Какво e Шенген – зоната на свободно движение?

Какво представлява Шенген

През 1985 г. част от държавите в Европа се договориха в Шенген, Люксембург, да премахнат паспортните проверки помежду си и така да улеснят движението на своите граждани. Споразумението започна да се прилага от 1995 г. Постепенно още държави се присъединиха към него, а самото то стана част от европейското законодателство.

На практика Шенген дава възможност на хората в Европа да живеят, учат, работят и да се пенсионират където пожелаят в рамките на общото пространство. Туристите и фирмите също се ползват от тези права.

Кои страни членуват в Шенген

Към момента Шенген включва 26 страни: 22 страни членки на ЕС и 4 страни извън ЕС.

От страните в ЕС не участват само пет. Ирландия е договорила правото си да остане извън зоната. България, Кипър, Румъния и Хърватия следва да се присъединят в бъдеще.

Другите четири страни, които са част от Шенгенската зона, са Исландия, Норвегия, Швейцария и Лихтенщайн.

Ползи от Шенгенското пространство

Всеки ден около 3,5 млн. души пресичат вътрешни граници между страни от Шенгенското пространство. Тези хора пътуват по различни причини и съответно правото на свободно движение означава различни неща за тях.

Всички граждани на ЕС имат правото да останат в друга държава членка в продължение на три месеца като туристи, ако разполагат с валиден паспорт или карта за самоличност. Те също така имат право да работят в друга държава членка, като за тях важат същите права като хората в съответната страна. Предприемачите имат право да изберат къде да основат своя бизнес, а студентите ‒ право да учат в която и да е страна от ЕС.

Функционирането на това общо пространство носи значителни икономически ползи за Европа. Според оценки евентуалното затваряне на вътрешните граници би попречило на пътуването през граница на около 1.7 милиона души.

Гарантиране на сигурността в Шенгенската зона

Наличието на отворени вътрешни граници в Шенгенската зона означава, че е необходимо уеднаквяване на правилата и затягане на контрола на външните граници.

В общия случай хората могат да преминават от една държава членка в друга, без да бъдат подложени на граничен контрол. Националните власти могат обаче да възстановяват временно проверките в близост до границите, ако това се налага от съображения за сигурност.

Шенген предполага също така обща визова политика по отношение на краткосрочния престой на хора от страни извън ЕС, както и полицейско и съдебно сътрудничество за борба с организираната престъпност.

Чрез Шенгенската информационна система правораздавателните органи в различните страни си споделят информация в борбата с тероризма, престъпността и нелегалната имиграция. Тази система бе допълнително укрепена през 2018 г., за да гарантира сигурността на европейците.

Външни и вътрешни граници

Миграционната вълна от 2015 г. и увеличената заплаха от тероризъм накараха някои страни да възстановят проверките на своите вътрешни за Шенген граници. Продължаващият контрол предизвика критики от Парламента в няколко доклада по темата.

Депутатите смятат, че възстановяването на проверките може да бъде използвано само като крайна мярка и за ограничен период от време, тъй като това пречи на свободното движение на хора в ЕС..

През декември 2021 г. Европейската комисия предложи промени в правилата за функционирането на Шенгенското пространство, които целят да гарантират, че обратното въвеждане на проверки на вътрешни граници остава крайна мярка. Вместо нея следва да се предпочитат други алтернативи като целенасочени полицейски проверки и засилено полицейско сътрудничество.

Европейският парламент работи по предложението на Комисията.

Предизвикателства и решения

Управлението на миграционните потоци и сигурността на външните граници поставят сериозни въпроси за бъдещето на Шенгенското пространство. През 2015 г. на външните граници на ЕС бяха регистрирани над 1,8 милиона нелегални пресичания. Броят им намаля до около 200 000 през 2021 г., но въпреки това стана ясно, че има нужда от укрепване на контрола на външните граници и от по-ефективно разглеждане на исканията за предоставяне на убежище.

Европейският съюз отговори на тези предизвикателства с въвеждането на инструменти като системата за регистрация при влизане и излизане на външните граници на Шенген, промени в Шенгенската информационна система и Визовата информационна система и с трансформирането на агенцията за наблюдение на външните граници Фронтекс в Европейска агенция за гранична и брегова охрана.

Депутатите подкрепиха през юли 2021 г. създаването на Фонд за предоставяне на убежище, миграция и интеграция с бюджет от 9,88 млрд. евро до 2027 г. Фондът допринася за укрепване на политиката за предоставяне на убежище, създаване на условия за легална имиграция в съответствие с нуждите на страните в ЕС, подкрепа на интеграцията на мигранти и борба с нередовните начини на миграция. Фондът също така работи за по-справедливо споделяне на отговорността за мигрантите между страните в ЕС.

Друг фонд, одобрен от Парламента през юли 2021 г., е този за вътрешната сигурност, който е насочен към трансгранични заплахи като тероризма, организираната престъпност и киберпрестъпленията. Той разполага с бюджет от 1,9 млрд. евро за 2021-2027 г.

Освен това ЕС въвежда система за одобрение на гражданите на други страни, които искат да влязат в ЕС и не се нуждаят от визи за това. Планира се тези проверки да започнат да се осъществяват от 2023 г.

Парламентът също така одобри значително увеличение на постоянния състав на Европейската агенция за гранична и брегова охрана на 10 000 служители до 2027 г.