Споделената икономика е пазарното изражение на съвременното общуване

Споделената икономика е пазарното изражение на това, което се случва от години с общуването на хората в социалните медии. Думата „споделям“ става все по-популярна в онлайн търсачките, а оттам и в пазарните взаимоотношения. Това смята председателят на Комисията за защита на потребителите Димитър Маргаритов. 

От споделената икономика има реална полза, тъй като тя дава възможност съществуващите ресурси да бъдат използвани пълноценно чрез отдаване от собствениците им на други лица за временно ползване, обикновено срещу заплащане, посочи Мргаритов в ефира на телевизия „Европа“. Той даде за пример споделянето на жилища и пътувания. За това се ползват услуги като Airbnb и Uber например, които имат милиони потребители по света. 

„Към момента основният индикатор за качеството на услугата е „споделянето” на впечатления, след като човек вече е използвал този механизъм. Но по отношение на регулацията има изоставане в световен мащаб, тъй като този тип комуникация между хората изпревари институционалното усещане на темата”, отбеляза Маргаритов. 

Според него реакцията е необходима, но не и като „слон в стъкларски магазин” да разрушим цялата конструкция. Маргаритов отбеляза, че след като нормалният живот е извикал и създал подобни отношения, значи хората имат нужда от тях. А щом те са доволни, институциите от своя страна трябва да направят необходимото, за да създадат адекватна регулаторна рамка.  

Макар все още да липсва регулация на този тип отношения, институциите не са напълно обезоръжени, смята Маргаритов. Той даде за пример пилотната инициатива на КЗП през изминалия летен сезон да прегледа големите платформи, които предлагат настаняване. „Трябва да е известно лицето, което предоставя услугата. Освен това, при хотелско настаняване трябва да има категоризация, за стаите под наем трябва да има регистрация. Ние не бива да бягаме от отговорностите, които като институции имаме, само защото това е един нов, малко по-различен модел”, каза Маргаритов. 

По думите му при извършените проверки са установени „опити на отделни лица да предоставят оферти с идеята, че мястото отговаря на всички условия, които определената категория туристически обект предполага, че трябва да има, а впоследствие да се окаже, че това не е така. Най-малкото, защото се прави опит, без да е съвсем на светло, да бъде предложено нещо, което да претендира, че е категоризирано и че предоставя определен набор от услуги и удобства”. Той добави, че големият проблем на подобен тип настаняване от гледна точка на КЗП са условията, в които ще попаднат потребителите. 

Маргаритов отбеляза, че в отговор на нарастващия интерес към „споделеното живеене”, вече има много компании, все още извън България, които се ангажират да управляват подобен тип комплекси. Обикновено към този тип услуга се насочват най-вече хора от поколението на милениърите, дигиталните номади, чиято професия им позволява да извършват извън офиса или дома си определени неща. Те искат да общуват със себеподобни и намират такива пространства, които би трябвало да предоставят нормалните условия за живот и творческа дейност, за да могат да излъчат това, което се очаква от тях като резултат от професионалната им дейност. „Това има своята цена. И оттам вече – трябва да има и задължителните минимални удобства, които човек търси, когато иска да има една благоприятна среда за живеене и работа”, добави председателят на КЗП.