Economic.bg 
Публични финанси
Енергийното потребление на българската промишленост се свива значително
Общото нетно потребление в страната е паднало под границата от 800 хиляди тераджаула (TJ) и се приближава все повече до 700 TJ
© ECONOMIC.BG / Depositphotos
~ 2 мин.
Последните данни на европейската статистическа служба Евростат за периода 2014 – 2023 г. разкриват любопитна картина на българската икономика. След пиковите нива на енергийно потребление през 2021 и 2022 г., когато икономиката се възстановяваше от пандемията, 2023 г. донесе рязко „охлаждане“. Общото нетно потребление в страната е паднало под границата от 800 хиляди тераджаула (TJ) и се приближава все повече до 700 TJ – ниво, което не бяхме виждали от началото на изследвания период.
Индустрията: Краят на енергийната експанзия?
Производственият сектор, който традиционно е сред най-големите консуматори, регистрира осезаемо свиване. Ако през 2022 г. секторът „Преработваща промишленост“ (Manufacturing) е използвал значителни количества енергия, през 2023 г. се наблюдава спад, който връща нивата близо до тези от 2014 г.
Анализът на подсекторите в производството показва къде са най-големите промени:
- Химическата промишленост остава един от „тежките“ консуматори, но и там се забелязва рационализация;
- Производството на метали и неметални минерални продукти (като цимент и стъкло) следва тенденцията на намаление, което може да се дължи както на по-висока енергийна ефективност, така и на забавяне в темповете на производство заради високите цени на енергоносителите през предходната година.
- Хранително-вкусовата промишленост и производството на напитки показват най-голяма устойчивост, запазвайки относително постоянни нива на енергиен глад през последното десетилетие.
Как е при домакинствата?
Домакинствата в България продължават да заемат солиден дял от общата енергийна картина. През 2023 г. дейностите на домакинствата формират близо една четвърт от общото нетно потребление. Това може да се дължи на бавната скорост на саниране и високата зависимост от електричество за отопление.
От една страна, спадът в потреблението на енергия за „Снабдяване с електричество, газ и пара“ е положителен знак за по-висока ефективност при трансформацията на енергия. От друга страна, рязкото свиване в индустрията често е симптом за намалена конкурентоспособност заради ценовия шок от 2022 г.
Предизвикателството пред страната остава: как да намалим общото потребление чрез иновации, а не чрез затваряне на производства. За домакинствата пък фокусът остава върху енергийната бедност и нуждата от по-бърза модернизация на жилищния фонд.
