Кризата е новото нормално: Как се пропуква европейската икономика

Мащабните държавни разходи трябваше да задвижат европейската икономика след пандемията и да помогнат на изтощените домакинства да възвърнат чувството за нормалност след две ужасни години. Но всичко това се промени на 24 февруари с нахлуването на Русия в Украйна. Нормалността изчезна и кризата стана перманентна, пише в свой анализ Reuters.

Рецесията вече е почти сигурна, инфлацията в еврозоната е почти двуцифрена, а зимата с надвисналия недостиг на енергия чука на вратата. Макар и мрачна, тази перспектива все още има вероятност да се влоши още повече, преди да се подобри през 2023 г.

Кризата е новото нормално. Това, с което бяхме свикнали през последните десетилетия – ниска инфлация, международна търговия – свърши“, заяви пред инвеститори Александър Бомпар, главен изпълнителен директор на веригата за търговия на дребно Carrefour.

Промяната е драматична. Преди година повечето анализатори прогнозираха икономически растеж през 2022 г. от близо 5%, докато сега надвисналата експертите имат нов обект на анализ – задаващата се през зимата рецесия.

И домакинствата, и предприятията страдат, тъй като ефектите от войната – високите цени на храните и енергията – се влошават от допълнително от опустошителна суша и ниски нива на реките, които ограничават транспорта в много европейски държави.

9-процентната инфлация в еврозоната е на нива, невиждани от половин век, като намалява покупателната способност на гражданите, които харчат излишни пари за бензин, природен газ и базови хранителни продукти. Продажбите на дребно падат месеци преди началото на отоплителния сезон, докато потребителите ограничават покупките си. През юни обемите на продажбите на дребно са намалели с близо 4% спрямо година по-рано, като най-голям спад – от 9%, е регистриран в Германия.

Гражданите все повече се обръщат към вериги, които предлагат големи намаления и се отказват от висококачествени продукти, насочвайки се към по-евтини марки. Някои хора изключиха от потребителската си кошница доста неща.

Животът става все по-скъп и потребителите не са склонни да консумират много“, отбелязва Робърт Генц, съизпълнителен директор на германския търговец на дребно Zalando.

Досега предприятията се справяха добре благодарение на ценовото си превъзходство и поради постоянните ограничения на предлагането. Но енергоемките сектори страдат. Близо половината от капацитета за топене на алуминий и цинк в Европа вече е изключен, докато голяма част от производството на торове, което разчита на природен газ, е спряно.

Туризмът е от малкото сектори, където има светлина – някои хора искат да похарчат част от натрупаните си спестявания и да се насладят на първото си безгрижно лято от 2019 г. насам. Но дори туристическият бранш е затруднен заради недостиг на работна ръка, тъй като уволнените по време на пандемията не желаят да се върнат.

Същевременно ключови летища, като тези във Франкфурт и Лондон, бяха принудени да ограничат полетите, защото им липсваше персонал, който да обслужва пътниците. Авиокомпаниите също не можаха да се справят. Германската Lufthansa трябваше публично да се извини на клиентите си заради хаоса, признавайки, че е малко вероятно той да намалее скоро.

Рецесията чука на вратата

Болката от всичко изброено дотук вероятно ще се засили, особено ако Русия намали допълнително износа на газ.

Газовият шок днес е много по-голям – той е почти двойно по-голям от шока, който преживяхме през 70-те години с петрола. Видяхме 10- до 11-кратно увеличение на спот цената на природния газ в Европа през последните две години“, каза Каролайн Бейн от Capital Economics.

Докато ЕС разкри планове за ускоряване на прехода към възобновяема енергия и отказ от руски газ до 2027 г. – ходове, които се очаква да направят блока по-устойчив в дългосрочен план – недостигът на синьо гориво го принуди да търси 15% намаление на потреблението на газ тази година.

Но енергийната независимост има цена. В краткосрочен план за обикновените хора това ще означава по-студени домове и офиси. Германия например предвижда да въведе ограничение за максималната температура на отопление на обществените пространства от максимум 19 градуса по Целзий тази зима в сравнение с около 22 градуса преди.

Тъй като блокът трябва да се откаже от най-големите си и най-евтини енергийни доставки, разходите за енергия ще растат, а с тях и инфлацията. За предприятията това ще означава по-ниско производство, което допълнително подкопава растежа, особено при индустрията.

Цените на газа на едро в Германия, най-голямата икономика в ЕС, са се увеличили пет пъти за една година, но потребителите са защитени от дългосрочни договори и въздействието досега е било много по-малко. Все пак германците ще трябва да платят определена от правителството такса и след като договорите се прехвърлят, цените ще скочат. Това предполага, че въздействието просто ще дойде със закъснение, но така или иначе ще окаже постоянен възходящ натиск върху нфлацията.

Ето защо много, ако не и повечето икономисти, сочат Германия и Италия като икономики със силна зависимост от газа, за които се предполага, че скоро ще навлязат в рецесия. Такава е много вероятна и в Съединените щати, но нейният произход ще бъде съвсем различен.

Лъч надежда

Борейки се с нажежен пазар на труда и бърз растеж на заплатите, Федералният резерв на САЩ бързо повиши лихвените проценти и даде да се разбере, че е готов да рискува дори рецесия, за да укроти растежа на цените.

За разлика от това, Европейската централна банка е увеличила лихвите само веднъж обратно до нула и ще действа предпазливо предвид повишаването на цената на заемите на силно задлъжнели държави от еврозоната – като Италия, Испания и Гърция. Опасенията са свързани с способността им да продължат да плащат дълговете си.

Очертава се обаче Европа да влезе в рецесия с някои предимства на своя страна. Заетостта е рекордно висока и фирмите се борят с нарастващия недостиг на работна ръка от години. Това предполага, че компаниите ще се стремят да задържат работниците, особено след като се насочват към спада с относително здрави маржове. Това би могло да поддържа покупателната способност, сочейки към сравнително плитка рецесия със скромно покачване на сегашния рекордно нисък процент на безработица.

Виждаме продължаващ остър недостиг на работна ръка, исторически ниска безработица и голям брой свободни работни места. Това вероятно означава, че дори да навлезем в криза, фирмите може да са доста неохотни да освобождават работниците си“, посочи член на борда на ЕЦБ Изабел Шнабел.