Амбициозни инфраструктурни и транспортни проекти залага кабинетът „Денков“ в проектобюджета за 2024 г. За първи път в стратегическия проектозакон са заложени списъци с конкретни национални и общински проекти, за които са предвидени средства догодина. Някои от идеите са обсъждани и оповестявани лично от министрите на регионалното развитие и на транспорта, а други излизат наяве за първи път.
Екипът на Economic.bg систематизира някои от по-големите и мащабни проекти, които властта планира да финансира. За някои от тях строителните дейности могат да започнат веднага, а други влизат като идеи, като за тях са осигурени средства за предварителни проучвания и изготвяне на необходимата строителна документация преди същинската реализация.
Пътните проекти
Съвсем естествено са осигурени средства, за да продължи строителството на магистралите в страната. Малко над 1.08 млрд. лв. са заделени за „Хемус“, „Струма“, „Европа“ и „Русе – Велико Търново“. Отделно от тази сума, други 400 млн. лв. са планирани за скоростния път „Видин – Ботевград“.
Лотове от „Хемус“ и скоростният път „Видин – Ботевград“ се строят по порочните инхаус процедури. През последните месеци регионалният министър Андрей Цеков казваше, че фирмите отказват да продължат дейностите, тъй като искат искат повече пари по вече сключените договори. Не е ясно дали големите суми в бюджета са заложени за индексацията на обектите, или за да продължи строителството на отделните участъци. Министърът заяви, че съвсем скоро ще потърси помощта на Народното събрание по темата.
Преди дни министърът обясни, че се очаква до края на годината да бъде пуснато движението в участъка Ботевград – Мездра, но цялостно пътят ще бъде готов до края на следващата година. Причина за забавянето е лошото първоначално планиране на скоростната отсечка, в която е заложено да има кръгови кръстовища, които обаче са в разрез с изискванията за такъв клас международен маршрут. Поради тази причина са заменени с кръстовища на две нива, които забавят завършването на проекта.
Магистрала „Европа“ се очаква да бъде завършена в края на 2024 г. В момента се строи последният лот от Сливница до София. Магистралата ще осигури свързаност със Сърбия, както и връзка между столицата и общините в западна посока.
Прави впечатление, че 135 хил. лв. са предвидени за ново трасе по направление София – Кулата, извън Кресненското дефиле, специално в участъка от Симитли до Макариополско. Припомняме, че регионалният министър не говори много по темата за извеждането на последния участък от „Струма“ извън дефилето. Въпреки това след запитване, от министерството отговориха за Economic.bg, че предстои обявяването на търг за прединвестиционно проучване и проектиране на ново пътно трасе. Най-вероятно сумата от 135 хил. лв. е заложена точно за това.
Над 3.2 млн. лв. са заделени за позабравената магистрала „Рила“. Средствата са предвидени за актуализация на идейния проект, извършване на геоложки проучвания, подробен устройствен план и други проектантски дейности. Същинското й строителство ще може да започне през 2026 г.
Магистрала „Рила“, заедно с „Черно море“, са предвидени преди години да допълнят магистралния пръстен в страната. В него влизат „Хемус“ и „Тракия“. За съжаление, средства за възраждането на магистрала „Черно море“ в проектобюджета за 2024 г. не са заложени.
Над 1.8 млн. лв. са заложени за автомагистрала с индикативна дължина от 126 км между Велико Търново и магистрала „Марица“. Проектът е част от планираното удължаване на магистралата от Русе, която всъщност трябва да стигне до „Маказа“. Средствата най-вероятно са заделени само за проектна документация.
Около 588 хил. лв. са за изработването на технически проекти за основни ремонти на различни участъци от магистралите „Хемус“, „Тракия“, „Марица“ и Северната скоростна тангента. За тези обекти през тази година проверка на бившия регионален министър Иван Шишков показа тънък и некачествен асфалт.
Тунелът под Шипка, за който през март стана ясно, че ще се забави поне до 2027 г. заради грешка на Агенция „Пътна инфраструктура“, сега получава ново побутване, за да стартират строителните дейности по същество. В проектобюджета за него, както и с обхода на Габрово, са заложени над 36.2 млн. лв. вероятно като съфинансиране. Проектът се финансира и със средства от ОП „Транспортна свързаност“ 2021 – 2027 г.
Над 58.9 млн. лв. са заложени за основните ремонти на тунелите „Правешки ханове“ и „Топли дол“ от магистрала „Хемус“. Дейностите по тях започнаха преди месеци и затрудняват изключително много движението по магистралата. Очаква се да приключат в рамките на година и половина.
Заложени са над 2.8 млн. лв. за алтернативно, по-късо трасе на „Видин – Ботевград“, а именно – скоростен път от Монтана до София, като тук влиза и тунелът под Петрохан. Записано е, че индикативната дължина на трасето е 82 км. За тунелът се говори от доста време, но същински дейности по него няма. Предишният регионален министър Иван Шишков казваше, че той може да се изгради с концесия.
За разширението на „Тракия“ са заложени над 1.3 млн. лв., но не за същинско строителство, а по-скоро за предварителна подготовка на проекта. Ще се разширяват 150 км от магистралата в участъка между София и Пловдив до достигането на габарит Г33.50.
Прави впечатление, че са заложени средства за разширение на капацитета на доста първокласни пътища до скоростни такива. Като например за модернизация на път I-1 с привеждане към габарит Г20: участък „Монтана – Враца“ с индикативна дължина около 29 км.
Около 366 хил. лв. са заложени за технически проекти и подробни устройствени планове за разширяване на Околовръстния път на град Пловдив с привеждането му до габарит Г23.5.
За скоростен път с индикативна дължина от 94 км, който да е връзка между магистрала „Марица“ и ГКПП „Маказа“ са заложени малко над 1 млн. лв. Този проект бе задействан от бившия регионален министър Иван Шишков, който през май месец заяви, че възлага проучването. Освен това 432 хил. лв. са отделени за подготовката на скоростен път с дължина 25 км, който пък да направи връзката между Свищов и бъдещата магистрала „Русе – Велико Търново“. Още 226 хил. лв. са предвидени и за скоростно трасе с дължина от 45 км между магистрала „Марица“ и ГКПП „Лесово“. Средствата са заложени за подготовка на документи.
Заложени са средства в общ размер на над 488 млн. лв. и за енергийното обновяване на сградния фонд. Има предвидени суми и за ВиК проекти.
Тол системата също не е оставена на заден план. Заложени са над 2.2 млн. лв. за промяна на функционалностите на системата, разработена от „Капш“. Припомняме, че Цеков обяви преди месеци, че липсва изходния код за системата. Държавата се оказва заложник на чешката компания.
За моста над р. Дунав също са предвидени средства, като най-вероятно сумата е заделена за предварителни проучвания. Освен това са заложени средства и за ремонта на Аспаруховия мост.
За разширението на метрото към „Левски – Г“ са заложени над 100 млн. лв. Участъкът е в строеж. Проектът е включен в списъкът с общински обекти, които държавата ще финансира.
Жп проекти
Големи изненади по отношение на заложените жп проекти няма. Най-голяма сума в размер на над 285.8 млн. лв. е заложена за новия подвижен състав, финансиран по Плана за възстановяване и устойчивост. Припомняме, че някои от поръчките бяха обжалвани от големи компании. Съвсем наскоро транспортният министър Георги Гвоздейков заяви пред Economic.bg, че една от най-скъпите процедури е възобновена.
Прави впечатление, че са заложени доста средства за ремонти на влакове и локомотиви. Над 20 млн. лв. са предвидени за 10 нови локомотива. Най-вероятно така министерството се опитва да подготви държавното „БДЖ – Пътнически превози“ за конкуренцията, която се задава в лицето на частната компания „Пимк“, която преди месеци получи лиценз за превоз на пътници.
Над 345 млн. лв. са заделени за жп магистралата от София до Пловдив. Дейностите са разделени в различни проекти. Над 195 млн. лв. са предвидени за жп участъка Елин Пелин – Костенец, фаза 2, който е част от направлението София – Пловдив. Вторият етап на рехабилитацията на жп линията Пловдив – Бургас получава над 149 млн. лв.
ЖП участъкът Волуяк – Драгоман получава над 89 млн. лв. Той е част от жп линията София – Драгоман – сръбска граница.
С около 41 млн. лв. се финансира възстановяване на проектните параметри по железопътната линия Русе-Варна.
Големи жп проекти, финансирани по оперативни програми, получават средства за съфинансиране. Общата сума е около 37 млн. лв. Те се разпределят за участъците Костенец – Септември, София – Елин Пелин, София – Волуяк.
Припомняме, че за участъка Костенец - Септември тече разследване на Европейската прокуратура за злоупотреба с евросредства. Министърът имаше намерение да прекрати договорите с изпълнителите, но най-вероятно се е отказал от идеята, тъй като това би забавило проекта.
Източник: Бюджет 2024 (целият списък е достъпен тук)
Глория Христова 
