова през следващата седмица