„България трябва да промени курса си“: Бизнесът представи приоритетите си за 2025 г.

Възвръщане на стабилността на държавните финанси, по-целенасочено образование и продължаване на компенсациите за тока на бизнеса. Това са сред основните приоритети, които Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), си поставят за текущата година.

Бизнес обединението включва четирите национално представени работодателски организации – Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ), Българска стопанска камара (БСК), Българска търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) – и всяка година една от тях го председателства на ротационен принцип.

Тази година ще е АИКБ, като поема щафетата от КРИБ.

Без съществени промени

Изведените приоритети на бизнеса за текущата година са без особени промени спрямо предходните години – те отново включват по-добра социална политика, промени в образованието, така че да носят по-добри резултати и всъщност да захранват нуждите на пазара на труда, повишаване на ефективността на държавните предприятия в сектор „Енергетика“ и други.

В някои сфери приоритетите ни не са се променили съществено“, каза Цветан Симеонов, председател на БТПП.

В същото време макроикономическата и финансова стабилност – които по принцип не фигурираха в списъка – тази година са водеща задача.

Доскоро финансовата и данъчна стабилност се приемаха като даденост и не присъстваха в националните ни приоритети, но в последните години финансовата стабилност на страната се разклати“, коментира Васил Велев, председател на АИКБ.

Той даде за пример съседна Румъния, която в последните години е била близо до България, що се отнася до съотношението между дълг и БВП.

Сега Румъния се отдалечи значително и вече има проблеми – замразени заплати и пенсии – все последствия, за които предупреждаваме от известно време. Траекторията, по която се движим, трябва да направи корекции в курса“, предупреди Велев.

Той изрази надежда еврозоната повече да не се отлага и от 1 януари 2026 г. България вече да е член на валутния съюз.

Данъчният модел у нас е едно от малкото конкурентни предимства, които България има сред партньорите си в Европейския съюз (ЕС)“, изтъкна и председателят на БСК Добри Митрев, като настоя за запазването му в текущата му форма.

Според него събираемостта  на данъците у нас е висока и има преизпълнение на приходите в държавната хазна от данъци и осигуровки.

Това показва, че и данъците, и бизнесът са се издължили към българската хазна“, добави Митрев.

9:1, или колко е плачевно състоянието на българското образование

В списъка с приоритети на бизнеса образованието бива споменато девет пъти.

В споразумението за управление образованието е споменато само веднъж и то при изброяване“, каза Велев.

Симеонов от БТПП изведе данни, според които резултатите от външното оценяване преди 2 – 3 години показали, че 40% от българските ученици са били функционално неграмотни, а миналата година този дял е бил 50%.

Учат се специалности, към които няма интерес, и само с повишаване на заплатите няма да се случат нещата“, предупреди Симеонов, визирайки ръста на заплащането в последните години.

Велев коментира, че половината ученици у нас са двойкаджии в 9-ти клас, а голяма част от тях дори не завършват средното си образование.

Състоянието на резултатите от българското образование е плачевно”, обобщи Велев.

Механизъм за дългосрочни договори за купуване на ток

Константин Стаменов, председател на Комитета по енергетика към КРИБ, напомни, че парламентът удължи компенсациите за бизнеса заради скъпия ток за следващите месеци, а политическите партии са поели ангажимент това всъщност да стане до края на календарната 2025 г.

От началото на 2025 г. България продължава да е с една от най-високите цени на тока в Европа – до 18 януари тя е 132 евро/MWh, за днес цената е 461 лв., а във вечерните часове тя стига 1200 лв.“, предупреди Стаменов.

Той прогнозира, че волатилността на енергийните пазари вероятно ще продължи още 4 – 5 години, като изтъкна важността от въвеждането на механизъм за дългосрочни договори за закупуване на електроенергия.

Такъв механизъм би имал резон с енергоинтензивните предприятия, чиито разходи за енергия стигат 20 – 25%, а при някои – 60% (бел. ред. – от всички разходи), трябва да имаме такъв механизъм“, настоява Стаменов.

Той даде примери с Италия, Франция и Гърция, където предприятията закупуват електроенергия срещу 40 до 60 евро на MWh.

В Италия има такава действаща схема, при която предприятията закупуват енергия за цена от 60 евро на MWh. Договорите са за 3 години, като фирмите поемат ангажимент да инвестират във възобновяеми източници.

Трябва да се търсят такива механизми срещу ангажименти за инвестиции в нашата икономика“, категоричен бе Стаменов.