Светът бърза към 5G, но не и България

Очаква се пандемията да ускори технологичното развитие и иновациите

Снимка: Pexels
Ако пандемията от COVID-19 се беше случила само преди 10-15 години, дали икономиката щеше изобщо да запази и толкова от функционалността, която все пак успя да съхрани днес, благодарение на възможностите за работа от разстояние? 

Сравнението с близкото минало, когато смартфоните едва прохождаха, а интернет достъпът беше значително по-рехав и ненадежден, е едно от нашумелите през последните месеци. Всички коментират принудителната дигитализация и най-ярките ѝ примери с консервативната държавна администрация и образователната система. Факт е обаче, че това нямаше да е възможно, ако технологиите не бяха се развили достатъчно и станали масово достъпни. 

Сега погледите са към следващото поколение мрежи. Очакванията са, че и тази пандемия, като всеки друг катаклизъм в човешката история, ще даде тласък на иновациите и технологичното развитие. 

Напред към 5G 

Мобилните оператори регистрираха големи скокове в потреблението, които поставиха под въпрос издръжливостта на мрежите по места и впоследствие доведоха до забавяне на скоростта на интернет. Netflix, YouTube, Apple и Facebook дори се принудиха да намалят качеството на видеото на платформите си в Европа, за да се избегнат сривове и прекъсвания на мрежата. В България и трите водещи мобилни оператора също регистрираха ръстове в порядъка на 20-30% в трафика на данни след обявяването на извънредното положение. 

Всичко това само подсказва за постепенната промяна в модела на потребление. Ако до вчера дигитализацията се изчерпваше с мобилните приложения, а днес с тяхното използване на все повече видове свързани устройства, то утрешният хоризонт се простира много по-надалеч – към безпилотните автомобили, “умните” градове и фабрики. Тези концепции все още звучат хвърковато за мнозина, но независимо колко близо или далеч са от случването си, площадката – образно казано – на която могат да се приземят, за да се разгърнат пълноценно, са телекомуникационните мрежи от ново поколение. 

Едно от предимствата на бъдещата инфраструктура е именно възможността за едновременното свързване на многократно повече на брой устройства, при по-високи скорости и без забавяне на сигнала. Днес експертите очакват, че коронавирусът може да ускори внедряването на мрежи от ново поколение. Неотдавна от Ericsson, един от трите топ доставчици на телекомуникационно оборудване в света, повиши прогнозата си за броя на абонатите, които ще използват 5G услуги през 2025 г. – от 2.6 млрд. на 2.8 млрд.

Към януари 2020 г. търговски 5G мрежи са стартирали в 378 града в 34 държави по света. Най-много градове с достъп до такива има в Южна Корея, следвана от Китай, САЩ и Великобритания, според доклад на доставчика на мрежови тестове VIAVI.

Изоставаща от САЩ, Китай и Южна Корея, Европа отдавна говори за необходимостта от повече инвестиции в 5G, изкуствен интелект, облачни изчисления и големи масиви от данни. Сега, в контекста на кризата, предоставя 560 млрд. евро за инвестиции и реформи, включително за цифровизация. „Инвестициите в ключови сектори и технологии, от 5G до изкуствен интелект и възобновяеми енергийни източници, са ключът към бъдещето на Европа“, се казва в плана за възстановяване на ЕК.

Къде е България 

В очакване на новите мрежи, каквито вече стартират по места, Economic.bg се обърна към трите големи телеком оператора у нас – A1, Vivacom и Telenor, с няколко въпроса за това какви са техните планове към днешна дата. От получените отговори става ясно, че явен напредък скоро няма да има и част от причината за това са все още неуредени от държавата въпроси с честотите, таксите и строителните разрешителни. 

Вместо ускоряване на процеса по надграждане на телеком мрежите, от Vivacom пък очакват обратния ефект. „Макар че 5G мрежите показаха своята ефективност и сериозна полза за по-бързо справяне с епидемията и облекчаване на работата в болниците в страните, в които вече работят (например в Китай, Ухан, където бяха използвани 5G роботи в болниците в помощ на медицинския персонал), очакваме забавяне на процеса по изграждането им у нас“, коментират от там пред Economic.bg. 

„Все още е рано е да се говори за разгръщане на 5G мрежа в България, тъй като тяхното развитие все още е на етап, в който трябва да бъдат разрешени редица административни въпроси. Все още правителството и регулаторът не са разрешили въпроса с освобождаването на необходимия радиочестотен спектър и облекчаването на процедурите за обновяване на мобилни базови станции. Въпреки положителните стъпки от страна на регулатора към частично освобождаване на спектър в обхвата 700 MHz, той все още е крайно недостатъчен за нуждите на мобилните оператори в България. Ситуацията със спектъра в обхвата 800 MHz е все още сложна и чака своето решение и това е съществено препятствие пред старта на изграждането на комерсиални 5G мрежи в България“, коментираха от Telenor пред Economic.bg. 

И трите телекома многократно са споделяли тези препятствия. В уебинар миналата седмица изпълнителният директор на Telenor Джейсън Кинг сподели, че не очаква в България да има работещи търговски мрежи преди 2022 г.

Друг съществен проблем е този със Закона за устройството на територията, според който обновяването на базовите станции изисква преминаване през тежки, скъпи и дълги процедури за получаване на строително разрешително. Преди избухването на пандемията от COVID-19 бяха инициирани промени и те трябваше да се гласуват на първо четене в парламента, но извънредната ситуация отложи това. Така или иначе реформата е задвижена и тя е глътка свеж въздух за мобилните оператори. 

Телекомите като цяло са предпазливи в прогнозите, включително заради всички неизвестни. И докато Telenor поначало няма практика да оповестява прогнози и очаквания във връзка с бизнеса и инвестиционните си планове, А1 споделят пред Economicb.bg: „Инвестициите ще са значителни и очакваме да надхвърлят тези за нашата 4G мрежа, които от пускането ѝ до момента възлизат на над 200 милиона лева”. 

И от А1 са категорични, че все още е рано за прогноза, тъй като до старта на 5G мрежите в България има да се извървят още стъпки, а развитието на новата технология ще отнеме както ресурси, така и време.

От Vivacom също не се ангажираха с конкретни суми, но подчертават, че ежегодно инвестират голяма част от приходите си в своята технологична инфраструктура, като за миналата 2019 г. например са вложили 205.3 млн. лева. 




Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: България | мобилни оператори | 5G | 5G мрежи