Проблеми в образованието ограничават развитието на човешкия капитал в България

Цели две години и половина от училищното образование в България нямат никакъв ефект – това е основният, и най-плашещ извод от профила на страната в пилотното издание на Индекса на човешки капитал на Световната банка. Въпреки че като цяло индексът представя по-скоро положителен поглед към България, изводите му за пореден път потвърждават нуждата от реформиране на образователната система и нагаждането ѝ към съвременните условия на пазара на труда.

В най-общ план Индексът на човешки капитал (Human capital index, HCI) си поставя за цел да установи какъв човешки капитал се очаква да натрупа родено днес дете до 18-тата си годишнина, предвид настоящите условия на здравната и образователната система. Резултатът е очакваната продуктивност като дял от възможно най-високото равнище на училищно образование и най-доброто здраве по скалата от 0 до 1.

Общата оценка на HCI за България е 0,68 – 0,71 за момичетата и 0,65 за момчетата, най-вече благодарение на по-доброто представяне на момичетата на сравнителните тестове(тук са ползвани PISA, PIRLS и TIMMS). Резултатът на страната е сравним с този на околните – Гърция, Румъния и Турция като всички попадат във втория квартил на индекса. По-голямата част от Източна Европа и цялата Западна обаче попадат в първия квартил с най-добрия потенциален човешки капитал в света. Очаквано на водещите места в индекса се нареждат източноазиатски държави – Сингапур (0,88), Япония (0,84) и Южна Корея (0,84), а на дъното – такива от субсахарска Африка – Чад (0,29), Южен Судан (0,3) и Либерия (0,32), а средната за света стойност е 0,57.

От гледна точка на здравния компонент на индекса България се класира относително добре – вероятността родено днес дете да оцелее до петата си годишнина е оценено с 0,99/1 и за двата пола, а вероятността 15-годишен да оцелее до 60-тата си годишна – с 0,92 за момичетата и 0,82 за момчетата.

Причината за по-задната позиция на България спрямо повечето европейски държави е образователният компонент. Индексът допуска, че в най-добрия случай 18-годишните могат да прекарат в образование 14 години от живота си. Въз основа на данни за степента на записване и отпадането от училище Световната банка очаква, че момичетата прекарват средно по 12,9 години в системата на образованието, момчетата – 13 години. Индексът обаче опитва да оцени и качеството на полученото от тях образование като хармонизира резултатите от международни проучвания на постиженията на учениците (а именно трите най-големи и популярни проучвания – PIRLS, PISA, TIMMS) и стандартизира общия им резултат на една скала. България постига среден за страната резултат от 498 (от максимално възможните 625 точки и минималните 300) като, резултатът, съвсем очаквано, е малко по-висок за момичетата (506 точки), отколкото за момчетата (490).

На база на горните два индикатора за състоянието на образователните системи (свързани с продължителността и качеството), Световната банка изгражда собствен, който представя ефективното време, прекарано в образование (learning-adjusted years of school). Той намалява реалното време в училище, отчитайки разликата в скалата на постиженията на учениците, като допускането тук е, че максимално употребените за учене години биха довели и до максимален резултат в международните проучвания на постиженията на учениците. Според този подход към 2018 г. ефективните години образование в България са средно 10,3 за всички ученици (от общо 12,9), като момичетата имат лек превес пред момчетата, с 0,2 години.

Индексът включва и динамичен елемент, но само на хармонизирания резултат на постиженията на учениците за годините, в които се провеждат сравнителни изследвания. Графиката представя резултатите на България от 2000 г. насам.

Не може да се говори за консистентно подобряване или влошаване на резултатите на България. В най-добрия случай те остават постоянни. Резултатът на България за пореден път подчертава значителните проблеми с качеството на училищното образование – въпреки че образователната система се справя все по-добре с обхващането на максимално много деца и със задържането им в училище, засега постиженията, реалните знания и умения, които учениците придобиват в хода на училищното си образование като че ли остават на заден план.