България ще спечели от „сделката“ с Франция

Г-н Нейков, промяната в европейската Директивата за командироване на работници в други държави членки, която предлага френският президент Еманюел Макрон, може ли да навреди на пазара на труда в България?

Българският пазар на труда 100% ще оцелее и без френските работници и работните места във Франция. Още повече, че българите, работещи във Франция, са къде-къде по-малко да речем от българите, работещи в Гърция. Тази позиция на френския президент цели по-скоро постигане на вътрешнополитически ефект, отколкото решаването на общоевропейски проблем. Затова не виждам причини да се тревожим за българския пазар на труда. Ако погледнем съвсем в дълбочина идеята на президента Макрон, тя по-скоро е насочена не срещу българските работници, а срещу френските работодатели, които наемат български работници. Защото с българските работници френските работодатели стават по-конкурентоспособни и на френския, и на европейския пазар. Освен това, ако някой може да приеме, че има проблеми, това са френските работодатели, които ползват български работници и като цяло работници от Източна Европа.

Би било истински европейски ход от страна на френския президент, ако постави на масата на Европейския съюз въпроса за хармонизиране на трудовото законодателство, включително и в сферата на заплащането на труда. Ето това вече бих приел, че не е насочено към решаването вътрешнополитически проблеми, а е насочено към изравняване на цената на труда в целия Европейски съюз. Само че няма такова нещо, както виждаме, в позицията на френския президент. Това е разбираемо – има много национални особености в системата на заплащане. Трябва да признаем, че животът във Франция е много по-скъп, отколкото в България и от тази гледна точка това обяснява и разликата в заплащането.

Имате ли някакви данни колко са командированите българи по тази Директива в момента?

Не, но според мен са не повече от 10-15 хил. души. Тази оценка не е на база на статистически данни, а по-скоро на базата на обща информация. Броят на командированите работници въобще не е такъв, че промяната в уредбата да доведе до сътресение на българския пазар на труда.

Транспортните фирми се обявиха предварително против промените, но според външния министър Екатерина Захариева въпросните фирми няма да бъдат засегнати. Кой е прав в този случай?

Министър Захариева е добър дипломат, надявам се, но познанията ѝ в сферата на труда са на по-ниско ниво. Транспортните фирми имат проблеми, те и в момента ги имат, защото сега действа специална директива, която доведе до изменение и на българския Кодекс на труда. Сега, когато българи работят на територията на страна членка, трябва да получават най-малко минималната работна заплата за съответната държава и за съответната дейност, която извършват. Тоест, г-н Макрон не открива Америка.

Определено обаче транспортните фирми имат проблеми, защото командироването при тях е с много специфичен характер – всъщност всяко излизане извън границите на България вече трябва да се води командировка и това подлага на риск дългосрочните договори, които са сключили българските транспортни фирми със своите клиенти в Европа и по света. Става дума за една командировка, която може да е в рамките на буквално 2-3 дни, която може да изисква една изключително сложна документална дейност от страна на българския работодател, а също така и по-високи разходи.

За транспортните компании има проблем и сега, и в бъдеще ще има, освен ако не бъдат извадени от действието на сегашната или новата директива.

Какви биха били рисковете като цяло за пазара на труда и икономиката?

За българския пазар на труда няма да има сериозни рискове. Да, някои предприятия, които работят с по-големи обеми командировани работници, вероятно вече няма да са толкова атрактивни. Ако се стигне до такава промяна на директивата, защото има сериозни гласове в ЕС против тази промяна, която иска президентът Макрон, просто пазарната ниша на тези български работодатели, които командироват значителен брой работници в страни членки с по-високи възнаграждения, ще стане по-малка. Но няма да изчезне, няма как да има буквално изравняване на цената на труда.

Спомнете си българската уредба за чуждите работници. Тя например предвижда, че можеш да вземеш чуждестранен работник, но ако му плащаш почти два пъти повече, отколкото на българския. Това пък е направено с друга цел – да бъде защитен българският пазар на труда, т.е. да стане неатрактивен за чуждестранния работник и за българския работодател. Така че всяка държава се опитва по някакъв начин да защити националния си пазар, коя успешно, коя по-неуспешно. Но това няма да доведе до намаляване на свободното движение на хората и на труда въобще. Европа е отворен пазар и затова казвам, че тези ходове имат по-скоро вътрешнополитически цели.

Ако приемем, че идеята на Макрон не е просто популизъм с цел уреждане на вътрешни проблеми, струва ли си за България да сключва такава сделка – подкрепа за Директивата в замяна на подкрепа за влизането ни в „чакалнята” на Еврозоната?

Това изисква по-дълбок анализ, но при всички положения несравними са мащабите и ефектите от двете страни на тази т.нар. „сделка”. Защото намаляването на броя на българските командировани работници в страни членки просто е капка в морето, наречено „Еврозона”. От тази гледна точка всичко онова, което заключаваме, че Еврозоната ще донесе на българската икономика, е стотици пъти по-важно и по-голямо, отколкото евентуалното намаляване на броя на командированите.

Тоест, ако го приемем като някакъв тип сделка или споразумение, България би спечелила малко повече, отколкото Франция?

Не малко – не знам колко, но няма да е малко.

Според Вас ще успее ли Макрон в крайна сметка да убеди Източна Европа, след като Полша и Унгария толкова категорично се противопоставиха на идеята му?

Според мен президентът Макрон вече е постигнал целта си – във Франция знаят, че той иска да си изпълни обещанието. Ако успее – добре, ако не успее – пак добре, защото ще каже: „Аз искам, ама другите не искат”.