Обади се на приятел: Как Дания може да помогне на САЩ в драмата с дълга

Тежката драма в САЩ с повишаването на тавана на дълга отново излиза на дневен ред, а с нея и въпросът има ли начин да се разреши генерално проблемът. А отговорът е може би в Дания, разказва BBC в свой анализ.

Конгресът на САЩ отново спори за тавана на дълга на страната – лимита за това колко правителството може да заема. Ако двете основни партии не се споразумеят за вдигане на тавана през следващите няколко седмици, САЩ може за първи път в историята да не изплати дълга си.

Според експерти дефолтът би изпратил шокови вълни на световните финансови пазари и може да бъде катастрофален за икономиката на САЩ.

Но републиканците, които контролират долната камара на Конгреса, искат съкращения на разходите, преди да се съгласят.

Таванът беше въведен преди повече от век и прави САЩ нещо като извънредно положение в световен план. Само една друга индустриализирана нация – Дания – има официален таван на дълга, но той се управлява без драматизма, който често се наблюдава във Вашингтон.

Всъщност за тавана на дълга на датчаните рядко се говори, защото никога нацията не се е доближавала до неизпълнение.

Наречен на датски „gældsloft“, той е въведен през 1993 г. като конституционно изискване.

Това е така, за да не може правителството просто да напише празен чек“, каза Лас Олсен, главен икономист в Danske Bank.

Въпреки че американските и датските закони изглеждат сходни, те работят по доста различен начин.

Датските политици смятат, че това е по-скоро формалност. Това не е политически въпрос“, обяснява Олсен. „Парламентът вече е приел всички закони, изискващи разходи, и също така е приел законите за това колко данъци да се събират. Така че би било малко странно да не позволим на правителството да заеме разликата“.

Датският праг е определен на 2 трилиона датски крони (284 млрд. долара). За малка страна това е сравнително високо и означава, че има възможност да се вземат държавни заеми, без да се вдига многократно.

„Общото ниво на държавния дълг към този момент е 645 милиарда датски крони. Така че това е много далеч“, казва Олсен.

Таванът е вдиган само веднъж, когато беше удвоен през 2010 г. Това последва финансовата криза от 2008 г. и този ход беше широко подкрепен от датските политически партии.

„Изведнъж правителството наистина трябваше да заеме много пари за кратък период от време, за да подкрепи икономиката“, уточни Олсен.

За сравнение, американският таван е бил вдиган в 78 отделни случая от 1960 г. насам – 49 пъти при републикански президент и 29 пъти при демократ.

Датската политика е по-малко поляризирана, отколкото в САЩ и има повече от дузина различни партии с места в парламента.

Олсен обяснява, че въпреки че датските политици често не са съгласни за това за какво трябва да се изразходва бюджетът, те са съгласни най-вече как да го управляват.

Те като цяло са съгласни с рамката, която е, че финансите трябва да бъдат устойчиви и че разходите трябва да се плащат“, каза Олсен. „Това носи различен вид политическа дискусия, отколкото може би виждате в САЩ“.

Един основен начин, по който сценарият на Дания се различава от този на САЩ, е, че нейният дълг като цяло се свива. Правителството завърши 2022 г. с бюджетен излишък и използва парите, за да изплати голяма част от заема си.

„Всъщност има много спестявания“, обясни Олсен. „Това е политика, която има за цел да гарантира, че икономическата ситуация е устойчива в дългосрочен план, когато знаем, че има много пенсионери и ще живеем много по-дълго.“

Държавният дълг на САЩ расте от началото на 80-те години на миналия век, като правителството натрупва дългове, много по-големи, отколкото САЩ печелят за дадена година. Той надмина размера на БВП на страната през 2013 г. и сега надхвърли 31 трилиона долара.

Много други страни избират различен метод и вместо това разглеждат дълга като дял от БВП. Това показва колко дължи дадена държава спрямо размера на нейната икономика и може да даде по-добра представа за способността на страната да изплати своите заеми.

Такава е стратегията в Европейския съюз, като страните членки се стремят да запазят дълга си под 60% от БВП.

Дания е уникална, тъй като има както таван на дълга, така и поела ангажимент за горната граница на ЕС.

Това е много по-смислено ограничение за правителствата“, смята Олсен.

Премахване на тавана?

Извличането на политиката от борбата за ограничаване на американския дълг няма да се случи скоро, защото се е превърнало в партизански ритуал, казва Джейкъб Къркегаард, чуждестранен старши сътрудник в Peterson Institute for International Economics.

Той подкрепя премахването на тавана на дълга на САЩ, който според него е по-скоро „неудобство“, отколкото разумен инструмент, който ограничава държавните разходи.

Но той смята, че нито една от страните не би рискувала да го направи, защото рискува да бъде уязвима от обвинението, че не ги е грижа за балансирането на държавните финанси.

Накратко за тавана на дълга

Ако държавните разходи надвишават приходите, получени от данъци, тогава правителството трябва да вземе заем.

След Първата световна война САЩ са поставили ограничение за това заемане – таван на дълга – който повишават, когато трябва, чрез гласуване в Конгреса. Обикновено то е рутинно, когато и двете камари се държат от една и съща партия.

В момента демократите контролират Сената, а републиканците управляват Камарата на представителите, така че се нуждаят от гласовете и на двете партии, за да вдигнат тавана.

САЩ никога не са просрочвали задълженията си, но експерти казват, че подобен сценарий би имал опустошителни последици за световната икономика.