С рекорден дефицит доверието в бюджетния разум се връща трудно

Има предложен нов бюджет и той повдига множество въпроси. Доверието във фискалната политика на новата власт виси изцяло на тезата за неспасяемото положение сега и обещанията за промяна на траекторията на бюджета в средносрочната рамка. Ако тази теза или обещанията се пропукат, доверието бързо ще премине в гняв, че получаваме повече от същото, че и по-лошо.

Властта предлага бюджет с рекордни разходи (над 45% от БВП) и рекорден дефицит (5.7% от БВП). Водещата теза е, че „мачът“ с бюджета за 2026 г. така или иначе е „свирен“ – половината година е минала, всички плащания вече са актуализирани, в т.ч. заплатите в публичния сектор и предстоящото покачване на пенсиите. Процедурата по прекомерен дефицит също вече е (почти) факт. Политически няма много смисъл да се правят чудеса от храброст с ръчно управление на бюджета (спиране и отлагане на плащания) при положение, че така или иначе си допуснал процедура по прекомерен дефицит и си в позиция да обвиниш за всичко предходните правителства.

В тази линия на разсъждения има (политическа) логика да заложиш реалистични приходи (без невъзможни очаквания за ДДС, например) и да разплатиш максимално разходи сега (виждаме сериозен ръст на капиталовите разходи), така че да разчистиш всички „скелети в гардероба“, тоест да отчетеш максимално висок дефицит през 2026 г. и да отвориш пространство за консолидация в средносрочната рамка.

Това обаче носи и голям риск. Изпускайки дефицита през 2026 г. (без опит за ръчно управление, в т.ч. отказ от разходи сега и отлагане на разходи във времето), можеш да влезеш в спирала на големи дефицити (5 – 6% от БВП), поради невъзможност да овладееш натиска за нови разходи. Това се случи в други страни от района на Централна и Източна Европа, които сега са водещи примери за фискални проблеми и нулев икономически растеж.

Точно затова е важно дали ще бъде спазено обещанието за консолидация в средносрочната рамка. Най-добрата новина е, че отпада вдигането на осигуровките – 3-те пункта допълнителна вноска за пенсия означаваше всички да изгубят разполагаем доход, за да платят за рекордните разходи за персонал в бюджета. Това е победа (на протеста), но тя не е гарантирана и необратима. Данъци обикновено се вдигат с бюджета за съответната година, а не с таблицата в средносрочната рамка.

Виждат се някои структурни мерки в посока консолидация, които (на практика всички) са били част от предложенията на ИПИ в последните години – начело със заявката за отпадане на автоматичните механизми за възнагражденията и ограничаването на разходите за персонал в бюджета (до 9-10% от БВП), както и очаквани приходни мерки (хазарт, тол система и др.).

Виждат се обаче поне два проблема с обещанието за промяна в траекторията. Първият е, че консолидацията зависи изцяло от бюджетите за 2027 и 2028 г. Този дебат тепърва предстои. Тоест сега ще се гласува бюджет с дефицит от 5,7% от БВП, а наесен ще се влезе в съвсем нов дебат за бюджета и няма никаква гаранция, че ще се спази средносрочната таблица. Ето един пример – в таблицата пише, че разходите за персонал ще се увеличат в номинално изражение с 0.2% през 2027 г. и 0.6% през 2028 г. Това са общо 100 млн. евро увеличение при база на тези разходи от 12.4 млрд. евро за 2026 г.

Това дали ще се случи? Дали ще издържи на публичния натиск? Само лека промяна на минималната заплата ще избие в много по-голям ръст на разходите за персонал в държавата. Да, ще има нов механизъм за минималната заплата, но той дали ще я замрази за две години?

През годините има много такива примери на страхотни числа в средносрочната таблица, които после остават само пожелание. Затова има логика да се подходи с голям доза скептицизъм към числата отвъд текущия бюджет.

Вторият проблем е общият фискален ефект от всички мерки. Можем безкрайно да дебатираме по всяка една от мерките – дали са осигуровките на чиновниците, облагането на хазарта или тол системата. В крайна сметка обаче е важно какъв е фискалният ефект от тези мерки. Значим ли е на макро ниво? А към момента той е по-скоро скромен. Малко от чиновниците, малко от хазарта и тол системата, и накрая пак над 3% дефицит през 2027 г. дори и с пожелателните числа в разходната част.

Изглежда, че първата теза (2026 г. е вече изпусната) има по-голям потенциал да хване вяра у хората. Обещанията за консолидация обаче може бързо да се сблъскат с товарния влак през есента, с приемането на бюджета за 2027 г. И тогава ще е истинският тест дали се върви към консолидация или само чертаем хубави картинки, а всъщност (пак) искаме да харчим.

Източник: Институт за пазарна икономика