Разединението и консерватизмът спъват технологичното развитие на България

България има необходимия ресурсен и технологичен капацитет да се превърне във високотехнологична държава, но все още липсва обединяване между бизнес и държава, както и смелост у компаниите да действат в нови направления. Около това мнение се обединиха участниците в панела, посветен на бъдещето на технологиите в рамките на форума „Шумът на парите“.

Паралел бе направен с Израел, която е една от страните, разчитащи изключително много на технологиите в своята икономика. „Местни компании формират 35% от пазарната капитализация на Nasdaq, което означава средства от порядъка на много милиарди“, коментира Павел Езекиев, основател на Neveq.

"Причината Израел да се развива толкова добре в сферата на технологиите е свързана с „решението на държавата да се фокусира в тази посока главно през военната и медицинската индустрия“, смята той, напомняйки, че България вече 28 години по-скоро върви надолу. Един от парадоксите е, че Израел е много по-нова от историческа гледна точка държава, а и се намира в далеч по-проблемна зона.

Панелистите се обединиха и около становището, че тук секторите са разединени, докато в Израел държавата и частният сектор играят заедно. „В България предприемачите нямат доверие в държавата и това ги спира да се възползват от наличните ресурсите“, обяснява Езекиев и добавя, че авантюристите, логично, се насочват към чужбина. Това ощетява тукашната екосистема, защото проектите се случват навън.

„Интересното  в Израел е начинът на мислене“ добавя генералният мениджър на Viber за Централна и Източна Европа Атанас Райков. Той смята, че за размерите си България разполага с много добри възможности по отношение и на човешки капитал, и на инвестиции. Според него онова, което спира развитието, е липсата на смелост.

„Ако не си смел, няма как да развиваш бизнес, който да генерира голяма добавена стойност“, коментира Райков, добавяйки че авантюризмът е присъщ на стартъпите, но такъв дух трябва да имат и големите компании. Логиката, според Райков, е, че когато в една вече развита организация основният бизнес върви добре, то е хубаво да се пристъпва и към смели решения, защото само те биха могли да я изведат напред.

„Българските компании сякаш нямат манталитета да се развиват технологично“, добавя изпълнителният директор на "Сирма Груп Холдинг" Цветан Алексиев. Според него един от основните проблеми тук е, че местните организации не съзнават необходимостта от технологиите и факта, че именно те са в основата на бизнес развитието им. Той даде за пример банковите и застрахователните институции, които са едни от най-консервативните в това отношение. По думите му напоследък някои от тях проявяват интерес към когнитивни технологии и изкуствен интелект, като вече са налице реализирани проекти с чатботове (роботизиран софтуер, който обслужва клиентите).

„Що се отнася до по-добър анализ на данни, системи за сигурност, системи за опознаване на клиента, нещата са доста назад“, уточнява той, като изтъква, че именно консерватизмът е основната причина неговата компания да насочи вниманието си към чуждестранни пазари.

„Инвестициите следват технологиите – това трябва да разберат колегите от сектори като финансовия например“, смята и управляващият директор на LG Electronics България Иван Иванов. Той посочи като пример сферата на услугите, където вече има изградена инфраструктура и именно това е привлякло инвеститори, които са развили сферата.

Иначе „технологично България седи перфектно на карата на света“, смята още той и добавя „някои казват, че България е малък пазар. Не, България е подходящ пазар“. Иванов е уверен, че страната ни е добро място за това да се тества нагласата на бизнеса, тъй  като „българският потребител е изключително технологично ориентиран“.

С това мнение е съгласен и Атанас Райков, който изтъква, че Viber често използва България за тестове на нови неща именно „защото потребителите тук имат изявен интерес към технологиите“.

Тенденциите

Една от основните тенденции в бъдещето на технологиите са зелените решения. „Зелените технологии вече не са експеримент, те са основа за икономика с висока добавена стойност“, смята Иван Иванов от LG. Той обяснява, че ключовите им предимства са свързани с осигуряването на кратък път от технологичните софтуерни решения до решенията за потребителя и бизнеса. „Най-важното обаче е, че спестяват разходи“, смята той, като допълва, че във висококонкурентна среда това означава, че дават много възможности за гъвкавост и оптимизация. В тази връзка е грешно да продължават да се възприемат като екзотика.

Иванов коментира и другата основна тенденция – изкуствения интелект (AI), като напомня, че „много технологични решения вече са плод именно на системи, базирани на AI". Според него едно от нещата, за които днес служи изкуственият интелект, е възможността да анализира потребителското поведение и начина на живот на хората, така че бизнесът, от своя страна, да може да предложи правилни решения на своите клиенти.

„Профилирането е тотално“, допълва Цветан Алексиев от Сирма Груп. Той дава пример с Amazon – „ако отидете на сайта им, системата им вече е събрала цялата информация за вас като се започне с това от коя държава сте, на колко години сте и  се стигне до интересите ви“. Алексиев е категоричен, че изкуственият интелект вече е навлязъл много сериозно в технологиите, но има още накъде да се развива, докато филмовите сценарии станат реалност.

Според него основните предизвикателства, пред които са изправени съвременните компании, са свързани на първо място с обема данни. „Ако преди те бяха в недостиг, днес количеството им е огромно и трудността е да се извлече качествена информация“, смята той.

Другото нещо, което отбелязва, е свързано с адаптивността на организациите. „Преди компаниите бяха тромави в процесите, сега трябва да реагират за часове“. Именно тук отново е ролята на когнитивните технологии, AI и машинното обучение.

Българските компаниите на глобалния пазар

Добрата идея вече не е достатъчна, убеден е Алексиев. Според него преди няколко години е било много по-лесно за една компания да се изяви на международния пазар. „Сега да имаш добър продукт не е достатъчно, защото по света има още десетки подобни“, коментира той. Алексиев смята, че едно от най-важните неща е да имаш „много пари, за да успееш да маркетираш и изрекламираш продукта си“.

„Все пак и у нас има компании, които са безспорни лидери в своята област“, напомня Павел Езекиев. Той посочи като пример Телерик и световния лидер в областта на 3D визуализацията Хаос Груп, която тази година донесе на България първото технологично отличие от филмовите награди „Оскар“.

Едно от нещата, които дават надежда за по-целенасочена политика в областта на технологичното развитие, е стартиращата дейност на София Тех Парк. Всичко е налице, смятат експертите, остава само тези сили да се впрегнат, за да превърнат българската икономика във високотехнологична и носеща висока добавена стойност.