Преходът от безработица към заетост – предизвикателство у нас

Преди шест месеца, когато Евростат за пръв път публикува данни за промяната в икономическата активност на безработните лица, България беше страната с най-нисък дял на безработните лица, които са успели да си намерят работа след Гърция. Изследването на Евростат е все още ново и проследява какво се случва с безработните лица всяко следващо тримесечие – дали успяват да си намерят работа, остават безработни или спират да търсят работа (стават неактивни).

Последните данни, публикувани тази седмица, показват че преходът от безработица към заетост продължава да бъде предизвикателство у нас. Едва 8% от безработните лица през третото тримесечие на 2015 г. са успели да намерят работа през четвъртото тримесечие, като по-нисък дял се забелязва единствено в Румъния (7,7%) и Гърция (4%). За сравнение, средно за ЕС 17,7% от безработните са успели да си намерят работа през последното тримесечие на миналата година.

България е също така една от десетте страни, в които делът на безработните, които са спрели да търсят работа (14,5%) е по-голям от дела на тези, които са намерили такава. Другите такива страни са Финландия, Люксембург, Холандия, Словения, Латвия, Ирландия, Полша, Италия и Румъния. Въпреки това средното ниво за ЕС е по-високо от това у нас – 18,4%. Разликата идва от третия индикатор – делът на безработните лица, които са останали безработни – 77,6% за България и 64% средно за ЕС.

Данните на Евростат показват още, че 96,8% от заетите през третото тримесечие на 2015 г. са продължили да работят и през последното тримесечие на годината. Това е най-високия дял за страната за последното тримесечие от 2012 г. насам, което за пореден път потвърждава убедителното възстановяване на заетостта през 2014-2015 г.

Въпреки това, наблюденията за безработните са в унисон с очакванията за по-бавно увеличение на броя на заетите през 2016 г. В условия на стагнираща икономическа активност вече две поредни тримесечия (на годишна база), предлагането на труд е ограничено до текущо безработните, голяма част от които са дългосрочно безработни лица с ниско образование и квалификация. Макар по-малка част от безработните у нас да се отказват да търсят работа от средното за ЕС, намирането на такава е по-трудно за безработните, което говори за сравнително ниска гъвкавост и адаптивност на трудовия пазар у нас.