Настана ли време за Български поток?

 Решителните действия на Русия в Сирия очаквано предизвикаха сериозната загриженост на турските власти. А инцидентът с нарушeното въздушно пространство на Турция от страна на руски самолет стана причина за доста резки изявления на президента Реджеп Ердоган. "Русия трябва да е чувствителна по такива въпроси. Ние сме купувач № 1 на природния газ от Русия. Загубата на Турция би била сериозна загуба за Русия. А при необходимост Турция може да купува природен газ от най-различни места", предупреди Ердоган в самолета на път за Япония. Тази седмица пък турските власти подадоха иск срещу “Газпром” в международен арбитражен съд заради цената на руския газ.

Тези горещи изявления и събития предизвикаха нова вълна тълкувания от страна на експерти и анализатори относно перспективите на проекта Турски поток. Всички имат едно желание – да намерят решение за уравнение, в което има няколко неизвестни. Първото от тези неизвестни е дали ще има изобщо проект Турски поток, второто – колко трасета ще бъдат построени към Турция: едно, две или четири. А третото неизвестно е ще успее ли България в желанието си поне една от построените тръби да стигне до Варна, както беше планирано преди време в рамките на отменения проект Южен поток? До изборите в Турция, които са насрочени на 1 ноември, остават няколко дни, така че сега има възможност да се проучат мненията на различните брегове на Черно море и да се разгледат различните възможни варианти за развитие на събитията.


"Не намеренията, а само тръбите могат да ни свържат"

На конференцията "Енергийна сигурност и енергийна инфраструктура в Югоизточна Европа", която се състоя в София на 15 и 16 септември, бяха направени редица важни изявления. "Радвам се, че г-н Шефчович и ЕС приеха идеята за газов хъб на територията на България. Радвам се, че оцениха и това, че сме буфер между санкциите на Русия и ЕС", заяви тогава българският премиер Бойко Борисов, като изрази надежда, че до няколко седмици ще има ясни отговори по текущите въпроси в енергетиката.

В рамките на същата конференция Марош Шевчович, вицепрезидент на Еврокомисията с ресор енергетика, подкрепи три ключови газови проекта на България – изграждането на междусистемни газови хъбове на България със Сърбия, Гърция и Турция. Те са част от т.нар. Голям газов пакет на ЕК, който се очаква да бъде готов през февруари. "Не намеренията, а само тръбите могат да ни свържат", подчерта вицепремиерът Томислав Дончев по време на форума. 

 

Една тръба, две или нито една?

През това време в самата Турция продължават обсъжданията на възможните варианти на Междуправителствено споразумение за строежа на газопровод и се дискутират версии дали може операцията на руските воено-въздушни сили в Сирия да осуети плановете за изграждане на Турски поток. Последните изявления  на турския министър на енергетиката и природните ресурси Али Риза Алабоюн говорят за вероятни проблеми в тази посока. Алабоюн отбеляза отсъствието на определена позиция спрямо проекта Турски поток. Министърът изказа мнение, че Евросъюзът няма да предостави разрешение за изграждане на газопровода. И добави, че разрешение за изграждане на Турски поток не може да бъде предоставено, ако не се уговори достъп към Гърция.

 

Първо компромис, после тръба или първо тръба, а после компромис?

Има ли възможност в такива условия България да се върне към проекта за газопровод и да спечели от възникналите противоречия в позициите на Русия и Турция? На 2 октомври руският министър на енергетиката определи за пореден път позицията на Русия: "Ако говорим за нова, допълнителна отстъпка спрямо вече понижената цена, то това стои на дневен ред само при увеличаване на обемите на газ и при едновременната реализация на нови инфраструктурни проекти. Преговорите ни по Турски поток не са били прекратявани. Ние си обменяхме текстове по междуправителственото споразумение за изграждане на газопровода. Този текст обаче изисква доработване, стиковане и утвърждаване на взаимните компромиси", обяви Новак. "Специалистите, както руски, така и турски, вече работят по техническите параметри. Но окончателните договорености в междуправителственото споразумение могат да се постигнат само след изборите за нов парламент и определянето на новия състав на турското правителство", добави Новак.

Докато в Турция се усилва неопределеността, България е най-напред от всички и все така максимално готова за реализацията на проекта в новата му версия – морски газопровод до българското крайбрежие и газов хъб във Варна. "България може да започне изграждането на Южен поток още утре: нито една страна в региона - по пътя на газопровода от Русия до Централна Европа - не може да се похвали с такава техническа и организационна подготовка за незабавно начало на изграждането", твърди бившият министър на икономиката и енергетиката и сегашен зам.-председател на БСП Драгомир Стойнев. А енергийният експерт Атанас Тасев добавя: "Трасето на газопровода през България е най-целесъобразно от финансова и техническа гледна точка. Южен поток в непълния си обем – една тръба от четирите, с мощност 15,75 млрд куб. м. газ, определено е икономически изгодното решение - с излаз на европейския бряг на Турция, без транзит през Украйна, Молдова, Румъния и България. Но останалите три тръби спокойно биха могли да стигнат до България. И тогава може да се реализира идеята на премиера Бойко Борисов относно газовия хъб".

Случилата се само преди дни (на 23 октомври) авария на магистралния газопровод между лудогорските села Патреш и Недан, отчетливо показа колко е остарял технически тръбопроводът по маршрута на газа от Русия в момента. Въпросният участък се експлоатира вече над 40 години и тръбите са сериозно износени. Затова новият газопровод ни е жизнено необходим и е време да се използва историческият шанс да се върнем отново в играта. Но как да се случи това, щом все още действа издадената преди повече от година заповед на българския премиер Орешарски за стопирането на проекта Южен поток? Никой не я е отменил.

 

Северен поток-2 и енергийната сигурност на Югоизточна Европа

Същевременно продължаващите дискусии около съдбата на Турски поток не попречиха на сключването в началото на септември на официално акционерно споразумение за реализацията на проект Северен поток-2. "Ако проектът Северен поток-2 се разшири, енергийната сигурност на Югоизточната Европа определено ще се понижи", цитира агенция Bloomberg думите на Марош Шефчович. Според зам.-председателя на Еврокомията, отговорен за енергийния съюз, ЕС трябва да се стреми да намери комплексно решение за енергийната безопасност на всички европейски страни, а не само на някои от тях.

Но хайде да погледнем истината в очите. Защо идеалистичните изявления за енергийната сигурност на всички страни в Евросъюза ни най-малко не пречат на политическите и деловите кръгове на Германия да водят политика в съответствие на своите национални интереси? Може би това е ясен знак за всички ни, че е време да възвърнем на националните интереси първостепенното им значение? Защо да не се предприемат тъкмо сега мерки за възобновяването на проекта? За целта е нужно да се отмени заповедта за преустановяване работата по Южен поток, да се издадат отдавна подготвените разрешения за строителство и да се започне работа по съобразяване на реалиите у нас с Третия енергиен пакет на ЕС.

"Като че ли тъкмо днес, в тази неопределеност, е подходящо за България да демонстрира готовност за осъществяване на проекта и да положи усилия за превръщането му на практика в Български поток. Само няколко крачки ни делят от целта. Проектът е готов, а ако морският газопровод от Русия спре във Варна и се съедини с газов разпределител и със съществуващата газотранспортна система на България, то всички правила на ЕС ще бъдат спазени. Големи обеми газ ще минават транзитно през страната и ще донесат голям доход", смята енергийният ексминистър Стойнев. Нали добре звучи – Български поток!?