Стъпването на GPay в България променя играта

През лятото на 2019 г. българският пазар официално приветства платежната услуга Apple Pay. Година и половина по-късно тук стъпва и другият дигитален гигант – Google, със своята Google Pay. И двете технологии са ключови за развитието на онлайн и мобилните трансакции, но втората има потенциала да се окаже по-големия крайъгълен камък за развитието на безконтактните плащания у нас.

А какво са те?

Apple Pay и Google Pay са системи за безконтактно плащане. Характерното в случая е липсата на нужда от физическа дебитна или кредитна карта, чрез която да се осъществи трансакцията на ПОС терминала. Вместо това човек може да използва мобилно устройство, като смартфон, смарт часовник или друг аксесоар. Според операционната система – в общия случай iOS или Android – то е съвместимо съответно с Apple Pay или Google Pay. Двете платежни системи могат да се интегрират и в мобилните портфейли на други компании, като Revolut или Phyre например.

Самото прехвърляне на парична сума става възможно чрез NFC технология в мобилното устройство и радиочестотната идентификация (RFID) за комуникация с терминала, който приема плащането.

Game changing

„Много дълго чакахме Google да влезе в България“, коментира пред Economic.bg Ваня Манова, мениджър на Mastercard за страната и региона. По нейни думи Apple Pay се радва на изключителен интерес и реално потребление у нас, но ползвателите на iOS са значително по-малко от тези на Android устройства. Тук се корени и причината за по-големия потенциал, който Google Pay може да отключи на местния пазар.

По данни на Statcounter за последната година (ноември 2019-ноември 2020 г.) ползвателите на Android устройства в България са над 86%, а тези на iOS под 13%.

„Сами можем да си направим извода колко важна е новината, че Google отваря България като пазар и за какъв потенциал от клиенти говорим тук“, коментира Ваня Манова. Според нея българските потребители вече са по-зрели и отворени към дигиталните разплащания и показателно за това е, че проучване на Mastercard, според което 34% от анкетираните вече ползват различни мобилни приложения както на традиционни, така и на необанки.

На всички пазари, където стартират Apple Pay и GPay, тези два дигитални гиганта са т.н. „game changer”, защото тези портфейли дават възможност не само за разплащания, но комбинират и много други функционалности в себе си. Това е и причината, веднъж използвали този начин на плащане, хората след това да не се сещат за друг“, обяснява Ваня Манова.

Еволюция на средата

Както Apple Pay, така и Google Pay дават възможност не само за безконтактни разплащания на ПОС терминали, но и за онлайн трансакции. А електронната търговия търпи бурно развитие през последните месеци на пандемия, когато хората много видимо започнаха да предпочитат дистанционните поръчки и покупки. 17% от българите по време на извънредната ситуация са започнали да пазаруват онлайн за първи път, а 40% са си купили за първи път неща, които никога преди това не са добивали онлайн, сочи актуално изследване на Mastercard.

„Така че тези приложения дават възможност за едно много лесно и интуитивно разплащане – без въвеждане на картови данни, а само с натискане на един бутон при търговците, които са интегрирали една от двете форми на плащане“, посочва Ваня Манова. Според нея „това е, което се наблюдава като ефект – рязък и експоненциален ръст на разплащанията чрез Apple Pay и Google Pay”.

Внедряването на повече възможности за плащания стимулира клиентите, но и самия сегмент на финансови услуги. Според Ваня Манова не може да става дума за конкуренция между технологичните гиганти, банките и финтех компаниите, а напротив – по-скоро се стимулира колаборацията помежду им. „Самите ние улесняваме интеграцията, защото знаем, че това е един много силен спусък за електронните разплащания“, подчерта още тя.

Колаборациите между обичайно разглеждани като конкуренти институции вече е възможно. Пример може да бъде даден с Phyre, които внедриха Apple Pay и Google Pay, но също така предлагат собствената си платформа за дигитален портфейл на други институции. На тяхната технология са базирани мобилните портфейлите на A1, Vivacom и Българо-американската кредитна банка.

„Родните компании развиват високи технологии не само за местна употреба. Истината е, че България макар и да е люлка на технологиите, мащабът ѝ не позволява те да достигнат до достатъчен брой хора и компаниите да получат заслуженото“, напомни Ваня Манова. Затова и пътят на онези, които имат амбиция за успех, е в посока чужбина.