Размисли без страсти за Банско

Новата година започна ударно с голям протест в отговор на правителствените решения за Пирин. Тъй като казусът е правно-икономически, в тази статия ще представим общия поглед на икономист и правист, които са познати в позициите си в защита на частната инициатива, както и срещу политическата корупция и опитите за овладяване на съдебната система.

Отправна точка на изложеното в този текст са две публикации на ИПИ, които са показателни за позициите ни спрямо корупцията в страната, от една страна и развитието на регионите и конкретно Банско, от друга. Ключов в случая е публикуваният доклад на ИПИ от март 2017 г. „Отстъплението на демокрацията в България”, които описва проявленията на „превзетата” (или „захванатата”) държава – корупцията по високите етажи на властта, овладените институции, зависимите медии, както и разрушителния икономически популизъм. Другият доклад е изготвеният от ИПИ „Икономически профил на община Банско” (август 2016 г.), който е най-актуалният документ с цялостен поглед върху социално-икономическите процеси в Банско. Двата доклада са публични и препоръчваме всеки да ги прочете в тяхната цялост.

Какво се гласува за Пирин?

В края на миналата година правителството разбуни духовете с предложението да се промени Плана за управление на Национален парк „Пирин”, както и да се гласуват промени в концесионния договор. След най-различни политически совалки, в крайна сметка се стигна до гласуване на промени в Плана за управление на Пирин между Коледа и новогодишните празници. Промени в концесионния договор така и не бяха гласувани. Към момента взаимоотношенията между концесионер и държава на практика не са променени, като това може да се случи вследствие на отправено официално инвестиционно намерение.

Причините да се търсят подобни промени са публично известни – в текущия План за управление на Национален парк „Пирин” е забранено всякакво строителство и съответно е абсолютно невъзможно да се мисли за втори лифт или каквато и да е било друга инфраструктура. Промените в Плана за управление на Пирин гласят, че в т.нар. „зона за туризъм” (2,2% от парка) и в „зоната на сгради и съоръжения” (0,6% от парка) ще могат да се изграждат писти и съответните съпътстващи съоръжения, като се минава по следния ред – внася се инвестиционно предложение, а то се подлага на екологична оценка и оценка на въздействието върху околната среда. Нормално е, при успешно преминаване през цялата процедура решението за реализиране на инвестиционното намерение да върви ръка за ръка с промени в концесионния договор – такива няма как да има преди да се премине тази процедура.

Нужен ли е втори лифт?

Развитието на зимен туризъм в национален парк неизбежно противопоставя икономическите съображения с екологичните такива. Търсенето на баланс между двете означава, че абсолютна истина няма как да има. Това обаче не пречи да се заема една или друга добре аргументирана позиция. В Икономическия профил на Банско ясно сме посочили, че сред перспективите за развитие на зимния туризъм в региона са подобрението на предлаганата услуга, в т.ч. и достъпността до планината. Ръстът на туристите през последните години е факт (удвояване на пренощувалите лица от 120 до 235 хил. души в община Банско за периода 2008-2015 г.), което неизбежно води и до проблемите с достъпността на планината в зимния сезон – главно поради притока на между 20 и 30 хил. чужденци на месец в периода декември-февруари плюс още около 10 хил. българи на месец в същия период.

Накратко, дори при съществуващата леглова база и туристически поток, без да се правят каквито и да е било нови писти, проблем с качването на тези туристи в планината през зимата има. Ако извадим от уравнението съображенията за корупция и захванати институции, втори лифт, изцяло в рамките на зоните за туризъм и за съоръжения, който е преминал през екологична оценка, е напълно обоснован. Конспиративните аргументи, че 1) няма опашки и снимките са нагласени и 2) нарочно се правят опашки от концесионера, не просто си противоречат, но и играят изключително лоша шега на протестиращите, тъй като насила ги хвърлят в загубен дебат и ги отдалечават от силните им позиции – законност и екология.

Правовата държава и развитието на зимния туризъм в Пирин

Всъщност големият дебат не е за нуждата от втори лифт, а за начина, по който беше взето това решение и за евентуалните злоупотреби, които могат да последват. Макар решението да следва правната логика – ако искаш втори лифт, трябва да промениш плана за управление на Пирин, начинът, по който беше направено това (набързо и между празниците), сякаш сам повика народното недоволство.

Протестът има своите чисто антикапиталистически и ляво-екологични нотки, но в неговата основа лежи едно много просто схващане, а именно, че ако се отвори вратичката за някакви съоръжения в Пирин, правителството, в услуга на нечии бизнес интереси, може да направи един куп глупости във вреда на природата. Аргументът, че има нов план за управление на Пирин, но той се обжалва в съда и затова се правят тези бързи промени в стария, звучи прагматично само на пръв поглед. Проблемът произтича от това, че този аргумент се използва от власт, която не печели никакво обществено доверие по отношение борбата с корупцията. Включването на съответните медии в защита на правителството също не помага, а по-скоро катализира недоволството.

Тук няма да влизаме в генералния спор за законността на строителството в национални паркове – познат като спора за запетайката в член 21 от Закона за защитените територии. Важното в случая по-скоро е какви са гаранциите, че веднъж като се отвори вратата за нови инвестиции в туристическата зона на Пирин, ще се спазят всички законови норми. Ако има инвестиционно намерение и съответно последват екологични оценки, то този процес ще подлежи ли на контрол?

И този казус се озова в съдебната система

Някои събития от изминалата година будят притеснение именно в посока конкретния казус за Банско, за който промяната в плана за управление на Пирин не е първата спорна стъпка. Като първо действие, още през лятото на 2017 г. бяха приети изменения в Закона за опазване на околната среда (ЗООС). С редица текстове се ограничи правото на гражданите и НПО да обжалват административните актове, с които се одобряват оценките на въздействието върху околната среда (ОВОС) на „обекти с национално значение”. Стандартът в България е обжалването на административни актове да се провежда пред две съдебни инстанции, а този закон, без основание, отменя основен принцип в административното право и процес. Предвид факта, че няма ясно правило как един обект се определя като такъв с „национално значение”, то е напълно възможно и някое съоръжение в Пирин да мине по този ред.

Второто решително действие е властта, която от години е проводник на политически интереси в ущърб на независимостта на съдебната власт, да се сдобие с чисто нов централен административен съд. Предколедно, в услуга на безконтролността на всяко действие на управляващите и подчинената администрация, председателят на правната комисия в парламента предложи изменения в административния процес. Те предвиждат да се създаде нарочен съд, който да разтовари от дела Върховния административен съд (ВАС). В редица случаи новият Централен административен съд ще се явява и касационна инстанция при решения на административните съдилища в страната. Един вид, ако не стигнат политическите усилия да подчиним конкретен административен съд или ВАС, то е време да си създадем нов, който ще решава по щенията на властта.

Протестът е полезен дори с втори лифт

Независимо от различните позиции по този казус, това че годината тръгва с автентичен протест, е добра новина. Автентичен, защото провокира гражданска енергия от широка маса хора, които в голямата си част не са корупционно зависими. Автентичността на протеста няма отношение към отправените искания и заетите позиции по скалата ляво-дясно.

Новината е добра, защото при рекорден икономически растеж и в началото на европейското председателство е най-лесно и съответно опасно да се мълчи за корупцията в държавата – един вид за да не се излагаме пред чужденците. Взаимодействието между купени медии и готвени промени в съдебната система отново показват, че в този казус проблемът не е развитието на туризма в Банско, а провалът в борбата с корупцията у нас. Там трябва да се търсят и решенията.