Публични финанси
Варварство вместо сигурност
След всяко знаково убийство т.нар. патриоти търсят потушаване на общественото недоволство чрез популизъм
© ECONOMIC.BG / Economic.bg/ Архив
~ 4 мин.
Две десетилетия след законовия отказ на България от смъртното наказание през 1998 г. в обществото отново се събужда дискусията за връщането му в системата от наказания. Характерното е, че употребата на тази меко казано странна идея идва от центъра на властта в лицето на вицепремиера Каракачанов.
Всъщност идеята не е никак нова. След всяко знаково убийство т.нар. патриоти търсят потушаване на общественото недоволство не чрез укрепване на правоохранителните и правораздавателни институции, а по пътя на лесно смилаемия популизъм, който да засити обществото и да потисне гнева и желанието за мъст. През 2015 г. патриотите искаха подписка в подкрепа на смъртното наказание след убийството на студентка във В. Търново, а през 2018 г. вече говорят за референдум по темата.
Какво решиха смъртните присъди, когато ги имаше?
Реално нищо, тъй като и в миналото не са липсвали брутални убийства и престъпления с особена жестокост. Знаков криминален случай, подобен на станалото в Русе, е убийството на млада жена през 1982 г. И ако тогава тези случаи не са разгласявани, за да не се засилва недоволството срещу властта, то днес сме свидетели на пошло медийно внимание върху личната трагедия и психодетайли от характера на извършителя. Ще припомня, че основната причина да има дела от висок обществен интерес и да се назначат пиари в прокуратурата и съда бе да се даде гласност на проблемите в системата в предприсъединителните години на членството в ЕС. Тогава се залагаха очаквания медиите да осветят структурните проблеми, а обществото да накара МВР, прокуратурата и съда да работят на светло. Всичко това, обаче, се изроди до въпроси към пострадалите близки на жертвата от рода „Как се чувствате?”.
И ако днес някой иска да върне смъртното наказание, е необходимо да знае, че то се e налагало в изключително редки случаи, а до реалното му изпълнение се е стигало още по-рядко. В същото време действащата към настоящия момент система от наказания, на чиито връх стои доживотният затвор без право на замяна, е в пълно състояние да изолира от обществото всеки осъден, високо общественоопасен престъпник.
Разбира се, настървеното политическо говорене не отчита (а вероятно и не съзнава), че е далеч по-важно да избегнем наличието на жертви, отколкото да се радваме на крайното възмездие.
На какво противоречи идеята за смъртното наказание и къде ни отвежда?
Елементарното познаване на чл. 5, ал. 4 от Конституцията прави съвсем излишна подобна дискусия. По силата на този текст международните договори, по които Република България е страна, имат преимущество пред противоречащото им вътрешно законодателство. България е ратифицирала Европейската конвенция за правата на човека на Съвета на Европа още през 1992 г., а допълнителните протоколи № 6 и № 13, които забраняват налагане на смъртно наказание при всички обстоятелства - съответно през 1983 г. и 2002 г. За отбелязване е, че само три страни от Съвета на Европа не са подписали протоколите и съответно не са възприели тази концепция – Армения, Русия и Азербайджан. И за да бъдат потушени спекулациите за твърдата ръка на един популярен държавник, трябва да се отбележи, че в Русия има мораториум над смъртното наказание и реално то е неприложимо.
Хартата на основните права на ЕС също забранява смъртното наказание. Тук популярен е рефренът как в Унгария може, а в България не, тъй като Виктор Орбан възнамерява да върне смъртното наказание. След критики от страна на ЕС още през 2015 г. Орбан категорично заявява, че в Унгария по никакъв начин не предстои повторно въвеждане на смъртното наказание. Лошото е, че родните популисти три години по-късно копират поведението му. „Инициативи” като тази спокойно могат да ни оставят не само извън формата „широка Европа” (Съвет на Европа), но и извън формата „тясна Европа” (Европейски съюз); да не говорим за репутацията на страната сред останалите страни-членки на ЕС.
Къде се прилага смъртното наказание?
Основно в арабския свят и частично в Африка. Сред икономически водещите страни - в някои щати на САЩ, Китай, Индия. Отричането му започва в края на 70-те и началото на 80-те години на 20-ти век и първоначално се отхвърля като допустимо наказание в Европа и Канада. Това течение обхваща и част от щатите в САЩ – към настоящия момент 18 щата са забранили смъртното наказание (Ню Йорк, Масачузетс, Вашингтон и други). САЩ остават единствената страна от западния свят, които не са отрекли отнемането на живот като част от системата от наказания.
Когато правят ежегоден мониторинг на прилагането на смъртното наказание Амнести Интернешънъл неслучайно разглеждат в една група „Европа и Централна Азия” – общото им разглеждане е продиктувано от това, че в Европа наказанието е отменено, а в страните от Централна Азия или е отменено, или има мораториум над изпълнението на смъртни присъди. Изключение е Беларус с 2 изпълнени смъртни присъди за 2017 г.
В заключение
Смисълът на възмездието за извършеното престъпление е както заради обществената укоримост на стореното, така и заради близките на жертвата. В този смисъл, възмездието е неизменна част от наказателното правораздаване. В развития свят е възприето разбирането, че доживотният затвор без право на замяна и строгия режим на изтърпяване на наказанието са гаранция за сигурното наказване. Съществено важно е да знаем, че основната цел на наказанието е поправянето на дееца, а това е трудно постижимо при условията в българските затвори, които много бавно се приближават към минималния стандарт за хуманност. Да не говорим за произтичащите от това осъдителни дела срещу държавата, нови разходи и загуба на социален капитал. При превзети институции рискът смъртното наказание да се употреби срещу невинен човек е повече от реален.
Всъщност идеята не е никак нова. След всяко знаково убийство т.нар. патриоти търсят потушаване на общественото недоволство не чрез укрепване на правоохранителните и правораздавателни институции, а по пътя на лесно смилаемия популизъм, който да засити обществото и да потисне гнева и желанието за мъст. През 2015 г. патриотите искаха подписка в подкрепа на смъртното наказание след убийството на студентка във В. Търново, а през 2018 г. вече говорят за референдум по темата.
Какво решиха смъртните присъди, когато ги имаше?
Реално нищо, тъй като и в миналото не са липсвали брутални убийства и престъпления с особена жестокост. Знаков криминален случай, подобен на станалото в Русе, е убийството на млада жена през 1982 г. И ако тогава тези случаи не са разгласявани, за да не се засилва недоволството срещу властта, то днес сме свидетели на пошло медийно внимание върху личната трагедия и психодетайли от характера на извършителя. Ще припомня, че основната причина да има дела от висок обществен интерес и да се назначат пиари в прокуратурата и съда бе да се даде гласност на проблемите в системата в предприсъединителните години на членството в ЕС. Тогава се залагаха очаквания медиите да осветят структурните проблеми, а обществото да накара МВР, прокуратурата и съда да работят на светло. Всичко това, обаче, се изроди до въпроси към пострадалите близки на жертвата от рода „Как се чувствате?”.
И ако днес някой иска да върне смъртното наказание, е необходимо да знае, че то се e налагало в изключително редки случаи, а до реалното му изпълнение се е стигало още по-рядко. В същото време действащата към настоящия момент система от наказания, на чиито връх стои доживотният затвор без право на замяна, е в пълно състояние да изолира от обществото всеки осъден, високо общественоопасен престъпник.
Разбира се, настървеното политическо говорене не отчита (а вероятно и не съзнава), че е далеч по-важно да избегнем наличието на жертви, отколкото да се радваме на крайното възмездие.
На какво противоречи идеята за смъртното наказание и къде ни отвежда?
Елементарното познаване на чл. 5, ал. 4 от Конституцията прави съвсем излишна подобна дискусия. По силата на този текст международните договори, по които Република България е страна, имат преимущество пред противоречащото им вътрешно законодателство. България е ратифицирала Европейската конвенция за правата на човека на Съвета на Европа още през 1992 г., а допълнителните протоколи № 6 и № 13, които забраняват налагане на смъртно наказание при всички обстоятелства - съответно през 1983 г. и 2002 г. За отбелязване е, че само три страни от Съвета на Европа не са подписали протоколите и съответно не са възприели тази концепция – Армения, Русия и Азербайджан. И за да бъдат потушени спекулациите за твърдата ръка на един популярен държавник, трябва да се отбележи, че в Русия има мораториум над смъртното наказание и реално то е неприложимо.
Хартата на основните права на ЕС също забранява смъртното наказание. Тук популярен е рефренът как в Унгария може, а в България не, тъй като Виктор Орбан възнамерява да върне смъртното наказание. След критики от страна на ЕС още през 2015 г. Орбан категорично заявява, че в Унгария по никакъв начин не предстои повторно въвеждане на смъртното наказание. Лошото е, че родните популисти три години по-късно копират поведението му. „Инициативи” като тази спокойно могат да ни оставят не само извън формата „широка Европа” (Съвет на Европа), но и извън формата „тясна Европа” (Европейски съюз); да не говорим за репутацията на страната сред останалите страни-членки на ЕС.
Къде се прилага смъртното наказание?
Основно в арабския свят и частично в Африка. Сред икономически водещите страни - в някои щати на САЩ, Китай, Индия. Отричането му започва в края на 70-те и началото на 80-те години на 20-ти век и първоначално се отхвърля като допустимо наказание в Европа и Канада. Това течение обхваща и част от щатите в САЩ – към настоящия момент 18 щата са забранили смъртното наказание (Ню Йорк, Масачузетс, Вашингтон и други). САЩ остават единствената страна от западния свят, които не са отрекли отнемането на живот като част от системата от наказания.
Когато правят ежегоден мониторинг на прилагането на смъртното наказание Амнести Интернешънъл неслучайно разглеждат в една група „Европа и Централна Азия” – общото им разглеждане е продиктувано от това, че в Европа наказанието е отменено, а в страните от Централна Азия или е отменено, или има мораториум над изпълнението на смъртни присъди. Изключение е Беларус с 2 изпълнени смъртни присъди за 2017 г.
В заключение
Смисълът на възмездието за извършеното престъпление е както заради обществената укоримост на стореното, така и заради близките на жертвата. В този смисъл, възмездието е неизменна част от наказателното правораздаване. В развития свят е възприето разбирането, че доживотният затвор без право на замяна и строгия режим на изтърпяване на наказанието са гаранция за сигурното наказване. Съществено важно е да знаем, че основната цел на наказанието е поправянето на дееца, а това е трудно постижимо при условията в българските затвори, които много бавно се приближават към минималния стандарт за хуманност. Да не говорим за произтичащите от това осъдителни дела срещу държавата, нови разходи и загуба на социален капитал. При превзети институции рискът смъртното наказание да се употреби срещу невинен човек е повече от реален.
