Payhawk вече струва $2 млрд. и планира 100 нови работни места в България
Финтех компанията привлече още 280 млн. долара, с които ще разшири международния си бизнес
© ECONOMIC.BG / Economic.bg
Българската финтех компания Payhawk привлече още 280 млн. долара, с които ще разшири международния си бизнес и ще разработва глобална финансова операционна система, базирана на изкуствен интелект. Инвестицията, водена от Goldman Sachs Growth Equity, оценява компанията на 2 млрд. долара – двойно повече спрямо предишния ѝ инвестиционен рунд през 2022 г. Така общият привлечен от Payhawk капитал от създаването ѝ досега вече надхвърля 515 млн. долара.
С новото финансиране компанията планира да разкрие 200 нови работни места, половината от които в България. В момента Payhawk има около 450 служители в световен мащаб и 12 офиса, като през октомври обяви откриването на представителства в Швеция и Полша. През следващата година се планира нов офис и в Италия.
Паралелно с това компанията ще развива платежната си инфраструктура на пет нови пазара – Австралия, Канада, Мексико, Бразилия и Сингапур. Целта е там да предложи разплащателни сметки, корпоративни карти и кредитни линии, първоначално за съществуващите си международни клиенти. На по-късен етап ще се преценява дали е необходимо откриването на физически офиси.
Новият инвестиционен рунд е от серия C, като освен Goldman Sachs в него участват досегашните инвеститори QED, Greenoaks, Lightspeed, Hedosophia и Bek Ventures, както и нови фондове. Сделката подлежи на стандартните регулаторни одобрения.
От корпоративни карти към финансова операционна система
По-голямата амбиция на Payhawk обаче е продуктова. Компанията, която започна с управление на корпоративни разходи, иска постепенно да обхване значително по-голяма част от финансовите операции на бизнеса.
В основата на Finance OS стоят три взаимосвързани компонента – AI агенти, платежна инфраструктура и механизми за корпоративен контрол. Идеята е изкуственият интелект не просто да анализира информация и да предлага решения, а да може да извършва финансови действия в рамките на предварително зададени правила.
На практика това би означавало процеси като заявяване и одобряване на разходи, извършване на плащания и последващото им отчитане да протичат с минимална човешка намеса.
Крайната ни цел е ние да направим продукт, при който финансите се случват за всяка една компания, без да има нужда от служителите или отдел „Финанси“ да се занимава с всеки един паричен поток“, обясни съоснователят и главен изпълнителен директор на Payhawk Христо Борисов пред журналисти в сряда.
Той даде пример със служебните пътувания, при които AI агент може да резервира билет, да организира необходимите действия по пътуването и да изпрати информацията към финансовия отдел, като същевременно се съобразява с предварително определената корпоративна политика.
По данни на Payhawk 77% от клиентите ѝ вече използват ежедневно нейните AI агенти.
Тази стратегия поставя компанията в по-широка конкурентна среда – не само сред финтех платформите за корпоративни разходи, но и в областта на корпоративния софтуер и финансовите системи. Payhawk се стреми да надгради съществуващите ERP решения с общ слой за управление и автоматизирано изпълнение на финансови операции.
Новото финансиране идва в момент, когато Payhawk вече е постигнала положителен паричен поток през третото тримесечие на 2026 г. и все още разполага със значителна част от средствата, привлечени преди четири години.
70% от парите, които ние взехме март месец 2022 г., са все още в банката“, посочи Борисов.
Според него компанията съзнателно е следвала стратегия, при която всеки инвестиционен рунд се разглежда като потенциално последен, вместо бизнесът да разчита на постоянно набиране на нов капитал.
През юли Payhawk премина границата от 100 млн. долара годишни повтарящи се приходи (ARR), а към октомври средният годишен приход от един корпоративен клиент, изчислен на годишна база, надхвърля 50 хил. долара.
Подобряването на финансовите показатели е свързано и с вътрешното внедряване на изкуствен интелект. През последната година Payhawk умишлено е ограничила наемането на нови хора, за да оптимизира основните си процеси. Според представените данни това е довело до 105% годишно увеличение на производителността на екипа за бизнес развитие.
Сега компанията възнамерява отново да разширява персонала си, но върху вече оптимизирани процеси.
Финтех компаниите атакуват традиционните финанси
Според Борисов възможността за растеж далеч не се изчерпва с пазара на корпоративни разходи. По представени от него оценки традиционните банки все още държат около 96% от глобалния пазар на финансови услуги, докато финтех компаниите заемат едва 4%.
В същото време приходите на финтех индустрията растат приблизително четири пъти по-бързо от банковите. Именно този дисбаланс обяснява защо инвеститорите продължават да влагат значителни средства в технологични финансови компании въпреки вече достигнатите от някои от тях високи оценки.
За Payhawk това означава възможност да се конкурира за много по-голям пазар, но и необходимост да развива инфраструктура, която да работи при различни регулаторни режими, банкови системи и платежни мрежи. тъкмо тук обаче Борисов вижда и по-широк проблем – европейските технологични компании могат да изграждат глобални продукти, но континентът все още трудно осигурява необходимите условия за тяхното разрастване.
Европа има нужда от капитал и собствени AI мощности
Заедно с обявяването на инвестицията Борисов представи и отворено писмо до европейските лидери, подписано от 54 представители на предприемаческата и научната общност – 27 предприемачи и 27 учени. Сред българските участници са той и Мартин Вечев от INSAIT.
Инициативата настоява за по-големи инвестиции в изчислителна инфраструктура и за облекчаване на правилата, които затрудняват растежа на европейските технологични компании.
Христо Борисов цитира данни, според които Европа разполага с около 5% от глобалната изчислителна мощност. Според него този дял трябва да нарасне значително през следващите седем-осем години, ако ЕС иска да бъде конкурентоспособен в развитието на изкуствения интелект.
Изграждането на нови центрове за данни обаче изисква не само капитал, но и достъп до електроенергия, подходяща инфраструктура и ефективни системи за охлаждане. За България Борисов посочи като основно предизвикателство ограниченията при присъединяването на големи нови потребители към електроенергийната мрежа.
Темата има и стратегическо измерение. Собствената изчислителна инфраструктура би позволила на европейските компании да използват AI модели с отворен код и да обработват чувствителна информация в рамките на ЕС, без да зависят изцяло от технологии и инфраструктура извън Европа.
Вторият проблем е достъпът до капитал. По думите на Борисов българската екосистема вече може да финансира сравнително успешно компании в ранен етап, но при инвестиции от 15-40 млн. долара възможностите ѝ силно намаляват. При рундове от 200-300 млн. долара дори европейският пазар предлага ограничен брой потенциални инвеститори.
Според него част от решението е разширяване на възможностите за участие на големи институционални инвеститори, включително пенсионни фондове, в рисковото финансиране на технологични компании.
Европейските правила, които спъват технологичния бизнес
Друго основно искане на подписалите писмото е ускоряването на т.нар. 28-и режим – обща европейска правна рамка, която да улесни създаването, финансирането и управлението на компании в различните държави членки. Борисов посочи, че в момента различните национални законодателства, особено по отношение на инвестициите и предоставянето на дялово участие на служителите, създават допълнителни пречки пред растящите бизнеси.
Истината е, че процесът е изключително бавен, изключително тромав“, коментира Борисов по повод усилията за стандартизиране на правилата в ЕС.
Именно това е и една от причините Payhawk да премести централата си от България във Великобритания, когато започна да набира по-сериозно финансиране. Британското законодателство е предлагало по-ясни и удобни механизми за инвеститорите и за стимулиране на служителите чрез опции за акции.
Според Борисов подобни разлики продължават да затрудняват европейските компании, независимо че работят в рамките на единния пазар.
Payhawk иска да повтори ефекта на Telerik
За Борисов значението на подобни промени не се ограничава до отделните компании. По-големият залог е Европа да задържа не само технологичните бизнеси, но и капитала, който те създават.
Той даде за пример Telerik, от която впоследствие са произлезли десетки нови компании, една от които самата Payhawk. Днес амбицията на Христо Борисов е компанията му да има сходен ефект върху българската предприемаческа екосистема.
Така се изгражда екосистемата – по доста бавен, но органичен начин“, коментира той.
По думите му, и след новата финансова инжекция основателите и служителите на Payhawk продължават да притежават общо около 30% от капитала на дружеството.
Потенциално излизане на фондовата борса (IPO) остава една от възможните посоки за компанията, но Борисов не посочи конкретен срок. Според него наличието на големи обеми частен капитал вече позволява на технологични компании като Stripe и Revolut да се развиват дълго време без публично предлагане.
За Payhawk изборът ще зависи от бъдещия растеж, пазарните условия и развитието на технологиите. Междувременно новите 280 млн. долара трябва да ѝ дадат възможност да ускори глобалната си експанзия и да се конкурира за значително по-голям дял от финансовия пазар.