Караджов сключва договор за 35 електрически влака с 280 млн. лв. заем

Министърът на транспорта Гроздан Караджов ще сключи договор с консорциум „Булему“ за доставка на 35 електрически мотрисни влака. Първоначално те трябваше да се финансират изцяло по Плана за възстановяване и устойчивост, но поради провала на няколко министри и правителства само част от машините ще могат да се платят с европейски пари, като и това не е сигурно вече.

Тъй като срокът за усвояване на евросредствата е август 2026 г., още преди месеци стана ясно, че Караджов търси вратички във възможностите за финансиране от бюджета или по друг начин. Преди седмици пък министърът съобщи, че очаква финалното решение на Брюксел.

От прието решение на правителственото заседание в сряда става ясно, че Европейската комисия е приела 12 от влаковете на обща стойност над 363.3 млн. лв. да бъдат финансирани от ПВУ. Оставащите 23 бройки на стойност 696.4 млн. лв. ще бъдат включени в Социалния план за климата на Република България съгласно Регламент (ЕС) 2023/955.

За целта ще бъде подписано допълнително споразумение към основния договор, се посочва в решението, като се допълва, че то е „с цел максимално усвояване на средства от НПВУ и минимизиране на разходите от държавния бюджет.“

Докато обаче страната ни получи европейско финансиране, Министерството на транспорта получава временен безлихвен заем в размер на 278.6 млн. лв. за покриване на авансово плащане по договора.

Как се стигна дотук?

Процедурата, която сега ще бъде финализирана от министър Караджов, всъщност представлява третият опит на неговия предшественик Георги Гвоздейков да осигури нов подвижен състав за железниците.

Търгът беше обявен малко преди Великден през 2024 г. с индикативна стойност от 1.1 млрд. лв. По покана на ресорното ведомство тогава в преговорите се включиха четирима кандидати – полската компания „Песа“, чешката „Шкода“, консорциум „Булему“ с участие на подразделения на френската „Алстом“, както и „Щадлер“. Още тогава в условията беше заложен срок за доставка от 28 месеца.

В края на май 2024 г. стана ясно, че за изпълнител е избрано полското подразделение на „Щадлер“, предложило най-ниската цена (642.5 млн. лв.) и заявен срок за доставка отново 28 месеца. Неочаквано, още на следващия месец, компанията се оттегли не само от тази процедура, но и от паралелна поръчка за доставка на седем двуетажни влака.

Тогавашният транспортен министър Гвоздейков посочи, че оттеглянето е по вина на фирмата, която поставила ултимативни условия. Най-вероятно обаче основният проблем е бил почти невъзможният срок за изпълнение – включително производство, доставка и регистрация на мотрисите.

След оттеглянето на „Щадлер“ министерството предложи договор на следващия класиран участник – полската „Песа“. Това доведе до жалба от страна на консорциума „Булему“, класиран на трето място. Консорциумът включва дъщерни дружества на „Алстом“ – Alstom Transport S.A. (Romania), Alstom Ferroviaria SpA – и българската „РПВ Инвест“, която е индиректно свързана с бизнесмена Васил Божков. Същият консорциум участваше и в друга процедура по ПВУ – тази за доставката на 20 едноетажни електрически влака.

В жалбата се твърдеше, че офертите на първите двама участници не отговарят на изискванията, а поставеният срок за доставка 28 месеца е нереалистичен. Въпреки това в рамките на новата процедура се оказа, че самият „Булему“ вече няма възражения по този срок и декларира готовност да го изпълни.

През август 2024 г. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) отхвърли жалбата като неоснователна. Казусът обаче продължи във Върховния административен съд, където лично бившият служебен министър Красимира Стоянова се яви на заседанието с искане жалбата да бъде окончателно отхвърлена.

Въпреки това през декември 2024 г. съдът прие доводите на „Булему“ и отмени решението на КЗК. Така процедурата беше върната на Министерството на транспорта с указания тя да бъде възобновена от последния законосъобразен етап – техническата оценка на офертите.

Министър Стоянова обаче така и не продължи процедурата. Беше изтъкнато като причина, че оставащото време до крайния срок за изпълнение на проекта по ПВУ – август 2026 г. – е прекалено кратко. Тя бе на мнение, че в такъв срок няма производител, който реално да може да достави пълния състав от влакове.

Така с встъпването си в длъжност Караджов се зае с поръчката и съобщи, че тя ще бъде „спасена“. През март стана ясно, че именно „Билему“ е избран за изпълнител с най-висока подадена оферта от над 883 млн. лв. без ДДС. Тогава министърът бе на мнение, че част от влаковете най-вероятно ще могат да се финансират от ПВУ, но друга ще трябва да бъде поета от държавния бюджет.

Какво представлява Социалният план за климата?

Въпросният Социален план за климата, по който ще се финансират повечето влакове, разполага с около 65 млрд. евро за всички държави в ЕС, като ще функционира в периода 2026 – 2032 г. През март ЕК единствено предложи на държавите да посочат органи, които ще управляват плана.

През април бе прието постановление за организация и координация на подготовката на Социалния план за климата на Република България и за определяне на органите и структурите, отговорни за неговата подготовка и управление, и на техните основни функции.

Постановлението е обнародвано в Държавен вестник и от него става ясно, че в компонент „Транспортен сектор“ за заложени мерки и инвестиции, насочени към уязвими микропредприятия в градските райони и селски райони, както и към ползватели на транспорт в градските райони.

България трябва да представи своя Социален план за климата пред Европейската комисия не по-късно от 30 юни 2025 г., за да получи достъп до финансиране. Това е изискване в рамките на Зелената сделка и новата разширена Схема за търговия с емисии, която ще засегне секторите на сградите и транспорта.

Очаква се страната ни да получи около 2.2 млрд. евро. Тези средства са предназначени за намаляване на социалното въздействие от зелената трансформация и ще подкрепят най-уязвимите групи – включително енергийно бедни домакинства, уязвими микропредприятия и потребители на транспорт с ниски доходи.

Сред основните приоритети, които се очаква да бъдат заложени в Социалния план за климата, са мерки за подобряване на енергийната ефективност на жилищния фонд, подкрепа за преминаване към по-екологични и икономични начини на отопление, както и улесняване на достъпа до устойчив транспорт.