ОИСР: България ще се присъедини към еврозоната през 2026 г.

Очаква се приемането на еврото в България да се случи през 2026 г., като техническата подготовка за това вече напредва. Това отбелязва Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в есенните си макроикономически прогнози.

През юни тази година служебният финансов министър Людмила Петкова изрази същото виждане относно присъединяването на страната ни към еврозоната, но въпреки това само месец по-късно, парламентът задължи МФ да настоява пред Европейската комисия и Европейската централна банка (ЕЦБ) за влизане в еврозоната на 1 юли 2025 г., в случай че България отговори на инфлационния критерий до края на годината.

В своя доклад от ОИСР извеждат редица препоръки към София, в т.ч. промяна на сегашните формули за определяне на минимална работна заплата (МРЗ) и за ръст на пенсиите. Според организацията инфлацията у нас ще се забави до 2.4% през текущата година, но ще се ускори през 2025 г. до 2.7 на сто, преди да се забави отново до 2.5% през 2026 г.

Промяната на сегашните механизми за индексация на минималната заплата и пенсиите, за да се забави темпът на растеж на разходите за труд и държавите разходи, ще подкрепи ценовата стабилност преди приемането на еврото и ще облекчи фискалния натиск", пишат от ОИСР.

Що се отнася до ръста на БВП, подобно на редица други институции - като Министерство на финансите, Българска народна банка, Международен валутен фонд (МВФ), Европейска банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) - ОИСР също занижи своите оценки спрямо пролетните си прогнози. Очакванията са БВП да нарасне с 2.3% през 2024 г., с 2.8% през 2025 г. и 2.6% през 2026 г. За сравнение, през май ОИСР очакваше 2.5% и 2.9% увеличение на БВП за съответно 2024 г. и 2025 г.

Основен двигател на икономическия ръст продължава да бъде частното потребление, задвижено от "ръста на заплатите, кредитния растеж и правителствените трансфери". В същото време частните и публичните инвестиции са слаби поради политическата нестабилност, като се отчита ниско ниво на обработване и забавяне при европейските средства.

Слабото търсене в ЕС, особено в ключови търговски партньори, включително Германия, натежава на производствения износ", допълват от ОИСР.

Според тях ниската безработица, в комбинация с ръста на реалните доходи, ще продължи да подкрепя потреблението на домакинствата. Допълнителното увеличение на МРЗ през 2025 г., в съчетание с устойчивия недостиг на кадри обаче ще поддържа ценовия натиск висок.